29 Март 2024петък15:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Празник със сълзи на очи

В Деня на победата Русия си спомня за 27-те милиона невърнали се от войната

/ брой: 88

автор:Галина Младенова

visibility 2917

Преди 72 години месец май се превръща в един от най-щастливите в историята на света. 9 май - Денят, в който Германия подписва капитулацията си пред СССР. Така е сложен край на най-смъртоносната война в историята на човечеството. Слага се край на изтощителната дългогодишна, кървава война на Стария континет. Почернени са милиони семейства, съсипани са икономиките на всички държави, разрушени са градове и села.
Всяка страна от антихитлеристката коалиция е дала свой принос за голямата победа. Но едва ли има някой, който да се усъмни, че ключовата роля в освобождаването на Европа от фашизма има Съветската армия. Цената на кръвопролитието е страшна - само в Съветския съюз от войната не се връщат 27 милиона души. Ужасяваща цифра... В Русия няма нито едно семейство, в чиято история войната да не е оставила черни дати. Икономиката на СССР е разрушена - страната губи една трета от националното си богатство. Разрушени са 1710 градове и над 70 хиляди села, 6 милиона сгради, 32 хиляди предприятия, 65 хиляди км жп релси.
Ето защо Денят на победата в Русия винаги се възприема като велик празник. Но не и весел, а като празник със сълзи на очи.
Винаги по случай 9 май се публикуват много спомени за героизма на воювалите, ние обаче решихме да споделим с нашите читатели една малко по-различна история, публикувана в руските медии:


