Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

30 Май 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Съшиване на историята

Възстановяване на историческите монументи, разрушени от болшевишката власт, се разглежда като опит за историческо примирение в Русия

Георги Георгиев

16. Май 2017 , брой: 93   143   0



"Владимир Илич ловко направи примка и я метна върху паметника. Всички се хванахме за работа и скоро паметникът беше оплетен с въжета от всички страни... Ленин, Свердлов, Аванесов, Смидович, други членове на ВЦИК и Совнаркома, и сътрудници от все още малобройния правителствен апарат се впрегнаха във въжетата, опънаха, дръпнаха и паметникът рухна на паважа."
Така тогавашният комендант на Кремъл и Смолни Павел Малков описва в книгата си "Записки на коменданта на Кремъл" събитията от 1 май 1918 г., довели до разрушаването на кръстния паметник на княз Сергей Александрович Романов, поставен на лобното му място в Кремъл. През февруари 1905 г. князът, тогава московски генерал-губернатор, е убит с бомба от есера Иван Каляев. Три години по-късно на мястото на покушението е поставен паметник под формата кръст, с разпятие на Исус Христос, дело на известния художник Виктор Васнецов.
Разрушаването на паметника на Сергей Романов е предшествано от приемането на декрет на Съвета на народните комисари на РСФСР от 12 април с. г., наречен "За снемането на паметниците, издигнати в чест на царете и техните слуги, и за изработването на проекти на паметници на Руската социалистическа революция". Повалянето на шестметровия кръст, с надпис в основата му "Господи, прости им, те не знаят какво вършат",  дава началото на унищожаването на половината от тогавашните постройки на територията на Московския Кремъл, което продължава до началото на 60-те години на XX век. Това са монументалният паметник на император Александър II, Чудовият и Вознесенският манастир с църквите към тях, най-старата съхранила се църква в Москва "Спас на Бору", Малкият николаевски дворец, старата Оръжейна палата, църквите на "Свети Константин и Елена" и на "Благовещение при житния двор" и други по-малки или руинирани постройки.
99 години по-късно, на 4 май т.г. по идея на руския президент Владимир Путин край Николската кула в Кремъл беше възстановен на историческото му място кръстът в памет на княз Сергей Романов. Така Кремъл, сърцето на Русия, си възвърна частица от разрушеното великолепие, плод на труда на поколения поданици на империята. В речта си държавният ръководител заяви по повод убийството на члена на царската фамилия: "Това престъпление стана един от предвестниците на драматичните събития, на смута, на гражданското противостояние, с които се сблъска Русия. Те доведоха до най-тежки загуби, истинска национална катастрофа, заплаха за съществуването на руската държавност". Фактически с тези си думи и в навечерието на 100-годишнината от руската революция президентът Путин показа, че в историческия спор между "бели" и "червени" е заел страната на тези, които не смятат, че събитията от октомври 1917 г. са благо за руската държава и народ. Нещо повече президентът, чийто авторитет в момента се намира на недостижими за други висоти, директно заяви, че събития като възстановяването на разрушени по политически причини паметници, храмове, исторически сгради целят възстановяването, съшиването на руската история в единен разказ, в който не се дава предимство на една или друга епоха по идеологически причини. "Днес ние виждаме как се възраждат храмове, откриват се манастирски обители, завръщат се смятани за загубени светини, възстановява се единството на руската история, в която ни е скъпа всяка страница, колкото и трудна да е била тя", аргументира се още Путин.
Паметният кръст на княз Сергей Александрович не е първият обект, възстановен в Кремъл след разпадането на СССР. През 90-те години на миналия век по решението на тогавашния президент Борис Елцин бе построено наново по старите чертежи Красное крилцо - парадното стълбище, част от Грановитата палата, използвано по време на коронационните церемонии на руските царе. В Големия кремълски дворец пък бяха възстановени Андреевската и Александровската тронна зала, унищожени през 30-те години, за да се направи голяма конгресна зала за ВКП (б). При реконструкцията на последните не се мина и без голям корупционен скандал, но възкресеното великолепие на историческите интериори оставя на заден план шума на парите.
