Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Проф. Румен Гечев:

Санирането и боядисването на пейки не води към растеж от 6%

Как така буквално за месец ГЕРБ намериха 1 млрд. лв. за избрани блокове, а същите пари не бяха насочени към повишаване на пенсиите, пита депутатът от БСП за България

Мая Йовановска

15. Май 2017 , брой: 92   1843   0
Снимка

Снимка Благовеста Цветкова

Румен Гечев е роден през 1956 г. в Червен бряг. През 1980 г. завършва политическа икономия във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС), където започва да преподава в Катедрата по политикономия и военна икономика. Специализирал е икономика в Илинойския щатски университет (1987-1988), Университета "Теймс Вели" (1993) и Аризонския университет (1993). През 1995-1997 г. е зам.-председател на МС и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. След това се оттегля от политическия живот и продължава да преподава в УНСС. Депутат от БСП в 37-то, 42-то, 43-то И 44-то Народно събрание.


"Повишаването само на минималните пенсии е социално несправедливо"

- Проф. Гечев, от ГЕРБ са го закъсали с подготовката за председателството на ЕС на страната ни, самият финансов министър казва, че сметката за това ще бъде допълнена, но обещава да няма актуализация на Закона за бюджета. Сигурно ще имат и непредвидени харчове, а ако няма актуализация, това означава ли, че пак ще се "уредим" с нови заеми?
- Чутовните бюджетни "успехи" на досегашните две правителства на г-н Борисов се поднасят на публиката с елементарни счетоводни трикове. Например, залагат умишлено занижени показатели на бюджетните приходи и на БВП, а после рапортуват за зашеметяващи преизпълнения. Забавят или направо спират определени бюджетни плащания през последното тримесечие, прехвърлят ги за следващата година и приключват годината с балансиран бюджет. Друг техен патент е орязването на бюджетните разходи, за да се балансира бюджетът на всяка цена или да се отчете минимален дефицит. И тъй като няма как да не се плащат заплати на заетите в държавния сектор или на пенсионерите, свиват основно инвестиционните разходи. Ето, миналата година бяха заложили 2,5 млрд. лв. разходи за инвестиции, а до септември бяха инвестирали реално само една пета от тях. Така мнимите бюджетни успехи лишиха българската икономика от огромен ресурс.
Друг техен илюзионистки номер е с фискалния резерв. Щом дойдат преводи от Брюксел, финансиращи различни програми, веднага обявяват нарастване на резерва. Нищо, че на другия ден парите там вече ги няма. Самото говорене за фискален резерв, когато си гласуваха колосалния и нечуван по нашите ширини нов държавен дълг от 16 млрд. лв. е абсурдно. Все едно да сте теглили потребителски кредит за 16 хил. лв. и да твърдите, че сте забогатели. А всъщност вие сте задлъжнели, въпреки че по сметката ви банката е превела "фискален резерв" от 16 хил. лв. Така че, не може да се прогнозира какво ще направи правителството, при положение, че очевидно ще трябва да се търсят по-големи от заложените разходи по подготовка на страната ни за председателството на ЕС. По-вероятно е това да се използва като претекст за актуализация на бюджета. Но те си имат мнозинство и новите заеми пак ще прокарат по някоя тъмна доба.
- Толкова ли бе непосилно за бюджета предложеното от БСП индексиране на всички пенсии от юли или други бяха причините за отхвърлянето му?
- Обърнете внимание, че спорът не беше толкова върху това дали е посилно за бюджета, а то може да бъде при определени условия и преструктуриране на приходната и разходната част. По-скоро ГЕРБ и новите им подгласници, отхвърлиха този социално справедлив подход. Защото повишаването само на минималните пенсии е социално несправедливо. Хора с по-голям трудов стаж, с по-голям принос за икономиката на страната, ще получават почти толкова, колкото тези, които не са работили или са упражнявали ниско квалифициран труд. Друг е въпросът, че по принцип всички пенсии са обидно ниски или по-точно и тук сме на дъното на ЕС. Как така буквално за месец намериха 1 млрд. лв. за саниране, а същите пари не бяха насочени към повишаване на пенсиите?
- В тази връзка, след огласяването от БСП на данни за нарушения при програмата за саниране (самата Лиляна Павлова призна, че преди слагането на таван на разходите блокове били саниране за по 400 лв. на кв.), и служебният министър даде данните от проверката си в прокуратурата, а стана ясно, че и Банката за развитие към Съвета на Европа ще проверява любимата програма на ГЕРБ? Какво да очакваме от всичко това?
- Още когато проблемът със санирането бе обсъждан и в нашата парламентарна група, изразих особено мнение по този пропаганден ход на ГЕРБ, потвърдил своя огромен корупционен потенциал. Първо, няма никъде по света такъв филм, всички данъкоплатци да покриват 100% санирането на частна собственост. Това е потресаваща българска новост, нямаща нищо общо с програмите за стимулиране на енергийна ефективност, в други страни. Второ, откъде на къде домакинствата от селата, ще плащат за саниране на блокове в градовете? Трето, не е ли ясно, че като сравните темпото на саниране с броя на блоковете, да не говорим въобще за къщите, този процес ще продължи много десетилетия. Така че, днес живеещите в бл. Х в Плевен, плащат за санирането на подобен блок в Бургас, а редът на блок Х в Плевен може да дойде през следващото столетие. Четвърто, има заможни семейства с два-три апартамента в един блок. По каква логика, бедните българи ще плащат за безплатното саниране и съответно, за повишаването на пазарната цена, на такива богати късметлии. Шесто, и това е видимо основният мотив, така се създават златни условия за пладнешки грабеж на данъкоплатците. Официалните проверки показват, че се е започнало от 400 лв. за квадратен метър саниране, после слиза до 300 лв, после до 250 лв. А всеки строител ще ви каже, че реалната цена е средно около 130 лв. Ето как около 250-300 млн. лв. вече са откраднати. Нека да проверява Банката към Съвета на Европа, нека да проверяват и българските институции. Но досега съдебната ни система остава сляпа за безпардонните грабежи. Санирането е само един епизод от тях.