Всичко се връща

Лев Киришчян

Тази невероятна история започва по време на Великата отечествена война. А свършва много години след края й. Историята на войник, който останал човек, въпреки цялата болка и безчовечност на страшната война. История за това, че всичко в този живот се връща.
В живота на хората понякога стават такива събития, които не могат да бъдат обяснени нито с логика, нито със случайност. Те поставят човек, като правило, в най-крайни, най-жестоки ситуации. Но именно в тези екстремни положения може да се види, по-точно да се почувства, как работи този невероятен механизъм - човешката съдба.
...Февруари 1943 година, Сталинград. За първи път от началото на Втората световна война нацистката армия претърпява страшно поражение. Над една трета от един милион германски войници попада в обкръжение и се предава в плен. Всички сме виждали тези документални кадри от военната кинохроника и сме запомнили завинаги тези колони, по-точно тълпи, завити с най-различни дрипи, войници, бродещи под конвой по замръзналите развалини на разтерзания от тях град.
В живота обаче нещата са били малко по-различни. Колони са се срещали рядко, защото германците се предавали в плен предимно на малки групи на цялата огромна територия на града и околностите, а второ, никой не ги е конвоирал изобщо. Просто им показвали накъде да вървят, за да се предадат, и те тръгвали кои на групи, а кой самостоятелно. Причината била съвсем проста - по пътя имало пунктове за топлене, по-точно землянки, в които имало печки, и на пленниците давали гореща вода. В условията на минус 30-40 градуса бягството било равнозначно на самоубийство.
Лейтенант Ваган Хачатрян воювал вече отдавна. Всъщност, какво значи отдавна? Той бил воювал винаги. Той просто вече бил забравил времето, когато не бил воювал. На война една година се смята за три, а в Сталингад, вероятно, тази година е можело смело да се приравни към десет, а и кой ще се наеме да измерва с късче от човешкия живот това безчовечно време като войната!
Хачатрян вече бил свикнал с всичко, което носи войната. Той бил свикнал със смъртта, с това се свиква бързо. Той бил свикнал със студа и недостига на храна и боеприпаси. Но най-важното е, че той бил свикнал с мисълта, че "на другия бряг на Волга земя няма". И ето че с всички тези навици все пак доживял до разгрома на германската армия край Сталинград.
И все пак се оказало, че на фронта Ваган не успял да свикне с някои неща. Веднъж по пътя към съседната част той видял странна картина. Край шосето на снега стоял германски пленник, а на десетина метра от него - съветски офицер, който от време на време стрелял срещу германеца. До този момент лейтенантът такова нещо не беше виждал: така хладнокръвно да убиват невъоръжен човек?! "Може би е искал да избяга?", помислил си лейтенантът. "Ама къде да бяга! Или може би пленникът го е нападнал? Или може би...".
Отново се чул изстрел и отново куршумът не уцелил германеца.
"Хей! - викнал лейтенантът - Какво правиш?".
"Здрасти. - отговорил "палачът" - Момчетата ми подариха един "Валтер", реших да го изпробвам върху фашиста! Стрелям, стрелям, а все не мога да го уцеля: веднага се вижда, че е германско оръжие, своите не убива!" - усмихнал се офицерът и пак се прицелил в пленника.
Едва тогава лейтенантът разбрал целия цинизъм на случващото се и той чак онемял от ярост. Насред целия този ужас, насред цялата тази човешка мъка, насред ледената разруха тази гад в униформа на съветски офицер решила да "изпробва" пистолета си върху едва дишащ човек! Да го убие не на бойното поле, а просто така, да го уцели като мишена, просто да го използва като празна консервна кутия, защото нямал консерва под ръка?! Какъвто и да е бил, той все пак е човек, нека е германец, нека е фашист, който още вчера е бил враг, с който отчаяно сме воювали! Но сега този човек е в плен, на този човек, в края на краищата му е гарантиран живот! Ние не сме те, ние не сме фашисти, как може този човек, и без това едва жив, да го убиват?
А пленникът продължавал да стои, без да мърда. Той изглежда отдавна се бил сбогувал с живота, бил напълно замръзнал и просто чакал, кога ще го убият. Само устните му нещо безмълвно шептели. На лицето му не се виждало нито отчаяние, нито страдание, нито молба - безизразно лице и тези шепнещи устни - последните мигове от живота в очакване на смъртта!
И в този момент лейтенантът видял, че "Палачът" е с пагони от интендантската служба.
"Ах ти гадино, тилов плъх, който нито веднъж не е бил в бой, нито веднъж не е виждал смъртта на своите другари в замръзналите окопи! Как може, гадино такава, така да плюеш върху чуждия живот, когато не знаеш цената на смъртта!", помислил си лейтенантът.
"Дай пистолета", промълвил той едва-едва.
"На, опитай ти", подал му "Валтера" интендантът, без да забелязва състоянието на фронтовака.
Лейтенантът грабнал пистолета, метнал го надалеч и с такава сила ударил негодника, че той чак подскочил, преди да падне в снега.
За известно време се възцарила тишина. Лейтенантът стоял и мълчал, мълчал и пленникът, продължавайки все така беззвучно да мърда устни. След малко обаче Ваган чул шума на автомобилен двигател и то на лека кола. А по това време на фронтовата линия в такива коли се е возило само много голямо армейско началство.
Лейтенантът се смразил от ужас... Нещата били като "картина от изложба": стои германски пленник, от другата страна лежи съветски офицер с окървавено лице, а по средата е той - "виновникът на тържеството". При всички случаи силно миришело на трибунал. И не че лейтенантът се бил изплашил от наказателния батальон (родният му полк през последната половин година на сталинградския фронт по нищо не се е различавал от наказателния), просто не би понесъл такъв срам! Колата спряла. От нея излязъл комисарят на дивизията и автоматчици от охраната му.
"Какво става тук? Доложете!", отсякъл полковникът. Видът му не предвещавал нищо добро: изморено небръснато лице, червени от постоянно недоспиване очи...
Лейтенантът мълчал. Затова пък заговорил интендантът, дошъл на себе си при вида на началството.
"Аз, другарю комисар, този фашист... а той тръгна да го защитава - казал той. - И кого? Тази гад и убиец? Може ли така, пред очите на тази фашистка измет да бият съветски офицер?! А аз нищо не му направих, дори оръжие му дадох, ето там се въргаля пистолетът. А той...".
