Български лилипути при европейския Гъливер

Миналата седмица управителят на фонд "Научни изследвания" (ФНИ) към МОН проф. Веселин Брезин представи отчет за работата през 2016 г. на този единствен национален инструмент за финансиране на научни проекти. Всъщност фондът дава единствените български пари за научна работа, понеже субсидията за научни изследвания във висшите училища е символична (никога досега не се е изпълнявало законовото изискване тя да е 10% от издръжката), а в субсидията на БАН средства за самите научни изследвания изобщо няма. Така от помощен орган за развитие на науката у нас фондът отдавна се е превърнал в основен източник за финансиране на изследвания.
Но като прегледа човек въпросния отчетен доклад, който е оповестен в сайта на фонда, му се реве, понеже вижда до каква степен властта мами народа, че уж бил член на Европейския съюз. Няма такова нещо. Ако се съди по научната политика на България, страната ни се намира на дъното на някой африкански съюз, че и извън него. През 2016 г. нашият фонд бил дал на научни екипи... 6,8 млн. лв. (3,4 млн. евро)! В Европа, където подобни фондове всяка година изразходват милиарди за научни проекти, вероятно ни се смеят с глас. А най-вероятно изобщо не ни забелязват и ни изучават като екзотика, както Гъливер преди три века е изучавал лилипутите, които лазят по него.
Отчетният доклад на ФНИ е поредният документ, който констатира, че "ограничените финансови средства за проектно финансиране през годините довеждат до изключително големи затруднения и негативни последствия за научните изследвания в България, което се отразява неблагоприятно и върху броя на научните публикации". Повече коментари няма, защото как да коментира една държавна администрация политиката на партия ГЕРБ,

извършила престъпление спрямо науката

която обаче отново е на власт. Все пак в доклада са включени данни за бюджета на фонда в последните 10 години, които показват от ясно по-ясно картината. Който иска, може да продължава да плюе правителството на Станишев, но не може да избяга от фактите. Вижте бюджета на фонда през 2008-2009 г. и погледнете какво се случва с него след това, когато властта възсядат лицето Симеон Дянков и след него - Владислав Горанов, когото преди две седмици приветствахме отново като финансов бос. 

Бюджет на фонд "Научни изследвания
(в млн. лв.)

2008 г. - 54
2009 г. - 70
2010 г. - 38
2013 г. - 30
2014 г. - 24  
2015 г. - 18,7
2016 г. - 15,2
2017 г. - 15

Най-общо казано, през миналата година във фонда са кандидатствали общо 528 проекта за фундаментални изследвания, като одобрени от тях са 173. Общата сума, отпусната по тях за 2016 г., е 4,9 млн. лв. В конкурса за млади учени са подадени 59 проекта, одобрени са 43, общо за 780 хил. лв. Има одобрени проекти за по-дребни суми и по споразумения за двустранно сътрудничество и научна периодика. Отделно са дадени договорените суми за втория етап на 87 проекта от конкурса за 2014 г. - те получават 6,1 млн. лв. Само научните разработки с оценка "отличен" в междинния си етап са финансирани в пълен размер. На останалите обаче е наложено намаляване на парите - странна практика, причинена от финансовата мизерия.
Така парите на фонда на глава от населението у нас миналата година са били 1,1 евро. В същото време по същия показател сродни фондове в сравними с България страни инвестират в научни проекти от 5 до 30 пъти повече, сочат данните в доклада - в Словакия през 2016 г. от такъв фонд се падат 5 евро на човек от населението, в Словения - 23 евро, в Португалия - 30 евро. Експертите на фонда препоръчват през 2020 г. да догоним най-изостаналите в момента, като увеличим парите на човек от населението до 4,6 евро. Тъй като и тази година бюджетът на ФНИ е "замразен", в документа се препоръчва догодина той да стане минимум 35 млн. лв., за да може фондът да работи. Още миналата година председателят на Изпълнителния съвет на фонда проф. Георги Вайсилов посочи и препоръчителната стойност - 45 млн. лв. В отчетния доклад сега същите 45 млн. лв. са посочени като екзистенц-минимум вече за 2020 г., като 20 млн. лв. от тях се предвидят за фундаментални изследвания; за подкрепа на млади учени - 4 млн. лв.; за конкурси за двустранно сътрудничество - 5 млн. лв.; за съфинансиране на международни проекти и програми - 4 млн. лв.; за оценяване и мониторинг на проекти и функциониране на фонда - 2 млн. лв. А препоръчителната стойност за след три години е 65 млн. лв. Учените явно не могат и да мечтаят за онези 70 милиона от 2009 г. Още повече че в тригодишната прогноза до 2019 г., изработена от Владислав Горанов, изобщо не се предвижда ръст на бюджета за наука...
Да напомня за кой ли път и нещо, за което ДУМА пише от години. По закон министърът на МОН е длъжен всяка година да внася в Министерския съвет доклад за състоянието на научните изследвания и на фонд "Научни изследвания". Въз основа на този доклад би трябвало да се прави бюджетът за наука. Е,

