Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

30 Май 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Коя е единствената жена в Хвърковатата чета

За нея войводата Георги Бенковски разпорежда на летописеца Захарий Стоянов: "Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!"

Богдан Иванов

21. Април 2017 , брой: 77   698   0



Когато 300 башибозуци нападат село Поибрене по време на Априлското въстание, жителите му, сред които няма нито един въоръжен, казват на водача на башибозуците Хатун ага:
- Бягайте, ага, защото Бенковски идва!
Турците наистина се оттеглят и така селото оцелява.
Припомнена от доц. Йордан Василев, това е само една от историите за легендарната Хвърковата чета на Бенковски, но тя идва да покаже, че макар едва на десетина дни, четата вече е прочута и славата й се носи нашир и надлъж.
Въстанието избухва преждевременно. Тогава Бенковски обикаля селата Мечка, Поибрене, Мухово, Махалите, за да ги вдигне на оръжие, и около него се събира чета от 60 души на коне. В Панагюрище към нея се присъединяват още 50 въстаници. Тя е наречена Хвърковата чета, защото за няколко часа може да измине 40-50 км, да се появи навсякъде най-неочаквано и да предизвика ужас сред турците.
Съставът й достига 200 души, тя обикаля села и градове в района, качва се чак на връх Еледжик, където има голям укрепен лагер на въстаниците, повдига бойния дух на българите, участва в сражения.
За нея е писано много, но малцина знаят, че в четата наравно с мъжете се сражава и една жена - Мария Ангелова. Наричат я още Йонка, Ньонка, Нонка, Нона, Мария-Нона. От Пазарджик. Според изследователи тя е родена през 1857 или 1858 г. и неин баща е Ангел Абаджи - човек, отдаден на делото и близък с комитетските дейци в града.
Учител на Мария е Иван Соколов - и той предан на идеята и много активен в тайните работи по въстанието. Тъй че, щом става дума за момичето, поговорката "Крушката не пада по-далеч от дървото" си е баш на мястото. Още повече че Мария не само участва дейно в подготовката, но приобщава и други момичета от града. Всички са насочвани какво да правят от комитета, като на Мария, макар и едва 16-годишна, е възложено да препуска на кон до комитетите в Пловдив, Хасково и Белово и да поддържа връзка между организациите.
После тя постъпва на служба при братя Консулови - те ръководят строителството на Барон-Хиршовата железница Белово - Ихтиман. Това е времето, когато железницата става най-могъщият транспорт в света и започва да си пробива бързо път и в земите на твърде изостаналата от Европа Османска империя.
На строежа има цяла колония работници от всякакви националности. Също далматинци. Момичето се запознава и залюбва с един от тях - Иван Сутич (Шутич) от Дубровник. Двамата заживяват заедно, създават семейство и се настаняват в Белово.
Чужденците тук са млади хора, интелигентни, начетени, със свободолюбив дух. И не само съчувстват на българите заради злощастната им съдба, но всячески подпомагат и зараждащото се у тях стремление да отхвърлят робството и да уреждат на земите си модерна държава.   
Един от специалистите, чешкият инженер Владимир Сис, е очарован от българското момиче и го описва в спомените си, публикувани през 1921 г. в списание "Чешки обзор":
"Нона притежаваше прекрасен глас - мек, звучен, топъл. Обичаше да пее. Нозете й едва докосваха земята. На матовото й лице светеха лъчезарни очи, подобно планински езера, които менят цвета си при промяна на душевните преживявания. Кестенявата й коса беше събрана като лунен сърп..."
В интернет Лушка Караянева разказва, че през април 1876 г. в Белово пристига Георги Бенковски с Хвърковатата чета. Българските юнаци са посрещнати с големи почести и четата спира пред къщата на свещеник Михаил Радулов - председател на местния революционен комитет. Войводата и неколцина от неговите момчета са поканени на закуска в къщата на Иван Сутич. Там домакинът ги запознава с 18-годишната си съпруга. После изненадващо моли двамата с нея да бъдат приети в четата.
Тук Караянева разкрива пред читателите едно много сурово изискване на Бенковски: ако по време на сражение конят падне убит, ездачът трябва да тича с другите конници, без да изостава!
Всеки разбира, че това е не трудно, а почти невъзможно дори за мъж, да не говорим за жена, но въпреки това Бенковски разпорежда младото семейство да бъде зачислено в четата.
Възхитени от ентусиазма на българката и Иван Сутич, към конницата се присъединяват: трима италианци, двама немци, четирима французи и споменатите по-горе далматинци - седем мъже.
"Запиши, че днес, 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Сутича - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!" - заповядва Бенковски на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов и той изпълнява повелята на войводата.
С Хвърковатата чета семейство Сутич участва в сраженията при селата Мечка, Поибрене и Стрелча, пише Лушка Караянева. Щом четниците се отправят за Панагюрище, Мария вижда, че турците напират отвсякъде и въстаниците на много места са сломени. Но въпреки това тя проявява храброст в преодоляването на трудностите по пътя, когато четата се изтегля и непрекъснато е преследвана от потери.
В своите знаменити "Записки по българските въстания" Захарий Стоянов описва как за зла беда върху въстаниците, изгорили сами къщите си, сякаш да се отрекат от всичко земно, и укрепили се високо в планината, върху тях се изсипва в продължение на няколко дни леден дъжд и... сняг. Мокри до кости, обезверени, съсипани, те са преследвани и разгромени от техните поробители. След сражение между село Липян и Тетевен турците залавят Мария с неколцина от четниците. Двамата с мъжа й са отведени в Черната джамия в София и там ги чакат страшни изпитания: унижения, побои, мъчения, опити Мария да бъде потурчена.
Имат късмет: чуждото поданство и най-вече пламенното застъпничество на неколцина чужди консули натежават на везните и двамата са освободени. За съжаление скоро Иван Сутич умира и Мария остава вдовица без средства за преживяване.
След време получава малка пенсия. През 1907 г. се омъжва втори път - за началник на поща в квартал "Кършияка", Пловдив. Приема за свои двете деца на втория си съпруг - син Борис и дъщеря - Мара.
Умира през 1932 г. - забравена от властта, но незабравена от народа. За българите тя е единствената жена в Хвърковатата чета на Бенковски - героиня от Априлското въстание, легенда.



Мария Сутич


По инициатива на Регионалния исторически музей в Пазарджик бюст-паметник на Мария Сутич, изработен от скулптора Стоян Киричев, бе поставен през 2006 г. в Алеята на възрожденците в родния й град


Най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание - Хвърковатата чета на Бенковски, худ. Петър Морозов

 

 

Икономика

  • Нисък и нестабилен растеж на икономиката и повишаване на инфлацията до 2%, прогнозират от БАН
    30. Май 2017 103
    112
    0

    Българите остават най-ниско платените в целия Европейски съюз (ЕС) и за съжаление не се предвижда тази тенденция да се промени, нито в краткосрочен, нито в средносрочен план. Това прогнозира вчера пред БНР доц. Виктор Йоцов, ръководител на проекта за годишния доклад за икономиката на страната, който вчера бе представен от Института за икономически...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"