Опасната криза на Македония

В деня, който някои наши наблюдатели нарекоха "най-драматичния в историята на Македония", в ранните следобедни часове на прословутия вече четвъртък, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски спокойно вървеше по "Кертнерщрасе", Виена. Само охраната от двама души го отличаваше от хилядите туристи из тази централна улица на австрийската столица. Изненада е не само присъствието му на търговската улица, но и непринуденото държане, когато необезпокоявано го спрях. Разбира се, че събитията с нахлуването в парламента на Македония нямаше как да са известни, защото предстояха след часове. Но на въпрос какво става и скоро ли ще се намери начин за излизане от политическата криза в Скопие, Груевски с усмивка и подчертано твърдо отговори "па ке биде". Уверява, че ще се справят, и то сами, че има начин, но по-добре сега да не се снимаме. После разпитва в кои медии публикувам статиите си, защо съм във Виена, какво се пише за Македония у нас, пожелава успехи и дори обещава нова среща, ако отида в Скопие.
Вечерта всички световни агенции съобщиха за щурмуването на македонския парламент и проявите на насилие там, за избухването с нова сила на поредната доза политическо напрежение, а на другия ден реакциите на сериозните наблюдатели са между учудване и тревога. Няма съмнение, че събитията, които се разиграха в Скопие, са не само увеличаване на напрежението, но те наистина катапултираха политическата криза на ново ниво. Насилието в парламента е ярък пример колко експлозивен е този конфликт на политико-социално-етническо ниво. Да не говорим, че има потенциал да обхване целия регион на Балканите.
Австрийските медии например отделят специално внимание на безчинствата в македонския парламент, а в. "Курир" пише, че "тази акция в никакъв случай не направи впечатление, че е спонтанен отдушник на ярост".
В такъв случай няма как да не възникне въпросът дали Груевски е знаел за подготвяне на такава акция или просто изборът на етнически албанец за председател на парламента (Талат Джафери), и то след официално закриване на заседанието, речта му на албански и изпяването на албанския химн в залата са предизвикали гнева на македонски граждани, които силово са нахлули в сградата на парламента. Ранените депутати, включително лидера на СДСМ Зоран Заев, уличните схватки, ранените 100 граждани и унищоженото парламентарно имущество са онези нецивилизовани действия, които всички определят като недопустими за една демократична страна, която се стреми да влезе в ЕС. Но на Балканите първо се действа, после се мисли. Емоциите диктуват положението, а в Македония това сякаш е правило. Дори и да са убедени, че увеличаването на напрежението не е нищо друго освен ожесточена борба за власт между партиите. Едно от последствията на тази битка за власт обаче е, че води до избуяване на етническите противоречия. Факт е, че Зоран Заев успя да получи съгласието на най-голямата албанска партия ДСИ на Джафери за съставяне на коалиционно правителство и заедно с другите албански партии има мнозинство в парламента, но президентът Георге Иванов отказва да им връчи мандат заради онази албанска платформа, която взриви голяма част от македонското общество. Посочваната причина е опасения от разпад на страната и намесата на чужда държава (Албания) при изготвяне и съгласуване на т.нар. тиранска платформа с широко мащабните искания на албанските партии, която Заев е приел за изпълнение в бъдещото коалиционно управление. Твърди се, че президентът Иванов стои близко до "дяснопопулистката", както се изразяват на Запад, ВМРО-ДПМНЕ, чиито привърженици се смятат за виновни за щурмуването на парламента. Поне така казват австрийски медии. Но подчертават и че ВМРО-ДПМНЕ продължава да бъде най-силната партия в Македония, въпреки че загуби 10 места на проведените на 11 декември извънредни избори. ВМРО-ДПМНЕ никога не е отричала, че би се коалирала отново с традиционния си от последните 10 години албански партньор ДСИ, но през цялото време след обявяването на албанската платформа не престана да критикува даването на рамо на албанските партии под натиск на Албания, с което конфликтът придоби международен мащаб. Каквото и друго да говорят на Запад.
В такава напрегната ситуация всички съседи на Македония побързаха да изразят тревога, да свикат специални заседания на съответните звена за национална сигурност и този път България се оказа с активна единна позиция по темата. На партийно и национално ниво. Сръбският премиер и след ден президент Вучич нарече македонската криза проблем за целия регион. В същото време в сръбски медии се говори, че албански терористи са виновни за насилието в Скопие. Албания нарича насилието в македонския парламент "неприемливо", но този път доста прецизно подбира словата за изразяване на становище. Може би поради избора от албанския парламент на новия президент на страната, който е известен като диалогична личност и с умения да омиротворява ситуации. Но за ЕС ескалацията на напрежението в Македония е удар. Думите на т.нар. външен министър в Брюксел Федерика Могерини, че "кризата в Македония може да стане опасна", някак не носят утеха и не дават основание за надежда, че ЕС има идея как да се излезе от нея. Безрезервната подкрепа за единия от претендентите за власт явно не е решение на въпроса и може би стимулирането на диалог, за действия за съгласуване на компромиси са по-пряк път за намиране на решение. Поне такива са правилата в демокрацията. Не бива да се пренебрегва изцяло и възможността за нови избори, ако няма удовлетворяващ компромис за двете страни.
