Родопските легенди на Георги Гривнев

Христо ЧЕРНЯЕВ

Георги Гривнев е автор на редица книги - проза и поезия. Роден в град Ксанти, Беломорска Тракия, и после израснал в прегръдката на Родопа, той носи в душата си тихото непомръкващо очарование на Юга, с което са пропити творбите му. Който се е докосвал до тях, не може да не се е развълнувал от поетичната виталност на неговата дарба. Помня добре книгите му "Дизия чанове", "Да преплуваш сълзата си", "До утре", "Легендата за кларнета", "Два гряха", "В сянката на Юзеница" и "Зрението на душата", от които са ме завладявали такива творби, като "Вълчанският бук", "Деветте чучура", "Към небето", "Обади се, Дамяне", както и разказите за старовремския художник Петко Клисуров и за писателя Георги Пашев, а също и творбите "За Ванчова душа", "Чанкьово", "Дяволът и девойката", "Глухият", "Пенчеджийската воденица", "Под чуката", "Дочевите чанове"...
Впечатлява и книгата на Георги Гривнев "Като облак ще си отида", в която той се извисява като истински талантлив и колоритен белетрист. В тази книга наред с другите разкази ни запленяват с оригиналното си излъчване разказите "Като облак ще си отида" - (за интересната съдба на чокманеца Пею Пеев), "Мазолската чешма" (за девойката Рада Орманска), "Сухи листа" (за еничаря, който след години се завръща в родното си село Малево), "Враговската мома" (чийто дух обитава село Мугла и околността), "Селският бикоборец" (за павелския рупец, който без страх е превил врата на развилнелия се бик в Станимака, за да спаси живота на хората), "Гаралията" (горския човек, който прекарва живота си в планината, недалеч от село Хвойна)...
Дарбата на Георги Гривнев бих нарекъл природна, защото тя не е придобита в специални институти, и в това е нейната ценност. Този писател има сетива на народопсихолог. Неговият творчески свят е многобагрен и одухотворен. Дъхът на Родопите се усеща във всяка творба от книгите му.
Че Георги Гривнев е писател с утвърдено оригинално ярко перо, това той е доказал в поредицата свои книги, за които стана дума, но особено важен и съществен е фактът, че Георги Гривнев има какво още да ни разкаже, че продължава успешното си възходящо творческо осъществяване, за което свидетелстват и по-новите му книги "Ако не се върна" и "Утринен здрач". Те също са едно радостно явление и една духовна негова победа. В новите си белетристични творби той още веднъж доказва, че е великолепен краевед! Тези разкази са като поеми в проза, въплътили в себе си вековна жизнена философия. Явно е, че имаме пред себе си един високодаровит, един необикновен майстор-писател със силна творческа отдаденост. Четейки разказите, човек бива завладян от онази магия ли, сладост ли, проявени при тяхното раждане. Да не говорим за присъщия на автора мек родопски говор, който сякаш пее от редовете на книгите. Именно затова наричам Георги Гривнев родоповед от знаменитата писателска фаланга на Константин Канев, Христо Попконстантинов, Стою Шишков, Васил Дечев, Анастас Примовски, Георги Пашев, Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Светозар Казанджиев, Димитър Златев, Никола Гигов, Филип Марински... Като високи творчески постижения в "Ако не се върна" ще изтъкна разказа, дал заглавие на книгата, както и "Безсребреникът", "Очи за доброто", "Гривня девойка", "Краят на калайджилъка" (от които съм възхитен и трогнат), "Върхът се снишава", "Таванът", "Писмо в дувар", "Куфарът", "Страх", "Единайстата"...
Георги Гривнев е един от интересните съвременни български белетристи. Неговите лаконични творби наистина звучат като легенди със своя напевен родопски говор. Освен това той не прекалява с диалектизмите, а ги използва дотолкова, доколкото обогатява авторската си стилистика. И това, и оригиналният му мъдър подход към проблемите, които третира, прави творбите му стойностни и значими. Георги Гривнев е роден писател. Той не е, както споменах, от култивираните автори и в това се състои неговото авторско достойнство. Сякаш самата Родопа планина го е откърмила и свойски благотворно го е дарила и възпитала. Тъкмо затова, закърмен от суровата романтика на планината, той по един естествен начин принадлежи към писателите, в белетристичното творчество на които преобладава лиричното начало. А те са едни от най-добрите в българската литература.
Гривнев пише не само с любов - той пише със страст, което говори много. Творбите му имат особено ореолно изваяние. Но трябва да посоча, че и детайлите в тях също притежават особена обаятелност, винаги характерна с родопските си нюанси. Подобни бисери в творчеството на Георги Гривнев има немалко и те дават очарованието на неговите легенди. И прелест, и наслада излъчват такива моменти като: "Кольо косеше, а той се бухваше в сеното, заливано от песента на щурци. Понякога там и спяха - толкова бе тихо и хубаво - звездите слизаха на пръсти по баирите, къде спираха, кого огряваха, кога се завръщаха? Дали от техните стъпки не се появяваха самодиви?" Или: "Но животът няма задна стъпка, както конят няма заден кариер, както птицата, която не връща песента си..." Или: "Всеки втори родопчанин пее. Ако не пее, играе хоро и ръченица. Ако не играе - сърцето му пее тъй, че лицето му се разтваря ведро..."
В своите "Отломки" Георги Гривнев казва: "Планинецът трябва да живее така, че да заслужи поне две неща - сребърния звън на крайпътните чешми и синия полет на птиците, които следи с поглед дори когато няма очи."
Книгите на Георги Гривнев съдържат документални разкази и легенди. В тях той ни подкупва с всеотдайното си вглеждане в бездънното сърце на родопчанина. Творбите му са наситени с малки радости и големи тъги. В тях се оглежда животът на родолюбци, на майстори на чешми, звънци и килими, на овчари и пастири. Тези творби преливат от волност, от човещина и от земна топлина. И най-вече в тях кристализира българското начало на обитателите на Родопа планина. Те и затова звучат като легенди и балади за знайни и незнайни герои и събития, за кървави някогашни потурчвания и за душевни празници, когато сърцата си взират в изгрелия като икона над тях образ на майка България. Нещо наистина свято се долавя в тези творби. Георги Гривнев им е вдъхнал това, с което сам е закърмен - прелестта и поезията на Орфеевата планина. Затова в тях сякаш всичко пее, вълнува се с повея на южняка, ведро е от ведрината на вековни гори.
...И върви Георги Гривнев из Родопите, гледа със жадни очи живота на обикновените планински хора и усеща пулса на този нелесен живот, изпълнен с превратности, с мъки и грижи, но и с прости радости, които правят хляба сладък. И някъде дълбоко във всичко това струи тънкото, но живо ручейче на оптимизма, така характерен и присъщ на българина от този прелестен край, където в чистото небе мие челото си връх Перелик и където в най-голямата тишина човек може да чуе звуците на Орфеевата арфа.
И е прав Георги Гривнев, като пише: "Легендата има щастливата съдба да се ражда от истината, но отива по-далече от нея и е по-красива. Така както летящата птица е по-красива от кацналата".


"Тепавица в Родопите", художник Божидар Хаджистоянов