Какво свърши служебният екип в МОН

Признавам, че следвайки немалкия си опит с управленските екипи в просветното министерство, нямах големи очаквания, когато поредният служебен министър - проф. николай Денков, с хората си влезе в МОН. Три месеца по-късно след отчета на екипа ми се струва, че за това време бе свършена работа за три години. За пръв път всички нови разработени документи са обвързани и съгласувани помежду си, което май не се е случвало в годините на прехода, знаем как непрекъснато се работи на парче. Прави впечатление също, че за пръв път всяка набелязана мярка и действие са част от дългосрочна визия за развитието на дадения проблем.
Два дни преди да завърши мандата си, проф. Денков пусна за обсъждане последния от документите, обещани в началото на февруари. Актуализиран вариант на Националната пътна карта за научна инфраструктура в България (2017-2023 г.) е обнародван за обществено обсъждане до 2 юни. Актуализираната пътна карта е едно от неизпълнените в срок миналата година предварителни условия, без които Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) не може да стартира. Според поетите пред Еврокомисията ангажименти за наваксване на изоставането пътната карта трябва да бъде приета до края на юни т.г. заедно с другия предварително необходим документ - Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Стратегията е съвсем готова, но не успя да мине през МС в последното му заседание завчера и също остана като ангажимент на редовното правителство.
Пътната карта (93 страници) показва съществуващите у нас значими научноизследователски комплекси и оценява специфичното оборудване по райони и по приоритети. Преди изготвянето на пътната карта през март т.г. е завършен диагностичен преглед на научната инфраструктура и оборудването в страната. Основните изводи са, че от общо 161 научни комплекси в България 12 са оценени като обекти с европейско значение (7%), 84 са с национално значение (52%) и 65 - с регионално значение (40%). Установено е, че в редица научноизследователски области базата е остаряла, научните съоръжения не се управляват ефективно, не достига и квалифициран персонал за поддръжката им. Инфраструктурата в страната е неравномерно териториално и тематично разпределена, страда от финансова нестабилност и недостатъчна ангажираност от страна на бизнеса.
Националната пътна карта предвижда три етапа на изпълнение. Първият ще продължи до края на 2018 г. и е съсредоточен върху поддръжката на съществуващите обекти. В него ще приключат конкурсите за изграждане на центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и регионални центрове с финансиране от ОПНОИР. До края на 2018 г. по методика, съобразена с методиката на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ЕСФНИ), ще бъдат оценени всички съществуващи, изграждащи се и кандидатстващи за изграждане значими научни бази у нас.
Във втория етап - на изграждане, който обхваща 2019-2020 г., ще се осигури финансова подкрепа за дейността на всички значими научни инфраструктури, включени в пътната карта. Ще бъде подкрепено развитието и на нови, където това е необходимо. Третият етап е от 2020 до 2023 г. и предвижда развиване на съществуващите инфраструктури и регулярна оценка на тяхната  ефективност като експлоатация, получени резултати и потенциал за комерсиализацията им. Документът съдържа и актуализирани методика и процедура за извършването на тази оценка.
Буквално часове, преди вчера МОН да бъде предадено на новия министър Красимир Вълчев, служебният екип съобщи, че е подготвен предварителен вариант на националните минимални изисквания по науки към кандидатите за научни длъжности и научни степени. Тези изисквания трябва да се въведат с поправка в Закона за развитието на академичния състав, който бе подготвен до април и завършва общественото му обсъждане. МОН се обърна вчера с покана до всички вузове и научни институции да дадат свои предложения за минималните изисквания. До момента в министерството са получени конкретни предложения от 37 вуза, от БАН, Съюза на учените и др. В проекта за промени в ЗРАС е включена и изцяло нова глава за това как се установява и наказва плагиатството, с което най-сетне и у нас като в цял свят да се противодейства на това явление, за което ДУМА писа подробно. Неочаквано обаче ректори се обявиха срещу тези намерения с мотива, че промени в закон трябва да предлага не служебният кабинет, а редовното правителство.
