Как се отглеждат "щастливи европейци"

На 6 май в Брюксел беше открит Музей на европейската история. Надзъртаме в представителния сайт на този музей, в раздела за Втората световна война ("Европа в руини"). И четем: "Между кръстосания огън на национал-социализма и на сталинизма войната бе особено брутална в централна и ориентална Европа". Войната започва на 1 септември 1939 г. и една седмица по-късно Хитлер и Сталин се разбират за ненападане, като предвиждат разделяне на Европа на сфери на влияние - източна съветска и западна хитлеристка. После - две изречения, че войната взела живота на милиони жертви. Толкоз.
Каква по-ясна илюстрация на малоумието, което се нарича съвременно глобално противопоставяне! То все повече превръща историята в идеологическо оръжие срещу "врага" - Русия. Затова 9 май - Денят на победата над фашизма, допреди няколко години по-плахо, а сетне все по-безапелационно се превръща единствено и само в Ден на Европа. И в България днес из медиите обилно ще се лее елей за Деня на Европа, в официалните изяви ще звучи "Ода на радостта". Софийският университет и фондация "Ханс Зайдел" ще направят студентска конференция "Je suis Европа" с доклади за европейската интеграция във височайшето присъствие на бившия президент Росен Плевнелиев. А попивайки радостния Ла мажор на Бетовен, "горе" няма да сведат глава за почит пред гибелта на 27 милиона руснаци и 60 милиона жители на планетата, платили с живота си правото на днешните европейци да се лигавят с превърнатото в клише "je suis".
В това време десетки хиляди българи по зова на паметта и сърцето си ще излязат по улиците на около 40 селища в страната в онова страшно и безмълвно шествие - "Безсмъртният полк", което ги обединява с милиони хора в десетки държави по света, от САЩ до Австралия. Те не са "организирани" от властта, нито от Университета. 
Много е хубаво да се чества Ден на Европа. И е хубаво този ден да е радостен, да е ден на всичко, което обединява народите, на мира и на стремежа към добруване. Лошото е, че целта му е друга - да "измести" победата на СССР над фашизма. Тази подмяна си има своите опорни точки. Реализацията на основната от тях я виждаме в постера на музея в Брюксел - поставянето на една нога на фашизма и на воюващите срещу него. Сталин и Хитлер са две лица на едно и също зло - това трябва да бъде внушено на народите. Нищо, че единият е тръгнал да ги смачка, другият - да защити самото съществуване на страната си от вманиачения агресор. Нацистка Германия и СССР (разбирай днешна Русия) са два еднакви и зловещи тоталитарни режима в противовес на демокрацията, разбирай на САЩ и Западна Европа. Това е същността на пропагандната война на Запада, чиито проекции при марионетните български политически елити са безбройни. Дали у друг народ съществува изразът "по-католик и от папата"?
Нещо повече, външният ни министър Екатерина Захариева преди три дни направо ни обяви за колония на Запада - нямало нужда да имаме собствена наша политика спрямо Русия, понеже имало европейска! 
И още една основна опорна точка - победители срещу Хитлер са не съветските воини, срещу които фашистка Германия хвърля 75% от бойните си сили. Победителите са САЩ, Англия и Франция. Ако някой дръзне да каже, че Вторият фронт, т.е. тяхната война срещу Хитлер, е обявен чак през юни 1944 г. с десанта в Нормандия и къде са били дотогава, му се отговаря, че СССР нямало да се справи с Хитлер, ако САЩ и Англия не са пращали на Червената армия... консерви! Не е смешно, защото тези нелепици се лансират от години в множество книги и медии на Запада, а по-отскоро - и във филмите на Холивуд. Масирано. Никъде няма да прочетете, че след войната САЩ са искали СССР да им изплати помощта, която са оказали по време на войната! Или че страхувайки се от комунизма, западните държави са мечтаели да унищожат СССР с ръцете на Хитлер. И че на 22 май 1945 г. (!) в Англия е подготвена операция за започване на война с СССР! Или че Чърчил през юли 1943 г. преди десанта в Сицилия убеждава Рузвелт: "Как да кажа на Сталин, че не участваме, само защото долу има няколко немски дивизии, след като руснаците удържат стотици немски дивизии"?! Фактите обаче никого не интересуват. Много по-лесно е да напишеш в Англия, че по време на блокадата на Ленинград жителите му смятали за главен враг не немците, а съветската власт! Цинично? Не, просто ревностни адепти на кредото на Гьобелс: "Една лъжа трябва да е чудовищна, за да й повярват".     
Резултатът на това идеологическо пренаписване? Според анкета, цитирана от "Вашингтон пост", на въпроса "Кой победи във Втората световна война", само 13% от американците и французите и 17% от германците отговарят "СССР", а над 50% дори изобщо не знаят, че СССР участва в конфликта. Да си спомним, че още през 1978 г. се появи документалният филм "Непознатата война" ("The Unknown War"), в който артистът Бърт Ланкастър показа на западните зрители участието на СССР във войната, което те не познаваха. А как да го знаят сега, когато студената война и желязната завеса се върнаха. Целите им са същите.
Трябва да бъде забравено. Тези, които помнят войната, постепенно си отиват, а младежта трябва не просто да изгуби паметта, а да понесе нататък подменената история. Ако мълчим, след 20 години ще стане. То вече става и когато си позволяват да наричат Русия окупатор на Крим, не може да мълчим за отбраната на Севастопол и Керч срещу Хитлеровите зверства. Тези градове са свещена памет за руския народ. "Непознатата война"? Ако не беше тя, днес "европейските ценности" щяха да започват и да свършват с "Хайл!" в Аушвиц. 
Апропо, основен инструмент за обработване на младите поколения е училището. В учебниците в САЩ и Великобритания краят на войната е описан така: "На 6 юни 1944 г. съюзниците (САЩ и Великобритания) слизат в Нормандия - това е началото на масирания им поход на Изток. След 6 месеца съюзническите армии стигнали до Германия. През декември 1944 г. в битката на Ардените немската армия била разбита. Съюзниците обявили победата в Европа на 8 май 1945 г." Толкоз.
Дали някой ще се изненада, че в новите учебни програми, написани в МОН по времето на Меглена Кунева, също липсва напълно ролята на СССР във войната? Представете си, че малчуганите в IV клас, които в историята още нищо не знаят, изведнъж ще учат за "Спасяването на българските евреи като пример за солидарност". Какво ще разберат, е ясно. Програмата за VII клас влиза в сила от есента на 2018 г. - тук темите са вече две - "Изборът на България във Втората световна война" и пак "Спасяването на българските евреи" (разбира се, без депортацията на "другите" български евреи от Македония и гръцка Тракия). Това е всичко в прогимназията. На 14 години българският ученик няма да е чувал нито за чудовищната блокада на Ленинград, за огнения ад на Сталинград или за някаква Червена армия и СССР.
В гимназията материалът за войната е основно в IХ клас, когато се учи що е фашизмът в Италия и национал-социализмът в Германия, след което отделна тема - "Политическото сближаване между СССР и Германия" (очевидно чрез пакта Рибентроп-Молотов идва внушението за съдружие на двама диктатори). Отечествената война на руснаците, както и съдбовното присъединяване на България към хитлеристкия пакт липсват. Следват "Етапи във Втората световна война" (може би като в учебниците на САЩ?). Е, добавени са Холокост, действията на България във войната, отново спасяването на българските евреи, "легална и нелегална съпротива срещу прогерманския режим" и участие на България в победата над хитлеристка Германия и Парижкият мирен договор (1947 г.), следва "Преход на България от народна демокрация към сталинистки модел на управление". Внушението е повече от очевидно. За Х клас са предвидени пак само две теми (същите като в VII клас), а в ХI и ХII клас историята е премахната като задължителен предмет. Така в края на средното си образование младият българин ще е запомнил евентуално, че сме спасили евреите и че е имало двама диктатори - Сталин и Хитлер.    


