Страсти за "чинията"

Краят на април, 2016 г. Университетът в Грац. Лекция за българската соц. архитектура в панела "Архитектура и политика".
Ние питаме студентите:

"Сещате ли се за някоя българска сграда?"
Мълчание. След малко отпред вдясно се чува:
"Бузлуджа. Даже ходих да я снимам миналото лято".
Из публикация в популярния блог за архитектура whata.org от 16 май 2016 г.

Тези дни ще се навършат 25 години, откакто Висшият съвет на БСП през май 1992 г. предава на държавата Дома-паметник на БКП, разположен на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа). Стойността на предаденото недвижимо и движимо имущество е оценено за над 1 милион и 100 хиляди тогавашни лева. Строителството и оборудването на уникалното не само за България съоръжение преди 1989 г. са оценени за над 14 милиона лева. Пари, дадени или взети от всеки български работещ гражданин, независимо от партийната му принадлежност.
Вероятно по съвпадение, в навечерието на тази годишнина служебното правителство реши отново да се занимае с въпроса. Непосредствената причина за това е предложение на старозагорския областен управител проф. Веска Шошева до Министерския съвет, внесено през служебния министър на регионалното развитие Спас Попниколов - кабинетът да отмени решение щ 731 от 30 септември 2011 г. С него първото правителство на ГЕРБ предаде безвъзмездно на БСП два имота с площ 2719 кв. м, върху които е разположен Домът-паметник на БКП. Формално предложението за това е на тогавашния старозагорски областен управител Йордан Николов, но до него се стигна, след като два месеца по-рано премиерът Бойко Борисов се обърна ядно към социалистите по повод "чинията", както той нарече паметника: "Да си я вземат и да се оправят".
Цялата история, която на моменти напомня много на "на ти си куклите, дай си ми парцалките", започна от младежката вечер на събора на Бузлуджа през същата година. Тогава, въпреки забраната на областния управител, младите социалисти осветиха през нощта рубинената звезда на върха на пилона на паметника. На 1 август Борисов заяви, че социалистите са направили Историческата поляна на кочина и той, видите ли, пратил хора от младежката организация на ГЕРБ да почистят. Тогава той отправи и своя призив към БСП. Всъщност поведението на лидера на ГЕРБ си беше чиста проба издевателство и



провокация към членовете на БСП

Добре е да си припомним, че цялата атмосфера по време на първия мандат на ГЕРБ беше отровена от арогантното поведение на гербаджиите, откровените репресии срещу членове на БСП от страна на МВР на Цветан Цветанов, непрекъсната размяна на силни реплики между лидерите на двете партии. Вероятно всичко това е повлияло на инициативата на тогавашния секретар на НС на БСП Антон Кутев и група млади социалисти да внесат искане до областната администрация в Стара Загора БСП да получи в собственост фамозния паметник на Бузлуджа. Социалистите обявиха, чрез лидера си Сергей Станишев, че ще започнат национална дарителска кампания за набиране на средства за консервация и съхраняване на Дома-паметник, ако Борисов удържи на думата си и прехвърли имота на БСП. Което Борисов веднага направи с думите: "Да им е честит на БСП... Така че, най-добронамерено им пожелавам да го възстановят и да го направят така, че да не е в този безобразен вид, в който е в момента".
И така, може би водени от емоцията и желанието да се отговори достойно на предизвикателството, социалистите влязоха в своеобразен капан, защото - както показаха последвалите години, БСП няма пари, за да се справи с амбициозната задача. А тя беше описвана навремето като "Превръщане на комплекса в експозиция на социализма в различните му варианти и развитие от XIX в. до днес". Това на свой ред пък даде поводи за словесни атаки към партията и банални ехидни подмятания. Впрочем през 2011 г. имаше хора като евродепутата и член на ИБ на БСП Кристиан Вигенин, който например откровено написа във фейсбук: "Да се заробим с възстановяването и поддържането на полуразрушена сграда не ми изглежда оправдано, при положение, че едва покриваме основните си разходи".
Но не само водещи партийци гледаха скептично на идеята. В новинарския сайт STZnews.bg има една небезинтересна дописка от началото на април 2012 г., в която се твърди, че когато тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев попитал социалистите, събрани в Дома на културата "Арсенал" в Казанлък, дали биха се включили финансово във възстановяването на паметника, отговорите били: "Един път събирахме - сега пак"... и "Да дадат пари ония, които крадоха, тия бели коси тука левчета нямат".
В интерес на истината, времето потвърди справедливостта на упрека на Вигенин към партийните му другари, защото през изминалите оттогава почти шест години така и

