Изкуството е оръжие

Анжел Вагенщайн: един живот, 3 революции, 52 филма, 4 романа, 1000 страници "драскулки". С тази заставка започва американският документален филм "Изкуството е оръжие" (Art is a Weapon), посветен на големия български писател, киносценарист, общественик и интелектуалец Анжел Вагенщайн. Премиерата на филма, дело на режисьорката Андрея Саймън и известната Нюйоркска филмова студия "Аркадия", вече премина с голям успех в САЩ, а на 2 май той бе показан за пръв път пред българска публика в Дома на киното в столицата. Официалната премиера на филма ще отбележи 95-ата годишнина на Анжел Вагенщайн и ще се състои навръх неговия юбилей - на 17 октомври 2017 г. в кино "Люмиер". А преди това премиери на филма предстоят в Берлин и Москва.
Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, се нарежда сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война със смъртна присъда, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот. Днес, и на 94-годишна възраст Анжел Вагенщайн респектира с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор си остават непокътнати.
Един емоционален, болезнено честен и провокативен портрет, който умело съчетава лични разговори с фрагменти от блестящите филми на Джеки и редки архивни кадри от седемте му десетилетия битие в областта на културата и политиката на България. Всеки, който види този филм обаче, неизбежно си задава въпроса: Защо трябваше една американка и известна американска кинокомпания да направят филм за Джеки, та да чуем днес и в България за фашизъм, за годините на социализма, за мястото на културата в общественото развитие...
Филмите, заснети по сценарии на Анжел Вагенщайн, разказват събития от различни епохи, но дали на екрана виждаме Езоп или Борис т, депортацията на евреите от Македония и Гърция, подвига на Септемврийци или терзанията на Гоя, те винаги са подчинени на една идея - идеята за свободния човек, за отношенията на твореца с властта и за онзи велик и светъл празник на социализма, в който капиталът, бедността и войната отстъпват пред справедливостта, волята на трудовия човек, пред триумфа на братството и солидарността. В негово име гинат най-читавите чеда на България, в негово име продължава непримиримата борба, чиято цена хора като Джеки често плащат скъпо: Може да живеем иначе! Наивност или призив?      
Анжел Вагенщайн и в киното, и в литературата не просто разказва истории, той заявява позиции. Затова - "Изкуството е оръжие"!

През три преломни епохи

Юлия Петкова
Варна

Анжел Вагенщайн: "Всяка революция е една авантюра с неясен изход - твърде често различен от посланията в началото й, защото революциите се раждат, за да променят околния пейзаж и да умрат."
Проникновеният биографичен филм на Андрея Саймън "ART IS A WEAPON" е вдъхновен от необикновената съдба на един човек с многостранен дар, безкомпромисно последователен във възгледите си, автор на произведения, които ще останат в съкровищницата на българското изкуство. Филмът започва с кадри от демонтажа на прословутата петолъчка на бившия Партиен дом в София, показва ключови моменти от митинги и публични изяви на Джеки, който е в авангарда на демократичната вълна след 1989 г., но скоро след това е омерзен от псевдодемократичните пози и цинизма на "новата" политическа конюнктура. Преживях три политически системи. Най-малко три пъти в живота си съм започвал отначало, признава творецът.
Заедно с Джеки ще се разходите из спомените му за родния Пловдив, за баща му, който е бил заклет комунист, за собствената му партизанска дейност. Ще направите преглед на знакови за кариерата му филми и причините, поради които някои от тях са били забранени у нас. Ще узнаете повече за мотивите му да заеме една или друга гражданска и политическа позиция и да я отстоява без колебание, с разум и смисъл. Неговият хуманизъм е всичко друго, но не и абстрактен, въпреки че е получавал и такова обвинение.
Вагенщайн твърди, че не разделя писането само по себе си от писането за киното. Нещо повече, смята, че "мастилото на живота" прониква всичките му творби. Филмите му излагат на показ обществените недъзи и поставят въпроси като: Кога артистът е обречен да бъде слуга на властта? Каква е цената, която плаща автономният творец? Що за власт е властта, наложена насила?
Документалният филм на американската режисьорка Андрея Саймън от нюйоркската студия "Аркадия" маркира един пагубен за българската действителност феномен: неспособността ни за обективна оценка на близкото минало. Склонността ни да заклеймяваме всичко, което е било, включително очевидните постижения, и да величаем като праведно и единствено възможно настоящото обществено-политическо устройство. А това създава усещане, че нищо не се е променило. Филмът успява в наглед невъзможното. Да нарисува за час и половина портрет на една сложна личност, чиято биография е простряна в три преломни исторически епохи. Във филма участва и известният британски писател от индийски произход Рана Дасгупта, познат у нас с романа си "Соло".
Анжел Вагенщайн е активен антифашист, минал през ада на Гешевите инквизиции, осъден на смърт, но случайно оцелял, защото Съветската армия се оказва по-бърза от българската съдебна бюрокрация. След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом щ1 като първи чужденец, следвал и завършил академията. Вагенщайн е всепризнат сценарист, автор на 52 филма, ползващ се с огромен авторитет от Шанхай през Москва, Берлин, Рим, Париж и Мадрид до Ню Йорк.
Той е изкусен разказвач, памфлетист с овладяно, но силно въздействащо перо, гражданин на света и бунтар срещу всеки диктат и всяка форма на фалш. Животът му изобилства от абсурди, но от филма става ясно, че не обича да го наричат "дисидент". По време на комунистическия режим са го спрягали като "неблагонадеждният евреин" и два пъти е изключван от партията. От него активно са се интересували органите на Държавна Сигурност и то не за "предателството", а заради активностите, с които остава верен на идеите си и на представата си за един по-справедлив и мъдър свят.
Анжел Вагенщайн е писател, чиито книги, парадоксално (и симптоматично) са по-известни по света, отколкото в родината му. Нека споменем само брилянтния триптих "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Освен в България тези романи са издадени в Германия, Франция, Русия, САЩ, Израел, Испания, Полша, Италия, Чехия, Китай и Македония. Романите му са получили множество международни награди - Европейска награда за литература "Жан Моне", Годишна награда на Сорбоната, на Съюза на френските книжари, италианската "Adеi-Wizo". Джеки е носител и на Европейската награда за литература, Германска национална награда със златен орден "Гьоте", Офицер на френския орден на изкуствата и литературата, руски медал "Пушкин". Българските му награди са "Паисий Хилендарски", орден "Стара планина" - I ст., и др.



Благодарим
Впечатлена съм от таланта и мащабността на оригиналното и гениално мислене и творчество на този жив човек -легенда Анжел Вагенщайн, на 94 г., създал 52 филма, преживял 3 революции. Вдъхновиха ме размахът на режисьорския му талант и мъдростта на посланията на човека, живял и творил с идеали, понесъл разочарования, който днес ни поднесе един невероятно красив букет от историята на своя живот със свежест и аналитичност, на която само той е способен. Благодарим. Ще помним.

Татяна Желева
Бургас, 3.05.2017 г.





Андрея Саймън


Филмът "Звезди" (1959) с режисьор знаменития германски творец Конрад Волф печели Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан, но у нас е... забранен


Известният руски актьор Донатас Банионис изпълни ролята на Гоя в едноименния филм на Вагенщайн


Георги Калоянчев в ролята на Езоп в едноименния филм на Джеки
 

Джеки владее свободно немски, руски, френски...