- Бившият шеф на Агенцията за приватизация и настоящ икономически министър изненадващо обяви, че ще спира приватизацията на дялове и акции от държавни дружества, същевременно ще могат да се продават обособени части от имущества на държавни дружества, които са имоти, с решение на НС. Опитват ли се да ни заблудят, че вратичката за корупция е затворена, а и че сегашната власт се грижи добре за държавната собственост?
- Нашенската поговорка, че "след като се обърне колата - пътища много", дава изчерпателен отговор на този въпрос. Че какво е останало от държавните дружества? България беше тотално, безогледно и престъпно разпродадена. Ние сме чужденци в собствената си страна - ключовата част от индустрията, банковата и финансовата система, енергетиката и електро разпределението, комуникациите, даже водоснабдяването са в чужди ръце. Сега основните източници за корупция не е остатъчната приватизация, тя няма вече такъв потенциал. Корумпирани властимащи крадат чрез европейските фондове и чрез държавните поръчки. В този процес те са достигнали висок професионализъм и безпощадна прецизност. Разбира се, за наша сметка.
- Стана ясно, че ще бъде подновена процедурата за концесия на летище София и отново оздравяването на БДЖ се обвързва с плащания от концесията. Какво е отговорното решение и за двете дружества?
- Занимавахме се с конкретните числа още при разкриването на тази процедура при правителството "Борисов 2". И тези числа буквално крещяха за тотална, детайлна и безкомпромисна проверка на летището. Защото с идването си на власт тогава, това правителство направи пълна смяна на фирменото управление и изведнъж десетки милиони печалби от предишни години се изпаряват.
 Забележете, при значително увеличен пътникопоток и увеличен брой кацания, излитания на самолети. Печелившите дейности по обслужване на летището се преотстъпват на "наши" частни фирми, а разходите остават за държавата. Една частна самолетна компания е натрупала 50 милиона лева неплатени летищни такси и жизнерадостно продължава да си лети. Така ние, данъкоплатците, фактически финансираме тези юнаци. Или финансовата мистерия с паркинга към летището. Финансовите отчети на новите му концесионери показваха промени в приходите, които са в противоречие, както с финансовите принципи, така и със здравия разум. Защото изведнъж печалбата намалява десетки пъти, очевидно поради неотчитане на реалния брой на паркиращите коли. Сякаш изведнъж пътниците са пускани с парашути. Ами цената на напитките и закуските по дадените на концесия барчета? Тук печалбата е поне 300%. И това е само част от грабежа. В миналия парламент БСП успя да наложи проверка от Сметната палата. Дано да не са заметени следите.
Третото издание на правителството на ГЕРБ веднага подновява процедурата по концесиониране. Това е нерационален и опасен ход на държавата, както по икономически, така и по стратегически съображения. Вместо да носи ежегодни приходи в бюджета, сегашното правителство ще вземе цялата концесионна сума и веднага ще я похарчи. Тоест, те действат на принципа "след нас и потоп". Не по-маловажни са стратегическите съображения. Какво би станало, ако концесията на летище София спечели някоя фирма от близка до границите ни, да речем не особено приятелска страна?
Освен това, имаме сериозни основания да подозираме корупционна схема в концесионирането. Първо, вероятно ще трябва да се "отчете" концесионерът на летището. Второ, ако парите от летището се прехвърлят в БДЖ, то същото ще бъде оздравено и готово за приватизиране. А колкото по-добър е продаваният продукт, толкова и тук комисионите ще са по-големи.
- Премиерът Борисов прогнозира, че през 2018 г. може да се постигне икономически растеж от 4,5-6%. Реалистично ли е това?
- Да, по принцип може. Тройната коалиция през 2008 г. достигна даже 6,5% растеж. Но "може" да става реалност само при определени условия. И тези условия са основно две: повече инвестиции и достъп до пазари. Но не виждам откъде ще дойдат тези нови инвестиции. Преките чужди инвестиции през 2008 г. бяха около 9 млрд. евро, а през последните три години са около 1,5 млрд. евро, или шест пъти по-малко. Не забелязвам опашка от чужди инвеститори по границите ни. А може ли това да се компенсира с вътрешни инвестиции? Да, може, но с определени политики. И тук е проблемът. Това правителство не представя никаква детайлно разписана икономическа политика за това как ще стимулира този процес, какви крупни инвестиционни проекти ще подкрепя и т.н. По ирония на съдбата, същата политическа сила провали потенциално възможните големи инвестиционни проекти в енергетиката и газопреносната система. А става дума за много милиардни проекти. Сега ще санираме избрани блокове и ще боядисваме градински пейки. То това не ни води към растеж от 6%. Да, забравихме за магистралите, но по тях без наши инвестиции ще се движат главно вносни стоки. Нека вместо да "прогнозира", правителството да каже как точно ще спомогне за реализирането на тези иначе хубави намерения.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"