Ваган продължил да мълчи.
"Колко пъти го удари", гледайки лейтенанта в очите, попитал комисарят.
"Един път, другарю полковник", отговорил Ваган.
"Малко! Много малко, лейтенант! Трябвало е още, докато този сополанко не разбере какво е това война! И защо в армията ни има линч!? Взимай този фриц и го заведи до евакуационния пункт. Край! Изпълнявай!".
Лейтенантът доближил пленника, взел го за ръката и го повел по заснежения път, без да се обръща. Когато стигнали до землянката, лейтенантът погледнал германеца. Той стоял безмълвно, но лицето му постепенно започнало да оживява. След това погледнал лейтенанта и прошепнал нещо.
"Сигурно ми благодари - помислил си Ваган. - Какво толкова. Ние не сме зверове!".
Приближила се девойка в санитарна униформа, за да "приеме" пленника, а той пак прошепнал нещо.
"Слушай, сестра, - обърнал се към момичето лейтенантът - какво шепти този, ти немски разбираш ли?".
"Всякакви глупости говори, както и всички те - отговорила санитарката уморено. - Казва: "Защо се убиваме един друг?". Чак сега се сетил, когато попаднал в плен".
Лейтенантът отишъл до германеца, погледнал в очите този немлад човек и незабележимо го погладил по ръката. Пленникът не отместил погледа си и изведнъж от очите му потекли сълзи.
...Минали години. Войната свършила. Лейтенант Хачатрян така и останал в армията, служил в родната си Армения в гранични войски и стигнал до полковник. Понякога в семеен кръг или сред приятели той разказвал тази история и казвал, че може би някъде в Германия живее този германец и, може би, по същия начин разказва на своите деца, че някога от смъртта го е спасил съветски офицер. И че понякога изглежда, че този спасен през тази страшна война човек е оставил в паметта по-голяма следа от всички боеве и сражения!
На 7 декември 1988 г. в Армения става страшно земетресение. В един миг няколко града са изтрити от лицето на земята, а под развалините загиват десетки хиляди хора. От целия Съветски съюз в републиката пристигат лекарски бригади, които заедно с арменски си колеги дни и нощи наред спасяват ранени и пострадали. Скоро започват да пристигат спасители и лекари от други страни. Синът на Ваган Хачатрян, Андраник, бил лекар и, както и всичките му колеги, работил неуморно.
И ето че една нощ директорът на болницата, в която работил Андраник, го помолил да закара до хотела германски колеги. Било тихо, по улиците било пусто и нищо не предвещавало беда. Изведнъж на едно кръстовище тежък военен камион връхлетял "Жигулата" на Андраник. Човекът на задната седалка първи забелязал опасността и с всичка сила изблъскал младежа от шофьорското място, като предпазил главата му с ръка. Именно в този миг и в това място станал страшният удар. Шофьорът обаче вече не бил там. Всички оцелели, само доктор Милер, така се казвал човекът, спасил Андраник от смъртта, бил лошо ударен в ръката и рамото.
Когато докторът най-накрая го изписали от болницата, в която сам работил, бащата на Андраник го поканил у дома заедно с другите немски колеги. Имало шумно кавказко празненство, с песни и красиви тостове. След това се снимали за спомен.
Месец по-късно доктор Милер заминал обратно за Германия, но обещал скоро да се върне с друга група немски лекари. Малко след заминаването си той написал, че в състава на новата германска делегация като почетен член е включен неговият баща, много прочут хирург. А освен това Милер пишел, че баща му видял снимката, направена в дома на бащата на Андраник, и много би искал двамата да се срещнат. Никой не обърнал особено внимание на тези думи, но полковник Ваган Хачатрян все пак отишъл да посрещне немските гости на летището.
Когато заедно с доктор Милер от самолета излязъл невисок и много възрастен човек, Ваган го познал веднага. Очите, очите на този човек, погледът му не можели да бъдат забравени... Бившият пленник бавно вървял насреща, а полковникът не можел да помръдне от мястото си. Това просто било невъзможно! Такива случайности не се случват! С никаква логика не може да се обясни случилото се! Синът на човека, спасен от него, лейтенант Хачатрян, преди повече от 45 години, спасява в автокатастрофа сина му!
А "пленникът" приближил Ваган и му казал на руски: "Всичко се връща на този свят! Всичко се връща!..".
"Всичко се връща", повторил полковникът.
След това двамата възрастни мъже се прегърнали и дълго стояли така, без да забелязват другите хора около тях, без да обръщат внимание на рева на реактивните двигатели на самолетите, на нещо говорещите им хора... Спасеният и спасителят! Бащата на спасителя и бащата на спасения! Всичко се връща!
Хората ги заобикаляли и сигурно не са разбирали защо плаче старият германец, защо сълзите текат по бузите на стария полковник. Те нямало как да знаят, че тези хора ги е обединил един-единствен ден в мразовитата сталинградска степ. Или нещо по-голямо, несравнимо по-голямо, което свързва хората на тази малка планета, свързва, въпреки войните и разрушенията, земетресенията и катастрофите, свързва всички заедно и завинаги!



Преди 50 години край стените на Московския Кремъл бе открит мемориалният архитектурен комплекс Гроб на Незнайния воин. Сутринта на 8 май 1967 г. в руската столица пристига тържествено шествие от Ленинград. Хиляди московчани посрещат необикновен подарък - факел с Вечния огън. Той е докаран на Гроба на Незнайния воин с бронетранспортьор от Марсово поле. Паметникът представлява надгробна плоча, покрита с бронзово бойно знаме, на което лежи войнишка каска и лаврово клонче. В центъра на мемориала гори Вечният огън на славата, до него има надпис: "Името ти е неизвестно, подвигът ти е безсмъртен"

Денят на победата е един от най-важните празници за Русия


Въздушните асове репетират за парада


Танкистите се готвят да преминат по Червения площад


Битката при Сталинград, водена между СССР и Хитлерова Германия от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война. Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история


Над една трета от един милион германски войници попада в обкръжение и се предава в плен


През 1988 г. и германци идват да помогнат на пострадалата от разрушително земетресение Армения

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