Гугъл-наука

За никого не е тайна, че плагиатство в преподавателските и научните среди съществува и у нас, и по света. Само че в другите страни установяването на плагиатство води до оставки дори на президенти, премиери и министри - в последните години в Европа гръмнаха немалко скандали по този повод. Докато у нас плагиатството... не води до нищо. Имаше няколко случая, в които преписването на чужди мисли бе огласено и показано със сравняване на съответните текстове даже в интернет, но с въпросните преписвачи нищо не се случи и те продължиха преспокойно университетската си кариера. Просто у нас никой не реагира на порочното явление,

сакън да не се накърни университетската чест

превърната обаче в бутафория от самото наличие на срамотните факти. А дори да се намерят хора, които дръзват да водят битка с порока, след това не плагиатът, а самите те нерядко попадат под ударите на университетските ръководства. Това се случва особено след 2011 г., откакто с влезлия в сила тогава вреден закон на Сергей Игнатов - Закон за развитието на академичния състав (ЗРАС), навсякъде без всякакви изисквания за научен капацитет масово се произвеждат професори и доценти - направо ударно, по стахановски. Т.нар. журита в конкурсите станаха ярко олицетворение на българския принцип "Ти на мене - аз на тебе". А после се чудим защо българските студенти пишат избродирани по Гугъл курсови работи и си купуват писани от другиго дипломни разработки (че и дисертации). Ами че те са научени от менторите си на това. В академичните среди дори вече влезе в широка употреба терминът "Гугъл-наука". 
Това, че няма реакции срещу преписването, обикновено се оправдава с липсата на законова нетърпимост към това явление. Според юристи плагиатството много трудно може да бъде наказано, защото го има само в Наказателния кодекс, то е определено като кражба на чужд труд единствено ако си го преписал целия дословно. И това се случва, но все пак е рядкост. Виж, да вземеш 2-3 странички тук, още 2-3 там, изобщо не може да бъде наказуемо. Да не говорим пък за преписването от интернет, където достъпът до чужда литература е лесен - кой ще се усети какво точно и от кого си преписал. Веднъж в редакцията имахме куриозен случай - едно изречение у един автор, професор, ни се стори познато и взехме да го проверяваме в интернет. Знаете ли какво се оказа? Не просто изречението, а цял абзац беше преписан дословно от... стара публикация на журналист от нашата редакция! А при по-внимателната проверка се видя, че целият предложен ни материал е съставен от

преписани изречения от разни чужди статии

и дори от блогове, виртуозно съчетани в една тема. Е, човекът престана да бъде наш автор, но продължи преспокойно да преподава на студентите си, макар да предупредихме ректора му за случая.
Та, плагиатството никак не е рядкост в България, но масово "не се забелязва" и съпротива срещу него няма. Напротив. Когато служебният министър проф. Николай Денков преди около месец обяви проект за промени в ЗРАС (на сайта на МОН той бе обявен за обществено обсъждане до 9 май), се намериха ректори, които скочиха срещу него. Не му било времето да се предлагат законови промени, трябвало да се види кой ще спечели изборите, да се изчакат парламентът и редовното правителство и дрън-дрън все в този дух. Изглежда странно, понеже проектът въвежда в закона отдавна чаканите и отдавна исканите от академичната общност минимални изисквания към кандидатите за професор, доцент, доктор. Той въвежда обаче и нова глава за установяване и наказване на плагиатството. При това - не само в новите конкурси, но и без давност за действащите професори и другите преподаватели и учени, работещи на академични длъжности. Дали пък точно това не е причината за реакцията на ректорите...
***

Какво съдържат текстовете за плагиатство в проекта?

"Плагиатството" се определя в проекта като "представяне за собствено използване и/или използване под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или на значителна част от такова произведение".
Първият раздел в новата глава за плагиатството се отнася за открити и още неприключили процедури за заемане на научна длъжност или за придобиване на научна степен. Ако член на научното жури установи плагиатство, той трябва да уведоми цялото жури за това и всеки негов член да даде становище за наличието или не на преписани от кандидата чужди текстове и дали те имат съществено отражение върху цялостните научни постижения на лицето. Председателят на журито уведомява кандидата, който може да възрази в 10-дневен срок. В рамките на месец журито дава общо заключение, дори ако кандидатът оттегли документите си, и това заключение се публикува на сайта на вуза или научния институт. Въпросът може да бъде отнесен от кандидата или от всяко заинтересовано лице и към експертна комисия, определена от министъра на МОН. Всички документи по въпроса за плагиатството се изпращат задължително на тази комисия чрез висшето училище или института. Комисията се състои от 11 хабилитирани лица, 7 от тях професори, които отговарят на минималните изисквания, не работят в институцията на конкурса и не са в журито. Всеки член на комисията изготвя свое становище и после тя в срок до месец от назначаването си приема общо становище по случая. Докладът й се публикува в сайта на МОН и се изпраща във вуза или института. Процедурата в това време не се спира, сроковете се удължават с времето на проверките в журито и комисията.
Ако становището на комисията на МОН и на журито не съвпадат, то може да го приеме или пък да препотвърди своето становище. Ако обаче се установи плагиатство, журито внася доклад във факултетния или научния съвет. Ако кандидатът заема академична длъжност, факултетният или научният съвет предлагат на ректора или директора на института лицето да бъде освободено от длъжност или пък да му се отнеме научната степен, придобита с плагиатство. А ако човекът работи другаде, незабавно се уведомява неговата институция.

Наказанието - уволнение и отнемане на научната степен

Вторият раздел се отнася за лица, които вече са станали професори, доценти или доктори. Ето тук най-вече е заровено кучето! Процедурата се открива по сигнал на вуза, института или на всяко заинтересовано лице, установило плагиатство у дадено лице. Сигналът се подава до институцията, в която лицето работи или е придобило научна степен. Съответният факултетен или научен съвет по предложение на катедра или секция определя научна комисия по случая, чийто състав е както при избор на професор. Научната комисия се произнася има ли плагиатство и дали то се е отразило съществено върху научните постижения на лицето. Сроковете са същите като при течащите все още процедури. Ако има плагиатство, то се внася във факултетния или научния съвет, който пък предлага на ръководителя на организацията да освободи лицето от длъжност или да му отнеме научната степен. И по същия начин въпросът може да се отнесе до експертна комисия, определена в МОН.
Освен всичко друго с предложените законови промени се дава право на министъра при установени системни нарушения в процедурите за длъжност или за научна степен или при неизпълнение на заповедите за отстраняване на нарушения да предложи отнемане на институционалната акредитация на съответния университет или научна организация. Предвидено е промените да влязат в сила 4 месеца след обнародването им в "Държавен вестник", до което време вузовете и научните организации трябва да приведат правилниците си в съответствие с тях.
Целта на всичко това е да затвори, ако не да залости, вратите пред сега ширещото се научно шмекеруване. Правилата в науката едва ли имат нещо общо с това кое правителство е на власт. Освен ако Гугъл-науката не е решила да си търси политическо покровителство...