Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Мария-Елена Андре:

България е в процес на догонване по отношение на заплащането

Да има работни места е най-важното условие, за да се насърчава заетостта, казва директорът на работническата група в Международната организация на труда

Ева Костова

11. Май 2017 , брой: 90   414   0
Снимка


Мария-Елена Андре е бивш социален министър на Португалия. Завършила е литература. В момента е на ръководна работа в Международната организация на труда - директор на работническата група. Мария-Елена Андре бе гост на завършилия наскоро Осми редовен конгрес на КНСБ в София. В своето изказване тя изтъкна: "Знаем, че в България са ниски и заплатите, и пенсиите."

"Печалбите, които се правят от компаниите, не се разпределят справедливо сред хората, които именно произвеждат тези печалби"

- Госпожо Андре, как стои България в цялостната картина с работещите хора в Европа?
- Много е важно да се осъзнае фактът, че България е в процес на догонване на останалите европейски страни по отношение на заплащането. Проблемът е, че този процес отнема много време и хората сякаш смятат, че очакванията им не се осъществяват. И това не е специфика, която е характерна само за България, това е една специфика, която е характерна почти за всички европейски страни, защото тежестта върху заплатите не е намалена. Това означава, че процесът на преразпределение не функционира правилно. Това означава, че печалбите, които се правят от компаниите, не се разпределят справедливо сред хората, които именно произвеждат тези печалби.
- Това в България е факт, за съжаление...
- Отново уточнявам, че не е само в България тази ситуация. Проблемът е, че началната точка в България е била много по-ниска, отколкото тази в другите европейски страни. Знаете, че вие преминахте през един много дълъг процес на преход, след това настъпи световната икономическа криза и това в никакъв случай не подпомага прехода всъщност, който трябва да се направи към по-високото заплащане.
- А какво би могло да ускори този преход?
- Това е един много труден процес, като имаме предвид световната икономическа обстановка. Но мисля, че имаме едни много добри примери, които и самият президент на КНСБ Пламен Димитров спомена в своята реч пред конгреса на синдиката. Отново става въпрос за правилно преразпределение, да могат да се преразпределят повече пари за заплати и за пенсии. Но това е свързано и с един икономически растеж, то не може да дойде от само себе си, и диверсификация на икономиката също така. Освен това са ви необходими още допълнителни политики, които да доведат до осъществяване на този процес. Например една добра политика за пазар на труда, за интегриране на хората към пазара на труда, добра образователна политика, да се сложи край на корупцията. Това са необходимите условия, които ще доведат инвестиции от чужбина.
- Международната организация на труда как може да помага в случая?
- Това, което може да направи МОТ, е да помогне на работодатели, синдикати и правителства да дефинират политиките, но всъщност не може да се намеси в нищо друго, освен да им помогне за дефинирането. Също така МОТ може да помогне започването на дискусии в страната по отношение на теми, свързани с пазара на труда и други проблеми. По този начин МОТ може да подпомогне процесите, но не може да дава указания по отношение на осъществяването на тези политики. И не забравяйте, че България е страна членка на ЕС, така че правилата и законодателството на ЕС всъщност имат решаваща роля при дефиниране на всички тези политики.
- Тогава можем ли да разчитаме на социалните проекти, които предлага Жан- Клод Юнкер за социална Европа?
- Смятам, че това не е достатъчно. Да, то е добра отправна точка, по-добре да я имате, отколкото да я нямате, да е аргумент в дискусията, но е отговорност на страната, на обществото в дадената страна да обогати всъщност този социален стълб, който предлага председателят на Европейската комисия. Това е много сходно с конвенциите на МОТ, които, знаете, голяма част от тях са ратифицирани, но за съжаление това, че те са ратифицирани, не означава, че се прилагат. И затова се изисква активно участие на обществото и активно включване на обществото в тези дискусии.
- Как да се преборим с политиците за налагане на такива политики, които да подпомогнат работещите?
- Чрез много диалог. Изисква се голям диалог и много преговори. Необходими са силни синдикати и протести, това също е важно.
- А кой е най-големият проблем, с който се бори госпожа директорката на работническата група в МОТ?
- Мисля, че най-големият проблем, с който и аз, и всички ние се борим в момента с МОТ, е недостатъчният ръст и растеж като цяло и поради това не могат да се създадат качествени работни места. Да има работни места е най-важното условие, за да се насърчи заетостта.

КНСБ прави Работнически парламент
КНСБ ще инициира създаването на Работнически парламент. Това предвижда програмата на организацията до 2022 г., утвърдена на VІІІ конгрес на конфедерацията, съобщиха от пресцентъра на конфедерацията.
Целта е да се създаде платформа, в която работниците, дори и тези, които не членуват в синдикати, да могат да изказват искания, мнения или препоръки към останалите социални партньори, като работодатели, правителство и международни организации. Подобна структура ще бъде гласът на работеща България, каквото беше и мотото на  конгреса. Тепърва ще се търси конкретната форма на организация на този форум. Все още не е ясна и честотата, на която "парламентът" ще се събира. Възможно е това да става на половин или на една година. Като начало регионалните структури на КНСБ ще установят контакт с всички подобни организации на тяхна територия - като други синдикални организации, работнически комитети, НПО и др., за да сондират идеята на новото ръководство на конфедерацията.
Програмата на КНСБ залага и на нова философия в икономиката, за да се постигне очакван ръст от поне 4-5 на сто годишно. Основни точки в нея са оптимизация на данъчната система - необлагаем минимум и прогресия, недопускане закриването на работни места по екологични директиви, приватизация и концесии със социални клаузи.
В областта на образованието програмата предвижда обвързване на тази сфера с квалификацията, с перспективите на развитие на икономиката и бизнеса, както и създаване на национален и/или на секторни фондове за обучение и квалификация.
За доходите програмата на конфедерацията предвижда достигане на 60% от средното ниво на ЕС чрез колективно договаряне и промени в разпределението. Минималната работна заплата трябва да бъде до 50% от средната за страната по общоприет механизъм за договаряне.
Важно решение на конгреса е въвеждането на "заплата за издръжка" (living wage) като надграждащ МРЗ ориентир, както и защита на "новата заетост" - в дигиталните платформи или споделената икономика, чрез минимално заплащане на труда. За безработните също се предвиждат мерки в програмата на КНСБ - обезщетенията за хора без работа трябва да се повишат до 60-65% от дневната МРЗ за страната. Обезщетението за гледане на дете до 2 г. да бъде процент от това за бременност и раждане, а не еднаква сума, предлага още конфедерацията и ще търси преговори това да стане възможно най-бързо.
Готови сме да обсъждаме всички тези предложения с управляващите. Веднага след сформирането на правителството искаме да започнем дебат около управленската му програма, заяви Пламен Димитров пред най-висшия форум на организацията.
Конгресът прие и две декларации - за доходите, в която се предвижда минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната - 1700 лв. през 2022 г.
 

 

 

Спорт

  • "Лъвиците" бият Украйна и Турция след тайбрек
    25. Септември 2017 187
    218
    0

    Женският ни волейболен отбор постигна изключително ценна победа над Турция с 3:2 гейма (25:17, 10:25, 25:16, 20:25, 20:18) във втория си мач на Европейското първенство в Азербайджан и Грузия. "Лъвиците" постигнаха втори пореден успех с тайбрек, след като и в първия си двубой надвиха Украйна с 3:2 гейма.
    Така нашите си осигуриха най-...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"