      
Но. Можете с малък експеримент да си изясните какво тачи българинът - Деня на победата или Деня на Европа? Прочетете следните редове на когото искате - на близки, роднини, на политици и министри - и попитайте що е то:

    "Радост - ти дете на Рая,
    ти, божествен ясен плам!
    Ний пристъпваме в омая,
    о, богиньо, в твоя храм.
    Твоя светъл чар споява
    туй, що светски нрав дели,
    братя всички люде стават,
    щом с крила повееш ти."

Режа си главата, ако поне двама души отгатнат какво е това. А то е... "Одата на радостта" на Шилер, Химнът на "обединена" Европа, в която се кълнат вчерашните и днешните ни управници. Те не знаят дори химна си. Лицемерно се кълнат. Формално. Без душа. Щото така е идеологически правилно.
А сега затананикайте "Вставай, страна огромная", "Нас ждет огонь смертельный" или "Этот День победы". Всеки обикновен и още неувреден от модерната пропаганда българин ще подеме с пълно гърло нататък. Защото това е паметта, душата, сърцето, болката и радостта на много поколения.
Тази памет трябва да бъде изличена и заменена с онова, което е "правилно". Отглеждане по заповед от Брюксел на "щастливи европейци". Ефектът от заповедите обаче обикновено е обратен... 



Откриване на Музея на европейската история в Брюксел, 6.05.2017