Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Живот

Портрет

Чувствителната бунтарка Джана Нанини

Музиката за нея е над всичко. Но в живота й вече има и нещо по-голямо

Альона Нейкова

21. Април 2017 , брой: 77   1630   0



Ако предизвикате феновете на рока да посочат най-прочутата жена, която се изявява в този жанр, със сигурност ще се сетят най-напред за Джана Нанини. Името й обаче е известно и на почитателите на италианската поп музика по цял свят, а и на футболните фенове. Легендарната певица за първи път ще представи на живо пред публиката в България най-големите си хитове (на 26 април, в зала 1 на НДК). И няма по-хубав повод броени дни преди този дългоочакван концерт да си припомним (или да научим) какво всъщност се крие зад привидната външност на непукистка и непредсказуемото поведение на тази неостаряваща бунтарка.

Родена е на 14 юни 1956 г. в семейството на Данило Нанини, който, освен че притежава малка пекарна с най-вкусните панетоне в Сиена, оглавява и местния футболен клуб Siena Calcio. Има двама братя - Гуидо и Алесандро, като по-малкият навремето се прочува като пилот във Формула 1. От малка Джана помага на майка си Джована във фамилния бизнес, но когато баща й заявява, че се надява неговата единствена дъщеря да продължи делото му, открито се бунтува. "Моите родители ми дадоха живот, изпитвам към тях уважение и обич, но не исках да ставам жертва на техните амбиции и желания", обяснява в едно от редките си интервюта певицата.
От дете тя знае какво иска. Следва в научен лицей и ходи на уроци по пиано в музикалното училище на град Лука. Но наранява сериозно няколко пръста на дясната си ръка при несполучлив опит да направи прочутите местни сладки "Ричарели". Едва 18-годишна, след бурен скандал вкъщи заминава за Милано, където учи философия, посещава занятия в консерваторията, а вечер се изявява по клубове, за да изкара прехраната си.
Славата не я спохожда светкавично. Успехът не й се дава лесно. Джана трябва доста да поработи върху себе си, като същевременно не се отказва от борбата срещу онези, които и днес възпитават дъщерите си в традициите на Средновековието. "Въпреки еманципацията, ако момиче в Италия иска да се занимава с шоубизнес, по пътя й ще има доста камъни. Вината за това е най-вече на църквата, която не приема рока и твърди, че именно тази музика подтиква младите към употреба на наркотици. А също така смята, че жената трябва само да е отдадена на къщата и децата. Всичко това изпитах на гърба си още като малка. Когато се обсъждаше кой да се изявява на училищните или църковните празници, не ме допускаха, тъй като съм момиче..."

Първите парчета на певицата отразяват провинциалния свят на родното й място с всичките му обичайни истории. "Писах песни, музика и текстове, разказващи за психологическите проблеми. Анализирах се и пях за това, което откривах вътре в себе си. Като резултат композициите ми бяха изключително тъжни. В онези години ми харесваше да плача и да се самосъжалявам", откровена е Нанини.
Обаче традиционната за италианската поп музика печал не разтваря широко вратите за Джана. Единственото, което я отличава от другите естрадни певци на Апенините, е характерният дрезгав и пълен със сила вокал. Когато я питат дали специално е работила за постигането на този ефект, или й е даден от Господ, Нанини обикновено се шегува: "Вкъщи прекалено много се е викало, че да не ми се отрази..." Но все пак признава, че усеща тайната на този глас - изразителен, намиращ се винаги на ръба и много еротичен (дори когато пее за свобода), докато тренира карате. И не пропуска да развие този дар.
Разбирайки, че няма как да пробие благодарение само на вокалната си особеност в страна, където "музиката се слуша с главата, а не със сърцето", Джана през 1979 г. заминава за САЩ. След няколко месеца се връща оттам с желанието да пее другояче - рязко, стремглаво и без каквито и да било задръжки. И дава всичко от себе си. "Тогава усетих свободата. Което не означава, че си казах: край, започвам нещо ново. Не. Винаги се опитвах да правя само това, което чувствам", твърди звездата.