не беше взето решение

на ръководен орган на БСП за получаване на предавания от държавата обект. Причината, разбира се, е финансова. През юли 2012 г. пред пленум на БСП Янаки Стоилов съобщава, че за цялостна реконструкция на Дома-паметник са необходими 15 млн. лв. (има оценки и за 40 млн. лв.) и още по 150 хил. лв. на година за поддръжка на обекта. Стоилов тогава честно признава, че тези пари не могат да бъдат осигурени нито чрез партийната субсидия, нито чрез дарителски сметки, каквито идеи имаше. И последва угнетяваща тишина.
Как тук да не си спомним крилатите думи на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков пред партиен форум през 1989 г.: "Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти нямаш право да решаваш!... А ти ще отидеш да взимаш решение? Ти немаш пари, па ще се измъкнеш след това."
От 14 октомври 2011 г. до тази пролет областната управа на Стара Загора редовно  изпращала, по тяхна информация, писма до "Позитано 20", с които приканвала ръководството на БСП да си получи имота. Партията редовно не отговаряла, което се тълкувало като мълчалив отказ. Последният такъв, по информация на редовно отразяващия темата с паметника на Бузлуджа сайт "Казанлък. ком", е накарал тези дни областния управител Шошева да се обърне към Министерския съвет за връщането на паметника отново в държавна собственост, каквато всъщност той винаги е бил от 1992 г. Казанлъшките журналисти съобщават, че по инициатива на общината Националният институт за недвижимо културно наследство е дал положително становище за определянето на статут на паметник на културата на Дом-паметник на БКП. Очаква се бъдещият редовен министър на културата да вземе становище по въпроса.
Миналата година страстите около паметника на Бузлуджа, определян като представител на социалистическия модернизъм в архитетурата, внезапно избуяха след няколкогодишно затишие. Причината бе подготвеният за 35-годишнината от създаването на Дома-паметник проект на младия архитект Дора Иванова, която предложи на съда на обществеността своето виждане за превъплъщаването на монумента в музей, наречен "Бузлуджа - паметта на времето", който по модерен начин представя историята на България от античността до наши дни. Т.е. монументът да бъде



лишен от идеологическата роля,

която му е възложена изначално и според която е построен по проекта на арх. Георги Стоилов през 1981 г. Идеята на арх. Иванова бързо беше прегърната от граждани и общественици, включително и от евродепутата социалист Момчил Неков, който осигури нейното представяне в Европарламента. Дори на премиера Бойко Борисов му говореха за този проект. Относно финансовата страна на въпроса, арх. Иванова смята, че за консервирането на обекта във вида, в който е, са необходими около 2,5 млн. лв., които според нея може да се осигурят от европрограмата "Региони в растеж".
Авторът на монумента арх. Георги Стоилов определено не остана доволен от това, че се опитват един вид да загърбят мнението му. Още повече, че той има свой проект какво да се прави с Бузлуджа. В интервю за ДУМА през 2012 г. той разви идеята паметникът да се преобразува в Пантеон на великите българи и дори звездата на пилона да се замени с лъв. Според него той не може вече да бъде паметник на БКП, "защото времената са други". В същото време арх. Стоилов казва, че: "Паметникът е чиста идея. Символизира идея".
Ако това обаче е така - а то е така, то превръщането на символа на идеята в нещо друго няма как да не се разглежда като победа на една идеология над друга. Монументът се разглежда от всички, от леви и десни, от свои и чужди именно като символ комунизма изобщо, на БКП, историята й, нейното време, на епохата в българската история, свързана с това управление. Промяната ще бъде схваната като подмяна. Идеята за възстановяване на Дома-паметник във вида, какъвто е имал преди 1990 г., не бива да се изоставя с лесна ръка. Той е интересен и на чужденците именно поради сакралното си, от гледна точка на партийната идеология, предназначение. Би бил добър туристически обект преди всичко като паметник на БКП, а не като изложбена зала на паметта или пък като Пантеон на великите българи, които не са погребани в него. Ако паметникът на Бузлуджа е пантеон, то божествата, които той почита, нямат нищо общо със съвременните идеи за преустройството му.
Първо обаче трябва ясно да се каже



защо е нужно първо запазването

и второ реконструирането и възстановяването на Дома-паметник. Да се дадат ли 15 и дори много повече милиона лева, за да се възкреси монумент, който, честно казано, не обединява българите, при съмнителна възвръщаемост от билети, е въпрос с отворен отговор. Възгледът, че социалистическият модернизъм трябва да бъде възстановен и запазен за поколенията, влиза в противоречие с капиталистическия реализъм, който постановява, че ако една инвестиция не може да се възвърне, то тя не трябва да бъде правена.
Желанието да видим Дома-паметник на БКП ремонтиран, възстановен, рекламиран като туристически обект и посещаван от българи и чужденци, е напълно разбираемо и приветствано. Но в нашенските реалности можем с голяма доза смелост да прогнозираме, че е възможно в следващите месеци монументът да получи някакъв статут на паметник на културата - вероятно с архитектурно значение, дори може да се намерят стотина хиляди лева за консервация, но поради липса на средства и съпротивата на някои групи граждани и политици работата да спре дотам. Някои ще кажат: "Всяко нещо има своето време". Само че сегашното време е на път да остави на следващото руините на предшестващото го. А това не е повод за гордост.