Последният полет на "Хинденбург"

Преди 80 години една катастрофа ужаси целия свят. Дирижабълът "Хинденбург" - един от най-впечатляващите гиганти, летели някога в небесата - изгаря буквално за секунди. Това е една от най-големите трагедии в историята на въздухоплаването, която често сравняват с трагедията на "Титаник". "Хинденбург" - най-големият летателен апарат и гордостта на нацисткото правителство, намира фаталния си край на 6 май 1937 г.
"Въпреки всичко не мога да повярвам, че това нещо ще се издигне в небето", заявил преди първия старт на "Хинденбург" един от създателите му, инженер в завода на Цепелин във Фридрихсхафен. "Това" обаче излита на 4 март 1936 г. и още през май същата година започва редовни прелети, и то с пътници през Атлантика до Ню Йорк. "Хинденбург" дори успява да направи рекорд за скорост, след като успява да прелети до там и обратно за 5 денонощия, 19 часа и 51 минути. Обикновено пътуването траело два дни и половина в зависимост от посоката на вятъра. При попътен вятър максималната скорост е достигала 150 км/ч, а най-краткото прелитане отнело 43 часа. В западна посока - от Франкфурт на Майн до Ню Йорк - средно пътуването е отнемало 60 часа и около 50 часа на връщане. За пътниците това означава две нощувки в кабини с двуетажни легла.
През следващата 1937 г. дирижабълът трябвало да извърши 18 полета до САЩ. Всички билети били разпродадени предварително. Превърнато в днешни пари, един билет за презокеански полет с "Хинденбург" е струвал между 10 000 и 25 000 евро. Но полетът си е струвал парите, защото въздушният гигант е предлагал невиждан за онова време лукс: двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с 10 маси, салон (с олекотен алуминиев роял), специално помещение за пушачи, панорамен етаж за наблюдение и т.н.
 Тъй като резервоарите на "Хинденбург" били пълнени с водород, а не както първоначално било предвидено с хелий, на борда важели строги противопожарни правила. Пушенето било позволено само в специалното двойно изолирано помещение за пушачи, при качване в дирижабъла от пътниците са били изземани всички цигари, кибрити и всякакви устройства, които можели да предизвикат искра. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки. Пътниците имали право на максимум 20 кг багаж, огромните куфари-гардероби не били приемани на борда. Ограничения имало също и за въздушната поща - пратки с размери, по-големи от 50х50х100 см, не били качвани на цепелините.
Първият старт на сезона е бил на 3 май. Освен 61 пътници на борда се качват 36 членове на екипажа и сред тях били не само командирът Макс Прус, но и конструкторът на цепелините Хуго Екенер и директорът на компанията "Цепелин" Ернст Леман.
След 77 часа полет, на 6 май, дирижабълът вече по традиция обиколил Статуята на свободата и зависнал над Манхатън. Може би защото на борда са били двама големи началници на Прус, капитанът се решава да направи ефектна, но изключително рискована маневра: платно да се приближи до най-високия по това време небостъргач Емпайър стейт билдинг. Това предизвикало паника сред пътници и много хора на земята, наблюдаващи "Хинденбург". Когато на всички им се сторило, че гигантската "пура" хей сегичка ще се забие в стената на небостъргача, цепелинът спрял на място. На остъклената палуба се появил Хуго Екенер, отворил прозореца и без да повишава глас, казал на английски "Добър ден, господа!".
Време било дирижабълът да тръгва към военно-морската база Лейкхърст, където била създадената необходимата инфраструктура за кацането на цепелина. Времето обаче било много лошо и се наложило "Хинденбург" да маневрира, за да избегне стихията. Най-накрая природата се смилила и дирижабълът се отправя към площадката за кацане, където го очакват хиляди хора и 248 души от земния персонал.
За това, което се случва в следващите секунди, най-добре свидетелства прекият радиорепортаж от мястото на трагедията, направен от чикагския репортер Хърбърт Морисън.
"Той се приближава, този красавец "Хинденбург"... Ето отваря се люкът и офицерът пуска на земята въжето за акостиране... Почакайте, виждам някакви пламъци... Какъв ужас - дирижабълът гори... Боже, той пада. Пада върху хората." И с пресипнал от вълнение глас Морисън завършва репортажа си: "Нещастните пътници... Лейди и джентълмени, нямам сили да говоря... Пред очите ми е димяща купчина... Земята гори. Опитвам се да намеря къде да се скрия... Моля да ме извините, трябва да прекъсна. Задъхвам се."
245-метровият "Хинденбург" изгаря за 32 секунди. Какво обаче всъщност е погубило гордостта на хитлеристка Германия? По време на захождането на дирижабъла към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород - пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4-ти сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж 62 души успяват да се спасят.
В пламъците загиват 22 членове на екипажа, 13 пътници и техник от земната служба. Невероятно, но 62-ма души, летели на "Хинденбург", се спасяват. Много от тях обаче получават сериозни травми и изгаряния.
Някои пътници, според собствените им признания, се спасяват само благодарение на щастлива случайност. Така например 14-годишният Карл Шохталер, отпразнувал рождения си ден на цепелина, изскочил през прозореца. За нещастие обаче той паднал на място, където горяло дизеловото гориво - неизбежна гибел... И тук, като по магия, отгоре пада воден поток от спукания резервоар. Водата загасила пламъците и момчето успяло да се спаси.
45-годишният Дитрих Дрюке, с пура в устата, невъзмутимо редил пасианс в салона за пушачи, когато усетил силен тласък, а след това чул мощна експлозия някъде отгоре и в същия момент таванът се срутил върху него. Дрюке оцелява благодарение на високия и стабилен гръб на дивана, поел основния удар.
Най-невероятно обаче изглежда спасяването на 72-годишната Лиза Готшилд, тръгнала към Ню йорк да се види със сина си. В момента на експлозията тя почивала в каютата си. Тласъците и грохотът събудили възрастната жена. Лиза Готшилд станала от леглото и след като наметнала халата си, излязла в коридора (сторило й се, че подът на каютата се бил леко наклонил, но тя си обяснила това с обичайния си световъртеж). Като прекрачила прага на каютата, Лиза с учудване разбрала, че е излязла не в коридора, а на пясъка на пистата за кацане. Пътническата гондола се разпаднала на две и една от частите й плавно спланирала към земята...
Катастрофата на "Хинденбург" сложи край на програмата за развитието на дирижабли в целия свят. Хитлер заповядва да се спре строителството на още два цепелина. Вече готовият "Граф Цепелин II" все пак лети още известно време, но без пътници. Англичаните също се отказват от проекта си за създаване на дирижабли-бомбардировачи. СССР предпочита да развива самолетостроенето. Трагичната случайност се оказва достатъчна, за да се сложи край на кратката, но бурна епоха на дирижаблите.



Дирижабълът успява да извърши 63 полета преди трагичния си край
 

Фаталният край на цепелина


Ресторантът в "Хинденбург"