С албума California (1980) се поставя началото на истинския успех и признание за Джана Нанини. Именно тогава критиците започват да говорят за "рок на италиански". А композицията, дала името на албума и разказваща за любовта на човека към самия себе си (доста скандален за времето ракурс), оглавява хит класациите в много страни по цял свят.
Певицата става много популярна във ФРГ, където не след дълго я канят за концерти в Кьолн, Хамбург и Манхайм. Колко тежка е короната на славата - може да се съди по спомените на самата Джана за това турне: "Всяка вечер - два часа на сцената, три-четири биса, а на петия вече не се държах на краката си. Понякога от умора ми се плачеше. В Кьолн имах пристъп - залата бе пълна с цигарен дим, което веднага се отрази на моята астма. Наложи се да правя специална дихателна гимнастика. Просто не можех да поема въздух и в един момент ми се стори, че умирам..."
Публиката в чужбина харесва Нанини заради рокаджийския й стил, твърдия начин на пеене и сполучливия избор на изразни средства, позволяващи на певицата да прекрачва езиковите бариери и да бъде разбирана и в чужбина.
Популярността се връща като бумеранг и в родината на Джана. Тя записва саундтрак към кинодебюта на режисьора Лучано Мануци Sconcerto Rock (1982). Остава в историята с легендарния си концерт Rockpalast заедно с новата си група The Primadonnas. Дебютира като актриса във филма на Габриеле Салваторес Sogno di notte d`estate (1983). След силен стрес в работата преживява нервен срив и дори се лекува в психиатрия. "И после започнах да гледам на света с детски очи", разкрива Нанини.

След излизането на диска Puzzle (1984) тръгва на турне из Австралия, Германия и Швейцария. Участва и в престижния Montreux Jazz Festival. Следват албумите Tutto Live (1985), Profumo (1986), включващ хита сингъла Bello e Impossibile, сборната тава с най-добрите композиции Maschi E Altri (1987), Malafemmina (1988), Scandalo и Giannissima (1990), X forza e X amore (1993), Dispetto (1995), Bomboloni (1996), Cuore (1998, платинен в Италия), Aria (2002). Излиза на една сцена със Стинг и Джек Брус в Хамбург (1987), с Едоардо Бенато изпяват Un` Estate Italiana при откриването на световния шампионат по футбол (1990), обикаля известни градове с концерти, записва хитове с Челентано, работи върху саундтрака към филма "Момо" по едноименния роман на Михаел Енде...

Супер успешна кариера с 19 албума, стотици концерти, турнета, изяви в киното, огромна популярност. Но истинското щастие идва при Джана Нанини на 26 ноември 2010-а, когато за първи път става майка - на 54-годишна възраст. Преди това преживява три спонтанни аборта, като едно от неродените си деца губи през 2001 г. по време на 25-километровия мирен поход до Асизи. Затова нарича зачеването на дългоочакваната си дъщеря "истинско чудо".
Забременява въпреки категоричното отричане на лекарите, че това изобщо е възможно. Без хормонални инжекции или изкуствено оплождане. Но се подлага на лечение за безплодие. "Рецептата ми беше: силно желание, здрав ген, пилатес и червено вино", откровена е Джана.
Католическата църква в родината й обаче настръхва: не стига, че никога не е крила своята бисексуалност, че живее с жена, че е излизала с осем мъже едновременно, ами сега и бебе! Чувствителната бунтарка Нанини така и не разкрива името на бащата. Предпочита да изчака раждането в Лондон. Не се крие. Дори гордо позира с големия си корем за "Венити феър". Заедно със снимките публикува в прочутото списание и послание към дъщеря си, в което разкрива, че ще я нарече Пенелопе - на името на героинята от "Одисея", която 20 години чакала своя съпруг. "Изчака ме толкова дълго, преди да се родиш. Изчака да бъда готова. Ти, най-голямата ми любов, идваш след дълбока болка и шок. Но аз вярвах в теб с цялото си сърце и те исках толкова много, че днес, докато ти пиша, вече те имам в себе си" - с тези думи Джана Нанини показва, че за нея майчинството е над всичко.
Дъщеря й наистина се превръща в абсолютен приоритет за грандамата на италианския рок. Феновете обаче са благодарни, че не секва и музикалното й вдъхновение.

 

 

Живот

  • Снимките са майсторски поглед върху нестинарството, кукерите, надсвирването с гайди, лазарките, мъжкото хоро в реката, кушията...
    22. Септември 2017 186
    178
    0

    Фотографската изложба "Древни обичаи и традиции от България" ще бъде открита на 27 септември в центъра за дизайн и архитектура "Артплей" в Москва. 14 наши автори ще представят свои работи на експозицията, която може да се разгледа до 17 октомври. Кадрите са на Александър Михайлов, Анастас Търпанов, Ани Петрова, Богдан Стойко,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"