До Македония и назад

Бойко ПЕНЧЕВ

Няколко пъти сядам да пиша за пътуването ни до Охрид и Битоля, но все се спирам по средата на публикация. Най-накрая реших в съвсем телеграфен стил да опиша с думи прости впечатленията си. Ще се опитам да избегна подробности за храна, цени и политика. Природата, хората и взаимоотношенията са много по-важни от цената на „кифтетата”.
Преди да тръгнем, съвсем набързо се запознахме с пътеписи, писани за древния културно-духовен център.
Интересен исторически материал възстанови части от забравената история на този регион.
Пътуването през Тетово – Кичево – Охрид протече нормално, без особени препятствия.
Минава се през 6 патерини (пътни пунктове за плащане). След Скопие пътят става по-тесен и напрегнат.
След като се установихме, се отдадохме на разходки, плаж и културни забележителности. За съжаление трите дни едва стигнаха да хвърлим по един мимолетен поглед на набелязаните обекти.
Лично на мен най-много ми хареса разходката с лодка около стария град и крепостта. Това кратко преживяване дава възможност да смениш гледната точка за малко. Изведнъж забелязваш толкова много неща, че ти се иска да си останеш там и да мечтаеш.
Крепостта, църквите и манастирите – изкривената духовна и историческа действителност. Реставрирани – превърнати от културни забележителности в туристически атракции. На прага на всяка една от тях – разпънатите сергии на битака.
Тази гледка е избягвана от моя фотоапарат.
Крайбрежието – невероятно, неописуемо, магическо. Съчетанието на сините води, зеленината на гората в подножието на Галичица. Останалите малко незастроени кътчета около Охридското езеро са главозамайващи.
За съжаление знаем последиците от навлизането на туристическия бизнес в подобни територии какви са.
Пътуването от Охридското до Преспанското езеро през планината Галичица беше емоционално и изпълнено с трепет въпреки острите завои. Галичица е планината, разделяща Охридското и Преспанското езеро. Най-високият връх е над 2000 м. На тази планина са се водили велики битки в периода 1916-1918 г. в защита на българските позиции. Невероятните гледки, открояващи се към Охридското езеро, спират дъха и на най-забързания турист. Тесният път през Галичица е любима дестинация на много велосипедисти и туристи.
Под варовиковите пластове на планината минават подземни реки, идващи от Преспанското езеро, даващи началото на многобройните извори по западните склонове.
Един от тези извори е при манастира "Св. Наум". Денивелацията между двете езера е 210 м.
Като се прекоси Галичица, се озовахме на брега на Преспанското езеро близо до албанската граница (село Stenje). Малко селце с хубави нови къщи и пясъчен плаж. Една дървена барака играеше ролята на "beach bar", предлагаше бира и безалкохолни напитки.
Спокойно, необезпокоявани от никого, си разпънахме шезлонгите и прекарахме остатъка от деня в дрямка.
След приятния ден на плажа се насочихме към Битоля. Голямо впечатление правят ябълковите градини около пътя към Ресен. Повече от час, след като тръгнахме от брега на езерото, им се наслаждавахме, както и на многото ферми. Чисти, спретнати и обновени са селцата, през които минахме. Тези плодни земи са продължение на царските градини на цар Самуил. По тези земи са се отглеждали ябълки, круши, сливи, бадеми още когато цар Самуил водел битки с неприятелите на българщината.
По пътя за Битоля се минава през природен парк Пелистер. За съжаление нямаше време да се насладим на вековните гори в този парк. За разлика от Галичица Пелистер е залесен с иглолистни вековни гори. Прохладата и свежият въздух те пронизват още от първите метри през парка. Тази дестинация си запазва първото място за посещение при следващото ходене в Македония.
В Битоля се оказахме въвлечени в разгара на Илинденските дни - фестивал за народни песни и танци. Празнува се от 1973 г. Гости на фестивала бяха фолклорни групи от Бразилия, Израел и много други страни.
За съжаление Битоля беше последният град в Македония, който посетихме. Пътуването до съседната страна премина с изживяване на много положителни емоции. Остави и много идеи за осмисляне и желание за повторна визита.


С любезното съдействие на: www.planinarka.com



Бойко Пенчев











Снимки: авторът