Според отчета, който екипът на Денков даде пред журналисти, най-големият напредък е в преодоляването на наследеното изоставане и на допуснати грешки в дейностите по ОПНОИР, заради които Еврокомисията заплаши, че спира плащанията и ще намали парите по вече договорени проекти. В преговори с ЕК екипът "Денков" успя обаче да сведе сумите, върху които ще се наложи "глоба", от 340 млн. лв. на 42,6 млн. лв. След одитен доклад миналата есен за изпълнението на ОПНОИР Еврокомисията даде 14 препоръки, по които служебният екип е набелязал 14 мерки. Преодоляна е основната грешка, която ЕК критикува - че органите, които управляват ОПНОИР, и изпълнителите не са били разделени, което е създавало условия едни и същи хора в МОН да управляват дейностите по проектите и едновременно с това да бъдат изпълнители и бенефициенти на парите. Успешно приключи и набирането на оценители за научните проекти в ОПНОИР, което бе повторено на централизирано ниво, след като в края на февруари бе отменена обществената поръчка на Кунева за подбор чрез фирма посредник, тъй като изискванията за компетентност на оценителите бяха много по-ниски от договорените с ЕК, а явилите се фирми кандидати не отговаряха дори на тях. Разбра се, че в централизирания конкурс за оценители са се явили 405 учени от цял свят и при спазване на правила и срокове е напълно възможно до септември да приключи и оценяването на научните проекти, и сключването на договори с тези от тях, които ще бъдат одобрени.     
Според коментари в академичните общности най-голямо задоволство предизвика проектът за Национална стратегия за развитие на научните изследвания, който стъпва върху конкретен анализ на проблемите, причинили срива на България до опашката на ЕС по процент от Брутния вътрешен продукт, особено на публичните средства, отделяни за наука. Набелязани са конкретните мерки и етапи за преодоляване на изоставането на страната и за извеждането на науката в България на над средното ниво в ЕС, каквото тя е заемала преди. Преподаватели във висшите училища и учени смятат, че би трябвало поради ниския праг, от който се тръгва, средствата за наука в близките няколко години да се увеличават повече, но за да не се затруднява приемането на стратегията в НС, което е спешно необходимо, тя е съобразена с финансовата рамка, приета от кабинета "Борисов 2", обясни проф. Денков.
МОН е министерство, което отговаря за изключително широк спектър от дейности и в трите изминали месеца са изпълнявани 35 текущи и неизбежни задачи. В средното образование основното, разбира се, бе подготовката за провеждането на държавните матури и на външното оценяване след VII клас и приема в гимназиите. Направи впечатление, че конкурсът за нови учебници, които трябва да влязат в училищата през септември 2018 г. заради новите учебни програми по новия училищен закон, бе обявен достатъчно рано, за да може издателствата да имат нормалното време да кандидатстват с проекти за учебници, да бъдат оценени те и да се разпространят в училищата. През тази есен новите учебници за II, IV и VI клас ще стигнат на 15 септември до класните стаи, като са съкратени някои технологични срокове, за да се навакса натрупаното преди изоставане. Ако някъде това не стане, издателите са обещали докато пристигнат новите учебници, първите уроци по новите програми за един месец да бъдат предоставени на електронен носител в pdf формат. Така няма да се наложи като миналата година учебната година да започне с нови учебни програми и стари учебници.
След зачестилите прояви на агресия в училищата служебният екип в МОН събра за пръв път всички държавни институции заедно да изработят план за общи действия. След новия случай на смърт на дете в училище това става особено актуално. Тепърва предстои да видим дали то ще помогне. Според новия Закон за предучилищното и училищното образование до септември 2016 г. МОН трябваше да обнародва 19 държавни образователни стандарта, в които всъщност се вмества самото съдържание на закона. Някои от стандартите обаче не бяха приети в срок. В последните три месеца е изработен и обнародван вече стандартът за заплащането на учителския труд, този за финансирането на институциите в средното образование, пуснат за обществено обсъждане, а за стандарта за физическата среда и информационното осигуряване в системата предстои съгласуване с другите ангажирани министерства. Одобрени са 11 нови образователни програми и още 92 за професионалното образование, както и 170 програми на 30 обучителни организации, които отговарят на изискванията.        



От 140 обекта за ученически отдих работят само 30

В последните си работни дни служебният екип трябваше да реагира и на извършено самоуправство - двуетажен блок за ученически отдих в Равда бе буквално сринат с багер в почивните дни със заповед на кмета на Община Несебър от 27 април т.г., без да бъде уведомен собственикът МОН и "Ученически отдих и спорт" ЕАД към министерството. Проблемът идва от реституционни претенции, но съдът досега ги е отказвал поради наличието на постройки върху имота. На 25 април в едно от делата е назначена техническа експертиза за състоянието на сградата, но само пет дни по-късно тя е разрушена незаконно. МОН е сезирало прокуратурата за извършеното самоуправство.
От 140 обекта за ученически отдих функционират само 30, посочи проф. Денков. Има подготвени три варианта за дългосрочно управление на тези обекти, които предвиждат финансово стабилизиране и план за тази дейност, за да може следващият кабинет да избере един от тях, съобщи проф. Денков.