Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

120 дена на Игор Додон

Първите месеци от управлението на новия молдовски президент показаха колко сложно ще му бъде да управлява

Георги Георгиев

25. Април 2017 , брой: 79   578   0



Противопоставяне по всички фронтове със статуквото. Така могат да бъдат описани първите 100 дни (изпълнили се на 1 април) от встъпването в длъжност на новия молдовски президент Игор Додон, който бе избран с надеждата, че ще извади страната от политическото, икономическото и социалното блато, в което я вкара т.нар. проевропейска управляваща коалиция. А през следващите двайсет дена Додон и излъчилата го Партия на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) успяха да се конфронтират не само с управляващите, но и с другите опозиционни партии заради предложението на президента за преминаване към смесена избирателна система.
Додон, подобно на някои нови политици в Европа, започна да изпълнява това, което обеща в предизборната надпревара. За първите сто дни на поста Додон стана първият молдовски президент, който за такъв кратък период се среща два пъти с руския президент Владимир Путин. Това не бяха самоцелни срещи, призвани да покажат на избирателите на Додон, че той се ползва с благоразположението на Кремъл. По време на разговорите в Москва бяха подписани споразумения за амнистиране на молдовските гастарбайтери нарушители от страна на руските емиграционни власти за завръщане на молдовските вина и плодове на руския пазар без митнически утежнения. От това решение вече са се възползвали 150 молдовски предприятия. От мъртвата точка беше повдигнат и въпросът за молдовския дълг към "Газпром", който по признанието на Додон е в размер на 6,5 млрд. долара, от които само 0,5 млрд. са задължение на непризнатата Приднестровска молдавска република.
Друг важен въпрос, с който се зае Додон, е размразяването на преговорния процес по реинтеграцията на Приднестровието в Молдова. В Тираспол не са против да бъдат в една държава с Кишинев, но дяволът е в начина, по който да се постигне това. Приднестровието иска това да стане под формата на федерация, в която 300 000 местни прорурски избиратели фактически ще наклоняват винаги везните в полза на политики, насочени към възстановяване на връзките с Москва. Додон, изглежда, не е готов да отиде веднага толкова далеч, но поне за разлика от предшествениците си започна разговори с тирасполския лидер Вадим Красноселски. Двамата се разбраха да опростят преминаването на административната граница за молдавски граждани.
Додон, който нареди да се махне знамето на ЕС от резиденцията му, продължи смяната на външнополитическия вектор на президентската власт, като започна изпълнение и на обещанието си за завой към Евразийския икономически съюз (ЕАИС). На 3 април Игор Додон подписа с ръководителя на Евразийската икономическа комисия Тигран Саркисян меморандум за сътрудничество, а на 14 април по време на срещата на върха на ЕАИС в Бишкек бе решено Молдова да получи статут на страна наблюдател. Той с нищо не задължава страната, но открива възможности за задълбочаване на контактите със страните, членки на ЕАИС, и на първо място с Русия. Така Додон оправдава поне засега надеждите на избирателите му, че президентът ще започне курс на възстановяване на отношенията с Русия.
Реакцията на молдовското правителство, което е излъчено от парламентарната "проевропейска" коалиция, съставена от Демократическата партия, Либералната партия и Либерално-демократическата партия, дори изпревари събитията. Още на 30 март министър-председателят Павел Филип заяви, че парламентът няма да ратифицира споразуменията, подписани между Додон и Евразийския икономически съюз. Премиерът Филип направи изявлението си след среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Брюксел. По думите на Филип: "Президентът не е собственик на страната... Подписвайки документи, държавният глава трябва да представлява страната, а не само своето мнение."
Политическият антагонизъм между Додон, социалистите и партиите от управляващата коалиция датира още от времената, когато партията на президента бе извън парламента. Причините са, както биха казали някои, цивилизационни. Освен че смята завоя на Изток за по-важен за Молдова, Игор Додон и привържениците му имат още по-тежък грях. Те искат молдованите да бъдат молдовани, а не румънци.
Става дума за провеждането на промолдовски вектор във вътрешната политика, за изучаването на молдовския език и молдовската история в училище, обяснява политиката на президента лидерът на младежкото крило на ПСРМ Никита Цуркан пред украинската интернет телевизия "Капитал". Додон е противник на политиката на постепенна анексия на Молдова от Румъния. Избирането му за президент се разглежда и като поражение за т.нар. юнионисти, т.е. привърженици на обединението на Румъния с Молдова. Едва ли не първият указ на Додон бе да отнеме молдовското гражданство на бившия румънски президент Траян Бъсеску, който открито призовава за поглъщането на Молдова от Румъния. Тази агресивна политика на юнионистите при това се провежда на фона на публикуваните наскоро окончателни данни от преброяването през 2014 г., от които става ясно, че само 7% от населението на Молдова се самоопределят като румънци. "Ние сме първата държава в света, 100 процента от населението на която изучава езика на малцинството", казва със сарказъм по този повод Никита Цуркан.
Президентът и правителството се намират в нещо като клинч, както биха казали боксьорите. Правителството и подкрепящите го партии в парламента блокират законодателно инициативите на Додон, а той на свой ред например отказва да утвърди назначените от кабинета посланици.
