Омерзеният труд

След дни ще възпеем труда. Всеки посвоему. И най-вече според това, което тази основна дейност за човека му е дала като удовлетворение, средства, самочувствие, реализация, опит, възход, но и мъка, терзание и унижение.
На Първи май едни ще се върнат в спомените си към онези пъстри манифестации, към радостта от общуването с колеги, към разветите знамена и разноцветните балони, към онази приятна тежест на малките си тогава деца върху раменете със задължителното национално флагче в ръка. Та и към банкетите и обилните наздравици с пожелание за здраве и успехи в труда. Да, в труда! Защото тогава чрез него се градеше Отечеството. Защото беше подредено и чисто. Защото и без банани хората бяха сити и доволни от съдбата си. Защото селата ни бяха едни от най-китните и уютни в Европа, а градовете бяха безупречно чисти и тънеха в зеленина. Защото имаше сигурност, спокойствие и ред. Защото децата ни спортуваха безплатно, учеха безплатно, радваха се истински на детството си и на младостта си, а не се зомбираха по цял ден с мобилните си телефони. Защото имахме боеспособна армия и сигурни граници, които пазеха България и българското.
Други пък ще иронизират "носталгиците" и ще отупат брашнения чувал със своите аргументи. Ще се чуят отново приказки за Първи май като празник на комунистите. Ще се гаврят с истинските постижения на предишния строй и стръвно ще ровят и в неговите несъвършенства. Но услужливо ще забравят, че България имаше свое видимо място на икономическата, научната и културната карта на света. Че бе уважаван европейски партньор и респектиращ балкански съсед. А не, както сега, държава в демографски залез, разкъсвана от корупция и престъпност, с разпродадени на чужденци богатства и едва кретаща икономика, завинтена непоклатимо на опашката на Евросъюза, без реални изгледи да се отлепи от дъното.
Ако не празнуват, то поне ще се сетят за Първи май и доста граждани на републиката ни днес, които продават труда си на наши и чужди работодатели. Естествено, ще има и доволни, предимно млади и образовани хора, намерили реализация в своята област. Това трябва да им се признае и заслужава уважение. В невероятно трудната стопанска среда има и истински предприемчиви хора в бизнеса, но и повсеместно се сблъскваме с хитреци, търгаши и откровени мошеници, които се обогатяват безмерно за сметка на честните трудови хора.
Обективността обаче налага да признаем, че огромната маса от работещите у нас е с обидно ниски доходи и съществува при големи лишения. Унизителна мизерия е налегнала близо половината от трудоспособното население. Тези "бели роби" не са в лъскавите офиси, а се трудят нечовешки в шивашки цехове и заводи, в мини и къде ли не, но по неписано правило не получават редовно дори обидните си заплати. Нямат и синдикална защита, защото силата на капитала предвидливо е обезсилила всички, които биха могли да се противопоставят на несправедливостта. Как преживяват - само те си знаят? Как отглеждат децата си, как ги образоват? И дали именно от тази нищета някои не избират кривия път, дори и този на унижението и падението? А други прекланят глава и стават аргати в чужбина, използвайки великото право на новото време за свободно придвижване и... също свободна експлоатация.
Така че радостта от труда е вече мит за мнозинството българи. Докато отчаянието от евтино продадения и неплатения труд е тъжна реалност. Защо да се учудваме тогава от тъгата и болката в очите на хората, от съпътстващите ни лични трагедии и разтърсващи драми. Но и от зреещото им и вече изчерпващо се очакване най-накрая нещо хубаво да се случи в държавата на омерзения труд.
Хубаво е това да се чуе от тези, които бранят с гърдите си статуквото на мизерните заплати и още по-мизерните пенсии. Защото, известно е, че мизерията понякога е майка и на анархията, която никой разумен човек не желае, но от която и не всеки се пази, а дори ловко използва в свой интерес.
И накрая ви предлагам в навечерието на празника да се опитаме да направим връзка между вековете и повтарящите се истини с емоциите на лирика комунар Южен Потие чрез малка част от неговата революционна изповед в "Интернационалът":

"Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
    богати днеска управляват,
    беднякът няма равен глас."