Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Ноември 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Нашенско ноу-хау - работи, за пари не питай!

Българските наемни работници - модерните роби на ХХI век

Ева Костова

1. Май 2017 , брой: 83   462   0



Вече не е ново и необичайно - работиш, не получаваш заплата за изработеното. В България, в ХХI век, стотици и хиляди наемни работници са в плен на съвременно робство. Работодателите им бавят или изобщо не дават заплати, обезщетения, осигуровки, ваучери за храна, не плащат извънреден труд и не изпълняват редица други социални ангажименти към служителите си. 
От 10 години КНСБ алармира за "брадясалия" проблем с неизплатените възнаграждения. През последните седмици институцията на омбудсмана е буквално залята от жалби на жертвите на това модерно робство. Само за последните две седмици изброихме над 15 случая - Оброчище, Дупница, Бобов дол, Ветрен, Търговище, Видин, Русе, София, Враца и други, заяви в Народното събрание националният обществен защитник Мая Манолова. Заедно с президента на КНСБ Пламен Димитров тя внесе пакет от предложения за промени в Кодекса на труда и още шест закона, за да се пресече практиката на неплащане на заработени трудови възнаграждения. Става въпрос за Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Закона за обществените поръчки, Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Закона за особените залози и Закона за задълженията и договорите.
Манолова уточни, че случаите, за които я сезират работниците -

от шивачки до миньори

са различни - от действащи фирми, които не плащат на своите работници, до дружества в несъстоятелност или предприятия, които са продадени заедно с работниците в тях, на клошари или на хора, които живеят на социални помощи.
Омбудсманът и синдикалистите са категорични, че хората очакват държавата да ги защити и съответните институции да застанат зад тях. Нещо, което не се случва от години. Надеждата в 44-ото Народно събрание да има нужната политическа воля се проваля, както вече се вижда от изявленията на старата нова власт. Председателят на парламентарната група "БСП за България" Корнелия Нинова обяви, че социалистите ще подкрепят внесените от омбудсмана предложения за промени, за да се противодейства на явлението с неплащането на заплати. БСП настоя и за създаването на временна анкетна комисия в парламента по темата със забавените заплати.
По данни на Главната инспекция по труда, цитирани от Пламен Димитров, традиционно

 забавените заплати в страната са между 30 и 80 млн.лв.

Това са само официалните данни и най-вероятно сумите са много по-големи. Стига се не само до колективни жалби, а и до брожения,  протести, гладни стачки. Мая Манолова подчерта, че законодателните предложения, които тя внесе в парламента заедно с Пламен Димитров, са вече обсъдени и подкрепени от редица институции, както и с протестиращи работници от цялата страна.
Акцентите в тези предложения са следните. Предлага се работодатели, които дължат възнаграждения на служителите си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки, както като изпълнители, така и като подизпълнители. Друга идея е да се предвиди облекчен ред, по който, без да водят съдебни дела, работниците да имат възможност да търсят неизплатените си възнаграждения и обезщетения чрез представяне пред компетентния съд на ведомост за заплати или друг счетоводен документ. Предлага се чрез нормативни промени да се осигури ефективен достъп на работниците при несъстоятелност на работодателя до средствата, натрупани във Фонда за гарантираните вземания. Мая Манолова обясни, че в момента заради административни пречки
 
плащания от фонда получават едва около 250 работници

годишно при хиляди останали на улицата без заплати заради несъстоятелност на работодателя. Във въпросния фонд са натрупани около 250 млн. лв., а за 2016 г. са изплатени само 2 млн. лв. от тях.
Сред другите предложения е и това, когато работодателят е в неплатежоспособност, но не подава молба за откриване на производство по несъстоятелност, това да могат да направят работниците. Условието е да има неизплатени възнаграждения за повече от два месеца. Предвиждат се и законодателни мерки за предотвратяване на случаите с прехвърляне на търговски дружества или дружествени дялове на социално слаби. А също така и да се гарантира, че ще бъдат изплатени всички суми, които са дължими на работниците преди прехвърляне на предприятието. Предлага се и промяна в т.нар. ред на кредиторите, където работещите сега са на четвърто място. Идеята е те да се преместят на първо. Така при вече открито производство по несъстоятелност, за да не останат неудовлетворени техните вземания, се придвижват начело на привилегированите кредитори. И не последно място е искането да се дадат

