Искаме от ЕК по-леки еконорми за въглищните централи

Затягането на екоправилата за горивните инсталации в европейски мащаб ще доведе до необходимостта от нови инвестиции и поскъпване на тока с 27%, са изчислили в държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която е най-голямата въглищна централа в България. Затова България настоява пред Европейската комисия (ЕК) да промени заложените емисионни нива на серен диоксид, азотни оксиди и живак в подготвяния в Брюксел по-строг режим за електроцентралите на въглища. Ако това не стане, България иска да бъдат определени отделни стойности, които да важат само за страната. Тази позиция са застъпили експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите и на икономиката на срещи в Брюксел за разясняване на тежките последици за България от готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники за електроцентралите на въглища, съобщиха от Министерството на енергетиката. Документът засяга електроцентралите с входяща мощност над 50 мегавата. Предвидени са много по-високи от съществуващите рестриктивни равнища за емисии азотни оксиди и серен диоксид, изпускани в атмосферата, както и ограничения за живака.
Затягането на правилата в европейски мащаб ще доведе до необходимостта от нови инвестиции и поскъпване на тока с 27%, са изчислили в държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която е най-голямата въглищна централа в България. По изчисления на Министерството на енергетиката от новите екологични мерки всяка година въгледобивът и деветте най-големи електроенергийни предприятия, които ползват лигнити от източномаришкия басейн, ще реализират загуби за над 612 млн. лв.
Опасенията са, че промените ще засегнат целия енергиен сектор в страната, минния бранш и свързаните с тях индустрии. От износител на ток България рискува да се превърне във вносител, при това от съседни държави, които не са членове на ЕС и нямат задължения да изпълняват новите екологични норми.
В добива на въглища и производството на електроенергия са ангажирани пряко около 12 хил. души, а заедно със свързаните дейности - около 150 хиляди. Евентуалното преустановяване на работата на топлоелектрическите централи ще доведе до директна загуба на хиляди работни места, необходимост от допълнителни социални разходи за страната, както и загуби за бюджета от преки и косвени данъци, е българската позиция, представена в Брюксел.
Документът ще бъде гласуван в края на април от специална комисия, създадена от страните членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Предстои трите ресорни дирекции на Еврокомисията да изпратят допълнителни въпроси, на които България трябва да отговори.