При кризата с урана във водите лъсна некомпетентност

Проф., дмгн Иван БЕДРИНОВ

Много приказки се казаха около замърсяването с уран на водите в Хасково и на други места в страната. От интервюта и изказвания на "експерти" пролича тотална некомпетентност. Нека обясним за какво става дума.
Източник на радиоактивно замърсяване в природата - въздух, води, почви, растителност, е съдържанието на главните естествени радиоактивни елементи уран, радий, торий, калий с изотопите от естественото им радиоактивно разпадане. Ядрата на тези химични елементи при разпадането си отделят лъчи, електромагнитни трептения с малка дължина на вълната, които науката различава като алфа-, бета- и гама-лъчи. Особено значение има каква е способността на лъчите да проникват в живата и неживата материя. Важно е също да се знае колко време радиоактивните елементи отделят лъчи, т.е. за колко време се разпадат. Времето, за което даден елемент се разпада в около 50% от обема си, се нарича период на полуразпадане.
Проблемът с тези елементи е, че някои от тях твърде дълго остават източник на лъчение. Периодът на полуразпад чрез алфа-излъчване при изотопа уран 238 например е 4,50х10 години; при уран 234 е 2,52х10. При урана главните носители на естествената радиоактивност са дъщерните продукти от разпадането на газовата еманация радон, от които накрая се получава олово 206 - стабилен и нерадиоактивен химически елемент. Неговото съдържание в урановите, ураносъдържащите руди и в някои минерали, изграждащи скалите (циркон, монацит, ксенотим, алатит, ураноторит), е един от най-сигурните критерии за определяне на абсолютната възраст както на радиоактивните руди, така и на вместващите ги скали.
 Съществено практическо значение при формирането на дозите радиоактивно излъчване в природни условия и като проблем на радиоекологията имат и естествените радиоактивни елементи като лантан, самарий, лютеций, рений, рубидий, индий, европий и др. Част от тях имат дълги периоди на полуразпадане и формират обща естествена радиоактивност, която е много над пределно допустимите норми за уран.
Съдържанието на главните радиоактивни елементи в скалите в Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Кърджалийско е различно. В тези райони уранови находища, които може да имат отношение към водите, са "Момино", "Церетелево", "Белозем", "Трилистник", "Хасково", "Троян" и др. В пределите на Централно-Родопския урановоруден район попадат Нареченското и Смолянското урановорудни полета и такива, съдържащи различни полиметални руди. По поречията на реките Въча, Чепеларска, Арда и притоците им се намират видове скали, някои от които имат повишени съдържания на радиоактивни елементи и аномално високи стойности на общото бета-излъчване. Именно тези скални разновидности са едни от източниците на радиоактивните залежи сред части от водоносните пластове в този тракийски район. Тук пластовете имат сложен геоложки строеж, обусловен от дълбочинни разломи още в дълбоко древни времена.
През периода 1970-1985 г. поделения на държавната фирма "Редки метали" и Комитета по геология, както и редица научни колективи от водещи специалисти - геолози, геофизици, хидрогеолози, химици и физици от БАН, Софийския университет и Висшия минно-геоложки институт (днес МГУ), провеждат комплексни проучвателни и изследователски радиогеоложки работи. Особен интерес както за възможния бъдещ уранодобив, така и за опазването на подземните водни ресурси представляват резултатите от проведените аеро- и наземни гама-спектрометрични и геофизични снимки, съпроводени с детайлни повърхностни и дълбочинни радиометрични изследвания. Чрез комплексен анализ на данните от всички тези изследвания са обособени перспективни площи за възможно откриване на нови залежи както от уран, така и от редица редки елементи, съпровождащи урана.
Може да се каже, че промишлените съоръжения на уран в експлоатираните 14 находища в района са разположени във водопроницаеми скали с древна възраст на дълбочини до 100 м. За сондажния метод на уранодобив са разработени технологии, отчитащи конкретните геоложки и физико-химични условия и формите на наличния там уран. Резултатите от това са описани в стотици доклади, научни съобщения и експертни оценки, съхранявани в националния геофонд в София и достъпни за ползване от всеки заинтересован специалист.
По повод на създадената критична ситуация за радиоактивно замърсяване на питейните води от отделни сондажни кладенци в Хасковско учудваща неосведоменост демонстрираха повечето от интервюираните "експерти" и държавни ръководители от местно (кметове) до най-високо държавно ниво (министър-председател и президент). В нито едно от интервютата не бяха посочени конкретни данни за съдържанията на уран и неговата форма в региона, за химичния състав на анализираните водни проби, източника на алфа-излъчването, възможни газови еманации и пр.
Буди недоумение и вече определеното място за прокарване на алтернативни сондажни кладенци за питейна вода. Защото не са взети предвид съществуващите данни за радиогеоложката ситуация на конкретното място и не е набелязано при необходимост провеждане на експресни радиометрични измервания.