За едното име

Разбира се, че Валери Симеонов е невинен по обвинението в конфликт на интереси. Как да не е невинен, когато е изпълнил изискването на закона да излезе от управата на фирмите, които е управлявал. Затова и говори смело, затова си позволява да раздава квалификации, да взема скалпове и т.н.
Откъде ли обаче се е пръкнала българската поговорка, че законът е "врата у поле"? Историята с хотела на Симеонов и военнослужещите, които си плащат нощувката в него с държавни пари, много прилича на един брадат съветски виц. "Гражданино Рабинович, откъде вземате парите, които намерихме у вас? - От шкафчето. - Кой ги слага там? - Жена ми. - Тя откъде ги взема? - Аз й ги давам. А вие откъде ги вземате? Ама нали ви казах. От шкафчето."
Формално Симеонов не участва в управлението на фирмите си, но реално кой може да докаже, че той не се е възползвал от положението си, за да получи стабилна посещаемост на хотела, още повече на фона на оплакванията му, че няма много гости там. А печалбата къде остава? И тя ли е при управителя?
Всъщност такова е положението и с други негови колеги по Народно събрание, които са оставили фирмите си на управители, шуреи, шуренайки и други формално далечни лица. Може да не ви харесва, но законът е такъв.
Подобен на малко изсъхнало смокиново листо, което покрива големи срамни части.
Любопитно е обаче, че обвиненията срещу лидера на НФСБ за конфликт на интереси изобщо не са от тези дни. Още през ноември 2016 г. колегите от сайта "Фрог нюз" разнищват цялата история, а кандидатът за депутат Велизар Енчев дори ги разказва от предизборно студио. Обаче нещата си потъват, както често става у нас, докато пак не изплуват в нужния момент, чрез нужната медия, когато му е нужно на някого. Ненапразно Симеонов разсъждава кой има полза от подновяването на историята с хотела "Козия рог". Той изреди някои възможности, но и през ум не му мина, че освен традиционния му враг ДПС това може да бъде и общественият интерес.
Ето там е големият проблем. В поведението, което игнорира усещането за справедливост и почтеност на обществото и което може да бъде описано като арогантно. Как иначе да тълкуваме фразата към репортерите от "Шоуто на Слави": "Да ви отговарям, да не ви отговарям, все тая". Не. Не е все тая. Както не е все тая и репликата на лидера на НФСБ, че нищо не се водело на него, а било на телевизия "Скат". А тя чия е? И се връщаме на вица за Рабинович.
"Вижте, човек живее и работи за създаване на едното име", каза в едно интервю вчера Валери Симеонов. Златни му уста. Запомнете тези думи и следващия път, като ви разказват басни, сами си правете изводите. Най-добре в тъмната стаичка, че да не стане като последния път.