Борбата с паралелната държава

Няма съмнение, че отдавна живеем в две държави. И с просто око се вижда, че коренът на злото е в корупцията, в мафията, в сгрешения модел на прехода, в несправедливостта при разпределението на благата, в чието създаване участваха много повече от тези, които ги приватизираха и направиха свои завинаги.
Въпросът е как да се закрие паралелната държава. Въпросът е кои са лидерите на паралелните структури. И как могат да се отстранят, да се заобиколят и да не се съобразяваме повече с тях.
Най-трудното предстои. И то е да определим мишените, виновните за грешния или сбъркан преход, да посочим поне онези, които помогнаха да ни отнемат много неща покрай демокрацията, построена единствено за лична употреба.
Да не бягаме лекомислено, да не преиначаваме, че казаното от Корнелия Нинова за нещата, които ни е отнела демокрацията, е словесна грешка. Отнемането стана чрез паралелната държава, около която отново може да си заровим главата в пясъка и да заобиколим истината за пореден път. Както не успяхме да покажем предимствата на социализма, както допуснахме да бъде обявен за престъпен режимът, в който покрай допускани грешки имаше много положителни примери и образци за подражание.
Отново има паралелни истини точно по въпроса за официалната и паралелната държава. Веднага на преден план излиза въпросът могат ли да са борци онези, които през цялото време са участвали в паралелната държава. Как вълкът да опази агнетата или да си посипе главата с пепел, ако му поискат сметка защо ги е изял, докато ги е охранявал от хищници!? Те нали бяха, а други са още с различни постове в държавата и политиката. Те бяха в основата на предизвиканите и добре платени отвън политически протести.
Кой е виновен за узаконената експлоатация на човешкия труд? Кой допусна такава несправедлива социална политика, такава грешна политика на доходите? Кой определи така да изглеждат днешните пенсии? Кой определи модела на обществените поръчки? Кой допусна подмяната на ценностите? Може да се продължи със здравеопазването, с  образованието, с икономиката...
Не си мислете, че тук вината могат да споделят само и единствено управляващите от ГЕРБ. На тях действително им хареса и допадна този модел и те го продължиха, усъвършенстваха и доразвиха в своя полза безнаказано и безконтролно. Направиха го по свой образ и подобие. Но вината носи и твърде голям кръг от днешните заможни българи, партийната им принадлежност няма значение. Те минаха през правителства, държавни структури и фирмени бордове, през дипломатически мисии и официално и паралелно участваха в прехода. И взеха своите дивиденти от демокрацията. Те днес са богатите българи (може би са само няколко хиляди), които за нищо на света не биха позволили някой да им отнеме предимствата на паралелната държава, с които се чувстват отлично и в официалната държава.
По същия начин може да се разсъждава върху изборния процес, практиките за печелене на избори, размера на контролирания, купения и продадения вот. Нищо, че всичко това било престъпление, в което с хъс участват също няколко хиляди дейци.
Трудно ми е да си представя как ще бъдат спрени разрушителните практики на паралелната държава и ще остане да живеем единствено и само в официалната. Без сива и неформална икономика. Без престъпността, чиито размери са рекордни за европейското семейство. Без корупцията.
Не виждам как ще успеят анкетните комисии, ако в тях участват най-активните досегашни радетели и модератори на паралелните структури в държавата. Няма ли да бъде опит да си отрежат клоните, на които и сега удобно са седнали? А само декларации и опорни точки тук няма да помогнат. Промяната е жизнено необходима, но кой може да бъде нейният истински носител? Засега не се очертава ясно.