Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Юли 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Коментари

Мерки и теглилки

Ева Костова

10. Май 2017 , брой: 89   500   0



Здравната каса ще плаща лечението на онкоболните до определени килограми и височина. Мъжете трябва да са средно 81 кг, а жените - 67. При най-страшната болест някой решава да вкара в лечението й мерки и теглилки. Меко казано, отвратително. Докато ракът изпива пациента, ще вземем от по-слабичкия останалото лекарство, за да го дадем на по-пълничкия... Може при втори прочит човек да заподозре и аргумент в полза на подобна "икономия", но при първи го избива на бяс. И това при правила, които трябва да осигурят на болните "комплексно лечение" в болниците, за да сключват договори с НЗОК. Ако нещо от "комплекса" липсва, те могат да се съюзяват помежду си за някои дейности. Което предполага, по стара българска традиция, разправии между лечебниците и касата, потърпевши от които ще са пациентите. Защото нещата пак ще опрат до пари и техника. Има и още нещо - предлага се посредник между пациенти и болници да е т.нар. онкокомитет. Този комитет досега на доброволни начала е назначавал плана за лечение. Сега ще му се плаща. Болниците ще могат да си услужват и с онкокомитети, ако сами не могат да си го спастрят. Просто да полудееш!
А какво ще правим с болните, които тежат повече от нормите? Кой ще плаща за тяхната терапия? За това се питат и лекари, и пациенти, но отговор не идва отникъде. Остава опасността да се мери в милиграми нечий останал му живот... И да се четат молитви да няма компромиси с лечението на болните, дори с риск болници да излизат "на червено" и касата да ги реже за преразход.
Някъде беше писано, че когато болният от рак разбира какви стъпки ще последват в лечението му, има чувство, че контролира нещата. А в съветите към болните има и такива: изрази гнева си, намали стреса, стресът пречи на оздравяването. Хубаво е и здрави хора да прочитат подобни съвети...

 

 

 

Коментари

  • 27. Юли 2017 145
    154
    0

    Уважаеми представители на медиите,
    Пише ви един обикновен синдикален председател на малка организация, обиден от приказките по адрес на обикновените хора, които всеки ден изкарват със своя труд заплатите на своите работодатели.
    Ето и моето открито писмо, което се надявам да стигне до тях чрез вас:

    Уважаеми работодатели,

    Ние, над 300 000 търтея, които...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"