През 2015 г. президентът Владимир Путин направи доста радикално предложение - на мястото на реконструирания 14 корпус (административно здание в Кремъл, построено в началото на 30-те години) да бъдат възсъздадени намиралите се преди там Чудов и Вознесенски манастири, а също и Малкият николаевски дворец. Въпреки, че в кардиналната реконструция на административното здание бяха вложени вече много пари и време, по волята на президента то бе сринато до основи, където и бяха намерени редица археологически артефакти. Много представители на музейната, археологическата и архитектурната общности обаче се възпротивяват на идеята да възстановяването на двата манастира с църквите им и на двореца. Според историка Владимир Киприн учените имат едва 20% от необходимите данни, за да започнат научна реконструкция на обектите. Зам.-директорът на Музеите на московския Кремъл проф. Андрей Баталов също е скептично настроен, защото поради липсата на достоверни исторически и научни данни как са изглеждали сградите дори отвън, да не говорим за интериорите, които са запечатани само на отделни фотографии, не  е възможно да се проведе историческа възстановка, а без нея сградите рискуват да изглеждат кичозно на фона на историческия кремълски ансамбъл. На същото мнение е и проф. Наталия Душкина, която казва: "Московската практика за възсъздаване внушава обоснован ужас".
Трябва да се каже обаче, че въпреки "обоснования ужас" в Москва и в други краища на Русия бяха възстановени, вярно с отстъпление от историческата истина, множество храмове, паметници и други постройки отпреди революцията, унищожени от болшевиките по идеологически причини. Сега, година по-късно, например катедралният храм "Христос Спасител" в Москва е станал неразделна част от пейзажа на руската столица, нейна доминанта. Обикновените хора не смятат "Христос Спасител" за кич, извращение на историческата истина, новодел и т.н. За тях той е символ. Вероятно такава ще бъде и съдбата на кремълските манастири, ако, въпреки научните доводи, се стигне до тяхното строителство на историческите им места.
Привържениците на комунистическите идеи ще кажат, че строителството на отдавна разрушени сгради не може да служи за целите на "съшиването" на руската история в едно неразривно цяло. Но в интерес на истината трябва да кажем, че след 1991 г. в Русия нямаше такава вакханалия срещу паметниците на съветската епоха, на каквато станахме свидетели в други страни, и каквато сега се вихри в Украйна. Напротив. С малки изключения почти всички паметници, монументи, мемориални комплекси и т.н. от съветско време, дори тези с ниска художествена стойност, са си на мястото и никой не ги пипа. В Южна Русия дори се стига до откровена еклектика. В казашките райони поставиха паметници на бели генерали от Гражданската война като Сергей Марков и Лавр Корнилов, но редом с тях са и тези на съветски генерали или пък едва ли не задължителните за всяко населено място в СССР бронзови и каменни изваяния на Владимир Ленин. Има спорове, партийните вестници се упражняват в острота според идеологическата си окраска, но монументите си стоят и се умножават. Показателно е например, че на паметника на адмирал Александър Колчак, един от видните дейци на Бялото движение, поставен в Иркутск, на постамента са изобразени червеногвардеец и белогвардеец кръстосали пушки. Това също се смята за примирение. За стъпка в тази посока се определя и пренасянето в Русия, по идея на президента Путин, на тленните останки на генерал Антон Деникин, също виден деятел на Бялото движение, и на философа Иван Илин, и двамата крайно антисъветски настроени.
В навечерието на знаменателния юбилей от началото на Октомврийската революция разговорите за примирението между "бели" и "червени" естествено се засилиха. Телевизионни студия, социологически изследвания, статии във вестниците, нажежени спорове, пророкувания за нова руска революция (интересно е, че идват основно зад граница, от лица като афериста Джордж Сорос и осъдения за мошеничество олигарх Михаил Ходорковски, а чуждата преса разпалва въображението с нов руски смут и, разбира се, с нова, тъй желана от тях, руска катастрофа). Историческият опит показва, че това обаче е трудно, ако не невъзможно, за осъществяване. Епохалността на събитието, мащабите му оказали влияние върху историята на цялата планета, пролятата кръв на милиони, терорът, репресиите, промяната на границите, промяната на съзнанието, това са неща които ще противопоставят хората, а няма да ги обединяват. Гражданската война в Украйна показа колко лесно може да бъде разпален идеологическият конфликт без значение дали става дума за XVIII век, за XX век или за XXI век.
Вероятно единствената рецепта срещу повтарянето на стари трагедии и самосбъдващи се пророчества е да бъде намерена нова, обединяваща идея, в името на която старото противопоставяне да бъде загърбено. Някои оптимистично настроени анализатори смятат, че събитията в Украйна и поведението на Запада спрямо Русия са помогнали на народа на тази страна да се сплоти и да намери себе си.

kremlin.ru

Възстановеният паметник на княз Сергей Романов на територията на Кремъл

 

 

Глобус

  • Тръмп разочарова Меркел и резултатът е налице: отворена е нова глава в трансатлантическите отношения
    30. Май 2017 103
    193
    0

    Най-интересната част от визитата на германския канцлер във Вашингтон в края на март бе отказът на американския президент да се ръкува с нея. Конфузният момент впоследствие бе замазан от американската администрация с извинението, че Тръмп просто не е чул подканата за ръкостискане.
    Докато си мислехме, че акцентът от срещите на високо ниво на НАТО...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"