повече правомощия на контролните органи

да извършват проверки по повод изплащането на възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения.
Междувременно обаче от работодателските организации остро реагираха на внесените предложения за законови промени. "Българските работодатели изразяват своята огромна загриженост от извършеното вчера нарушение на законите и правилата за водене на социален диалог в България", написаха в съвместна позиция Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България по повод внасянето на предложенията. "Безпрецедентно е предлагането на изменения в Кодекса на труда, без те да бъдат обсъдени с едната група социални партньори! Българските работодатели изразяват своето абсолютно недоумение и остро възмущение от факта, че една държавна институция погазва по безпрецедентен начин духа на закона и утвърдената в страната практика с това действие", се казва още в позицията. Демек, много сме обидени!
Според бизнеса при 30 милиарда лева изплатени работни заплати размерът на забавени плащания бил едва 30 млн. лева, т.е. едно на хиляда. Нищо, че дори съдбата на един човек и едно семейство да виси на косъм, те продължават да смятат, че въпросните промени не са необходими, тъй като в България нямало съществен проблем със забавянето на работни заплати, с изключение на

изолирани случаи,

против които работодателите категорично иначе се обявяват. Интересно как точно! Да не говорим колко хиляди са случаите, които не са стигнали до публичност!
От работодателските организации бяха изразени и опасения за това, че заради направените предложения за законодателни промени са възможни злоупотреби и изнудвания, както и от чувствително влошаване на бизнес средата (егати опорната точка!) и на условията за осъществяване на инвестиции и стопанска дейност в страната. Нещо, което вече сме го чували и по други поводи - минимална работна заплата, осигуровки, клас... Всяка стотинка за работника явно влошава бизнес климата. И ето какво още дразни техния изящен слух: "Употребявайки атрактивния термин "модерно робство", Омбудсманът и КНСБ съзнателно, преднамерено и дори злонамерено извършват подмяна на тезиса. Наричайки определени нарушения (които работодателските организации винаги са порицавали) с название, на което в законодателството на друга европейска държава съответстват изключително тежки престъпления... инициаторите на въпросните законодателни промени преднамерено демонизират и стигматизират цялата общност на предприемачите в България". Правилно, по света това са престъпления, у нас - практика. 
Впрочем, работодателите са традиционно

 чувствителни по темата

със заплащането на труда в страната. През последните дни напрежение зрее и около прословутия механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата. В становище до служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев бизнес организациите настояват преговорите за механизъм за определяне на минималната работна заплата да се отложат до встъпването в длъжност на новия кабинет. В надежда, че въпросният нов кабинет ще отсвири всички мераци за социални промени. Сред аргументите на работодателите против предложението за определяне на МРЗ е това, че липсвали критерии за диапазон, съответно за долна и горна граница на размера на МРЗ, на чиято основа да бъдат провеждани консултациите и предговорите между социалните партньори. Според бизнеса се създава почти императивна опасност от ежегодна актуализация на МРЗ. В повечето държави членки на ЕС актуализацията вървяла през 2-3 и повече години. И не на последно място 

опасенията на работодателите

са, че при значително надхвърляне на прогнозния спрямо отчетения ръст на компенсацията на един зает, се създава риск за икономически необоснован ръст на средната заплата поне по две линии, едната от които намирисва на оказване на натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне. А те, големите босове, никак не обичат някой да ги натиска.  
Още навремето бившият социален министър Иван Нейков обясни, че трябва да спре практиката най-ниското възнаграждение в страната да се определя по "таванния" способ, или иначе казано - с гледане в тавана. Традиционно минималната заплата зависи от благоволението на финансовия министър - който и да е той, или с други думи - от неговите виждания за структурата на държавния бюджет и за разпределяне на брутния вътрешен продукт. Сега възможностите на бюджета били големи и БВП се бил увеличил, хвалят се утрешните управляващи от ГЕРБ и коалиция. Къде са тогава увеличените доходи?
 

Служители на хипермаркетите "Пикадили" във Варна протестират заради неизплатените им заплати


Служители на Макс Телеком и синдикалисти протестират срещу неизплатени заплати. Компанията дължи възнаграждения на 150 работници.

 

 

България

  • Липсва обективен анализ на работната сила в страната, работодатели ще "извиват ръцете" на местните работници, смятат от левицата
    24. Ноември 2017 231
    210
    0

    При облекчени условия висококвалифицирани работници от трети страни ще получават разрешение от типа "синя карта" за пребиваване и работа у нас. Това реши парламентът вчера при гласуване на второ четене на промените в Закона за МВР. В момента "синя карта" се издава за 1 година и може да се поднови за още 1 без ограничение на броя...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"