Прости им, Кристиане!

Факт. Безпрецедентното второ място на българския представител на "Евровизия" накара страната ни да се гордее с постижението на Кристиан Костов.
Обаче. Макар и да убеди крайните песимисти, че успехът е възможен, блестящото класиране на даровития млад изпълнител остави горчив привкус дори у най-големите оптимисти. Толкова много харесваме 17-годишния талант, така добре му пасна страхотната песен "Красива бъркотия", че не само се обединихме, сигурни в достойния ни пратеник в Киев, но с подкрепата си накарахме и Кристиан да повярва в победата си.
Уви. Точно в подобни случаи разочарованието е най-силно. Когато си на косъм от първия. Когато усещаш, а и другите те уверяват, че песента и изпълнението ти са по-добри. Когато се раздаваш с цялото си сърце и душа. Тогава няма как да сдържиш сълзите си. Защото се налага на твърде крехка възраст да проумееш, че успехът често няма нищо общо със справедливостта и рядко отговаря на очакванията.
Но. Такъв е животът. Разбираеми са и емоциите на Кристиан. Когато той не можа да се овладее и се разплака в национален ефир, безброй българи изразиха безрезервната си подкрепа в социалните мрежи и не спряха да го наричат "истинския победител". И го посрещнаха като такъв при завръщането му от Киев.
Защото. Кристиан Костов спечели нещо повече от бленуваното първо място на "Евровизия". Докосна сърцата на хората. С перфектното си изпълнение на живо. С харизмата си. С това, че не се самозабрави в суетата на безспорния успех и не спря да благодари на екипа, застанал зад подготовката на представянето на страната ни в тазгодишния конкурс. И дори се извини, че не донесе така жадуваната победа на България.
Всуе. Няма за какво да прощаваме на Кристиан Костов. Напротив. Той трябва да намери в себе си сили да преглътне вота на онези страни, където бе ощетен с минимален или нулев брой точки. И да укроти възмутения си разум с примера на ментора си Дима Билан, който триумфира на "Евровизия" едва при второто си явяване на конкурса.