Решение на тази ситуация очевидно трябва да се търси в предсрочни или редовни парламентарни избори, на които социалистите да се надяват да получат по-добра за тях конфигурация на фракциите в парламента. От чисто партийна гледна точка това трябва да се прави сега, докато президентът Игор Додон има много висок обществен рейтинг. На 100-ия ден от встъпването си в длъжност той има 54,04% одобрение, а вторият в класацията е бившата му съперничка Мая Санду, лидер на партия "Действие и солидарност" с едва 19,7 процента. Сегашният премиер Павел Филип е под петте процента, а председателят на парламента Андрей Канду има едва 1,9 на сто. Последните двама са от най-голямата партия от управляващата коалиция - Демократическата, и този резултат може би показва какъв би бил резултатът на едни скорошни избори.
Според Никита Цуркан дали ще има предсрочни избори, ще стане ясно в средата на следващия месец. А засега президентът, напълно в тон с модата на референдумите в Европа, обяви, че има намерението да насрочи национално допитване по четири въпроса. Тe са: да се плащат ли нови данъци от откраднатите от три молдовски банки един милиард евро, за което се подозират политици от "проевропейската" коалиция; да получи ли президентът право да разпуска парламента; да се изучава ли молдовска история в училищата и да бъдe ли намален поради демографската криза броят на депутатите от 101 на 71 души.
Според така зададените въпроси може да се предположи с голяма вероятност и положителният отговор от страна на избирателите. Поради това и управляващите не искат референдумът да се проведе. Формалното обяснение е, че няма пари за такова допитване. В същото време промяната на избирателните нагласи до такава степен плаши представителите на статуквото, че те вече не се стесняват да апелират към Съединените щати. Ето например едно изказване на лидера на Демократическата партия и по съвместителство главен олигарх на Молдова Владимир Плахотнюк: "Преди четири месеца молдованите гласуваха за проруски президент. Това може би безпокои американците, но добрата новина е, че Демократическата партия продължава да държи мнозинството в парламента и да ръководи правителството и ние нямаме никакво намерение да променяме проевропейската и проамериканската политика." Картината бе допълнена със съобщението, че молдовските и украинските спецслужби са предотвратили убийството на Плахотнюк, като "един от поръчителите се намира в Москва". Участието на украинските спецслужби в това тъй вписващо се в театрото с "руската заплаха" разкрито покушение не е изненадващо. Все пак е известно, че Плахотнюк и украинският президент Петро Порошенко са били близки бизнес партньори преди време.
Плахотнюк, който е сочен като най-мразения политик в Молдова, е обвиняван практически от всички останали партии, че е подчинил на себе си целия държавен апарат. Той предложи Молдова да премине към мажоритарна избирателна система, която според критиците му е единственият начин олигархът да попадне в следващия парламент. Президентът Игор Додон отхвърли тази идея и на свой ред предложи миналата седмица като компромисен вариант Молдова да премине на смесена избирателна система, като едновременно се разширят възможностите за гласуване на молдовските гастарбайтери в Русия и Италия. Последното предложение очевидно е в полза на социалистите, доколкото гастарбайтерите в Русия например са техен важен електорат.
Инициативата на Додон обаче срещна почти всеобщо отрицание. Тя бе отхвърлена както от Демократическата партия на Плахотнюк, така и от опозиционните партии. Додон бе обвинен едновременно от комунистите, "Наша партия" на Ренато Усати, с когото заедно протестираха срещу "проевропейската" коалиция, и партията на Мая Санду "Действие и солидарност", че е влязъл в съглашателство с Плахотнюк. Тяхното тълкувание е, че олигархът е предложил нещо неизпълнимо само за да получи половината от исканото, за което е знаел предварително. "Като на пазара", резюмират молдовските комунисти в своя декларация. Стигна се даже до нещо небивало - комунистите подписаха съвместен документ по случая с дясната партия на Санду, с която има диаметрално противоположни политически виждания.
Подобна реакция може да изглежда странна, но в Молдова, където голяма част от традиционните партии са оплетени в различни зависимости, това не предизвиква чак такова удивление. В крайна сметка Додон бе част от комунистическата партия на Молдова, която напусна заради несъгласие с политиката на лидера й Владимир Воронин. Времето показа правотата на сегашния президент, който бе последван от много бивши членове и симпатизанти на компартията.
Високата обществена подкрепа за Додон обаче показва, че хората виждат в негово лице фигурата, която може да противостои на създалото се статукво, което унищожава Молдова. Отварянето на много фронтове от страна на президента обаче няма как да не е притеснително. Но ако той съумее да запази доверието на гражданите и да победи в тази битка, на следващите парламентарни избори, независимо кога са, пред социалистическата партия ще се отворят широки перспективи. А заедно с това и шанс за стабилизиране на ситуацията в региона.

Снимка БГНЕС

Игор Додон не само стана първият молдовски президент, който отиде първо в Москва, а после в Брюксел, но и посети цели два пъти руската столица през първите си 100 дни на поста

Владимир Плахотнюк е сочен като олигарха, успял да овладее не само Демократическата партия, но и ключови позиции в държавното управление

 

 

Глобус

  • Куба може да се превърне в един от водещите научни центрове в света
    21. Ноември 2017 228
    396
    0

    Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

    "Ако не се бориш за...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"