Здравеопазването ни трябва да е достъпно за всички граждани

Илиян Тимчев е роден на 21 декември 1966 г. Възпитаник е на Медицинския университет в Плевен. Магистър е по медицина, специалист е по спешна медицина. От 1997 г. е лекар ординатор  във филиала на "Спешна помощ" в Берковица, от 2005 г. работи в хирургичното отделение на МБАЛ в Берковица.
От 2003 до 2014 г. е общински съветник в ОбС в Берковица, председател е на Общинския съвет в Берковица. Народен представител от листата на БСП от Монтана в 42 Народно събрание.
Д-р Тимчев е избран за депутат в 44 Народно събрание от листата на БСП от Монтана.

"Крайно време е държавата да каже що е общинска болница и ще има ли някаква държавна политика по отношение на общинското здравеопазване"

- Г-н Тимчев, след поредните 27-28 месеца на експерименти според Вас в каква посока трябва да се развива българското здравеопазване?
- Най-общо казано, трябва да следва пътя на стратегията за развитие на здравеопазването, независимо кой управлява държавата. Здравеопазването е консервативна система и когато в отделни нейни дялове се намеси политиката, крайният резултат е плачевен. Примерите са много, а един от последните е свързан с пръстовите отпечатъци - нещо, което уж трябваше да контролира изтичането на средства от НЗОК, а доведе до невероятен хаос в цялата система. С приложението им се забави поне с още 2 години въвеждането на електронната здравна карта.
- Кои са най-належащите промени? С какво трябва да започне 44-ият парламент в сферата на здравеопазването?
- На първо място здравеопазването трябва да е достъпно за всички граждани на България.
- Как да стане това според Вас?
- Преди всичко да отпаднат лимитите на направления към специалист и лимитите на болниците, както и да се промени философията на разпределянето на средствата в системата, като се увеличат парите за доболничната помощ за лечение на хроничните и социалнозначими заболявания, сред които са и онкологичните. Трябва да има и програми за скрининг на тези заболявания. Като се насочат повече пари в доболничната помощ, качеството на лечение ще се повиши от само себе си, а общопрактикуващите лекари сами ще контролират средствата. Когато се вложат и достатъчно пари в тяхното обучение и повишаване на квалификацията им, мисля, че няма да се стигне до разхищаване на средства, а още по-малко и до злоупотреби, ще се облекчи работата в болничната помощ.
И още нещо: касата закупува консумативи и медицински изделия. Това означава, че те ще се ползват при лечението на здравноосигурените пациенти. Когато влезе в болница здравноосигурен, например за смяна на става, клапа, леща и пр., казват му: "Иди и си купи ставата, лещата или клапата." Аз питам къде отиват онези консумативи и медицински изделия, за които НЗОК е платила, та се налага и пациентът да ги плаща? Това трябва да се промени, да има яснота касата ли плаща или пациентът.
Като заговорих за болнична помощ, искам да кажа мнението си за клиничните пътеки - според мен те са написани от най-добрите специалисти в страната, но за сметка на това струва ми се, че медицинските стандарти са написани от чиновници и се дава възможност на лобистки направления да надделяват. Давам пример със стандарта за хирургия. За да бъде лекуван един пациент с жлъчна криза в една общинска болница, в нея трябва да има 5 хирурзи, определен брой анестезиолози, гастроентеролог, специалист фиброскопист и пр. На всички е известно, че преобладаващият брой общински болници не могат да намерят такива специалисти. Излиза, че хирурзи от общински болници, които по 25-30 години са лекували жлъчни кризи, сега заради стандарта не могат да го правят, а пациентът трябва да бъде пратен в специализирана клиника (например, ако е от Берковица, трябва да бъде пратен в София). В подобна ситуация изпада например и дете, паднало от колелото и получило лека степен на сътресение на мозъка... За да бъде лекувано, трябва да има неврохирург в болницата, ако не, трябва със специализиран транспорт да бъде откарано в София. Споменатите клинични пътеки не могат са бъдат обслужвани от малки общински болници.
- Но това се отразява и пациентите.
- Пациентите имат право да избират къде да се лекуват.
- Но ето, казвате, че правилата не им дават възможност да се лекуват в най-близката - общинската болница. А и с транспортирането им навярно се губи ценно време.
- Да, и в същото време в общинската болница, например в Берковица, има хирург, невролог, анестезиолог - реаниматор, има скенер, лаборатория. Това ограничава броя на клиничните пътеки и съответно финансирането но общинските болници. Като нямат откъде да се финансират, малките общински болници фалират.
- И на практика се ограничава и достъпът на пациентите до медицинска помощ.
- Именно. И още нещо: в Северозападна България са най-малко общинските и държавните болници. Има райони в България, където няма елементарна лекарска помощ.
- Как според вас това може да се промени?
- С държавна политика. С определени механизми и стимули във финансирането на лечебни заведения и за обучението и повишаване на квалификацията на медицинските кадри.
- Например?
- Например лекари и професионалисти по здравни грижи, които се обучават по държавна поръчка (не говорим за платеното обучение), след като завършат, да останат да работят в страната за половината време от обучението си, след това, ако искат да напуснат страната, нека го сторят. Защото това обучение е било финансирано от държавата, от парите на данъкоплатците. И тези млади кадри нормално е да върнат жеста на държавата, на данъкоплатците, които са ги издържали по време на обучението им и да поемат ангажимент към тях за 2-3 години. Иначе няма как да се справим с изтичането на медицински кадри.
Много е важно да се промени отношението на държавата към общинските болници. Крайно време е държавата да каже що е общинска болница и ще има ли някаква държавна политика по отношение на общинското здравеопазване.
- Други важни моменти?
- Детското и майчиното здравеопазване. Крайно време е България да има голяма, модерна  университетска болница по детски болести. Наличието на такава болница, която да събере и педиатричния елит, ще повлияе благоприятно и върху работата на фонда за лечение на деца в чужбина. В съвременна, модерно оборудвана клиника, с добре подготвени кадри ще могат да се лекуват децата ни и в чужбина ще бъдат лекувани само тези, които наистина не могат да получат помощ у нас. Това ще върне доверието на хората в детското здравеопазване. България бе сред първите страни в Европа по детско здравеопазване. Имаме едни от най-добрите педиатри. Смятам, че във всяка областна болница трябва да има кабинети по женска консултация.
- Какво не  достига на спешната ни помощ?
- В годините спешната помощ се развиваше най-правилно, защото се придържаше и към европейските директиви. Предстои изграждането на спешни приемни отделения и филиали за спешна помощ в трудно достъпните и отдалечени региони. Разбира се, трябва да продължи да се развива и специалността "Спешна медицина", както и обучението на парамедиците. Трябва да се решат въпросите и с възнаграждението на спешните медици, трябва да бъде решен и въпросът със специализацията на лекарите. Не може един лекар от провинцията с 1000 лв. заплата да дойде в София да специализира и да си плаща квартира, храна и пр. и в същото време да издържа семейството си, което е в провинцията. 
- Преди повече от година и половина се заговори, че са получени около 160 млн. лв. от еврофондовете за спешната помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" за 2014-2020 г. Ще бъдат ли достатъчни да се справим с най-належащите проблеми в спешната помощ.
- Например за Берковица и Вършец има отделени средства за организиране на филиалите за спешна помощ. Но МЗ ни изпрати поне 4 различни документа и общинският ни съвет проведе 4 извънредни сесии, за да влезем в изискванията им. Това проточи нещата във времето. Сега от служебния екип на МЗ нямаме никакви знаци, че се работи по въпроса, съответно и общината чака... Според мен този проект е доста опорочен.