Видно е, че всяка намеса отвън се посреща на нож от македонското общество. Поне в по-голямата му част. Някои говорят и за смяна на лидерството в двете основни партии след нови избори, защото е известна личната неприязън между Груевски и Заев, което допълнително напряга обстановката. Това са вътрешни дела на Македония, но е особено любопитно да се разбере, че и в Австрия например има разногласия по отношение на случващото се в нашата малка съседка. Улрике Луначек, ръководител на Зелените в Европейския парламент, казва, че "европейската перспектива на Македония щеше да предотврати екстремната националистическа политика на Груевки, която се подкрепя от Себастиян Курц". Австрийският външен министър Курц е известен със силната си ангажираност на Балканите и неговите позиции по отношение на страните от региона, за Турция винаги са посрещани с повишено внимание и никой не се съмнява, че това са позиции в защита на национални интереси, заявени с познания и твърдо отстояване на собствен стратегически поглед върху геополитическите процеси и промените по света.
Всъщност едва ли експремиерът на Македония Груевски е бил във Виена, за да даде интервю за в. "Курир", но още в четвъртък е потвърдил за вестника, че отстоява искането си за нови избори, защото "изборите на 11 декември не бяха направени, както следва". Причината според него е, че съюзът на партиите на албанското малцинство е станал под натиск на Тирана. Той е убеден, че Албания неправомерно се намесва във вътрешните работи на Македония. Само по този начин мнозинството на опозиционната СДСМ и албанските партии е реализирано на практика. Груевски заявява в интервюто, че стратегическите цели на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ са членство в НАТО и ЕС, които "Гърция торпилира". За него причините за възникването на политическата криза не са скандалите за корупция и подслушване, които инициира Зоран Заев, а масивната кампания срещу партията му. А тя все пак си остава най-силната в страната. На въпрос за излизането на конфликта извън границите на Македония, Груевски отговаря, че "на Балканите винаги има рискове, защото съществуват радикални структури. За щастие тези радикални структури нямат мнозинство сред населението. Но те съществуват и чакат своя шанс". Следва въпрос дали си представя връщане на власт, а Груевски заявява, че "ще продължава да е върховен кандидат на своята партия". Кратко интервю с много незададени въпроси. Въпроси, които стоят за разрешаване в самата Македония.
След упреци към лидера на СДСМ Зоран Заев, че създава "паралелни структури в държавата", че е "амнистиран престъпник, призоваващ към преврат" и че е "изнудван от чужденци и наркобосове" трудно може да се постигне съгласие за диалог, но друг демократичен път човечеството не е създало. Щом дни наред македонски граждани протестират, и то обединени "За единна Македония", това означава, че обществото е разделено, и то не само по етнорелигиозен признак. Не е достатъчно да наречеш премиер на съседна страна "брат". Не е достатъчно гласно да се заявява, че чужди сили се месят във вътрешните дела на държавата. Не помага и изнасянето на информации за натиск отвън или роля на финансирани от чужбина НПО-та. Балканите винаги са били поле за мерене на силите на геополитическите играчи. Проблемът е как сам да се справиш с предизвикателствата, за да не ти се месят външни сили или да не ти делят страната в чужд интерес. Масата за преговори е правилният път. Другото е бавна агония, гарнирана с нарастващи кризи и предизвестен край. Който е настроен доброжелателно, ще съдейства.
Този път емоциите трябва да отстъпят място на здравия разум в името на съществуването на Македония в този й вид и с тези граници. Ще намерят ли сили и воля лидерите в Скопие, за да не си разрушат държавата в битките за власт? Въпрос с повишена трудност и повече време за отговор.

БГНЕС

Обстановката в Македония остава тревожна. Лидерът на социалдемократите Зоран Заев даде ултиматум на президента Георге Иванов до 10 дни да му бъде връчен мандат за съставяне на правителство. Освен това Заев иска до вторник сегашният председател на парламента Трайко Веляновски да предаде поста на Талат Джафери, чийто избор се оспорва от привържениците на ВМРО-ДПМНЕ