до този момент - ни доклад, ни бюджет  

Обаче. С онова, дето медиците му викат "флатуленция"*, боя не става, казваше баба ми, а тя беше мъдра жена. С остатъците от храносмилането на държавата, с които властта "храни" науката, не може да се постигне кой знае какво на фона на другите европейски учени, финансирани много пъти по-добре. Доказано е, че научните резултати растат правопропорционално на финансирането. Проследяването на резултатите от научните изследвания у нас през двете най-добри за науката години - 2008 и 2009, ясно показва ръст - и на публикациите, и на патентите, и на внедрените в практиката научни продукти.     
 По данни на доклад на ЮНЕСКО ("Science Report: towards 2030") броят на научните публикации у нас за 2014 г. е с 5% по-малък в сравнение с този от 2008 г. В същото време публикациите на учените от страни като Черна гора, Сърбия и Румъния са нараснали съответно със 102, 76 и 31%. Благодарение на сериозните инвестиции в Словакия, Словения и Португалия, където бюджетите на сродните на ФНИ фондове са съответно 25, 47 и 287 млн. евро (при 6,8 млн. евро за България), в тези страни е създадена възможност за сериозно проектно финансиране и развитие на нови научни направления, се казва в отчета.
У нас е налице трайна тенденция на

намаляване на броя на публикациите

от проекти, финансирани от ФНИ - от 7,3% от всички 3624 български публикации през 2014 г. до 6,4% от общо 3557 публикации през 2016 г. Само за две години.
В допълнение може да се отбележи, че отчетният доклад на ФНИ страда от общия недостатък на научната политика на правителствата "Борисов 1, 2 и 3": научните изследвания се третират единствено и само във връзка с икономиката, технологиите и иновациите. Нещо, което би трябвало да е обект на друг фонд - иновационния към икономическото министерство. От години у нас се говори, че двата фонда трябва да бъдат обвързани, като онези изследвания във ФНИ, които завършват с приложими в икономиката резултати, преминават към иновационния фонд, който подпомага тяхното внедряване и  реализация в бизнеса. А доколкото науката не е само икономика, а има огромно значение и за развитието на самото общество и на неговия манталитет, в тази посока помощта за завършени във ФНИ проекти би следвало да идва от други обществени фондове и от неправителствени организации. Само че за целта е необходимо общо стратегическо и дългосрочно виждане за цикъла наука - икономика - общество, каквото в България няма. Затова пък си имаме фондации без научен капацитет, които измислят проекти и вземат пари от фонда на МОН, а за изпълнението наемат учени, работещи като правило в държавни институти или вузове. Има някаква надежда за промяна, ако бъде приет проектът на служебния екип в МОН за нова Стратегия за научните изследвания, който получи много одобрения в общественото обсъждане, завършило на 2 май.     
Апропо - от доклада на ФНИ става ясно, че не са завършили съдебните дела, заведени срещу фирми и фондации, които източиха скандално около 8 млн. лв. от фонда в края на 2012 г. Заведени са 21 дела, осем от тях продължават да "висят" в различни съдебни инстанции. Исковите молби са подадени през януари 2013 г. по настояване на Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ), но пета година неправомерно гушнатите държавни средства (по-големи от тези, които в момента се дават на учените за проекти) не могат да бъдат прибрани обратно! А раздаването им между "наши хора" и краденето бе извършено за един ден - същия ден, в който тогавашният министър Сергей Игнатов и тогавашният управител на фонда Христо Петров уверяваха депутатите от ресорната комисия в НС, че няма такова нещо. 
И така,

за смях на еврококошките

нашият научен фонд продължава и тази година експеримента с "флатуленцията". До 30 май 2017 г. трябва да бъде обявен нов тематичен конкурс за проекти в различните научни области, а когато те бъдат одобрени за финансиране - някъде след 10 ноември, ще им се дадат едни 4 млн. лв. Всъщност за първия етап на тези проекти уж се дават 8 милиона, обаче понеже ги няма, тая година ще им пуснат половината, догодина - другите 4 млн. лв. До 30 юни т.г. пък според плана на ФНИ ще се обяви конкурс за проекти за "българска научна периодика" (200 хил. лв.), както и за проекти на млади учени (300 хил. лв.). За подкрепа на проекти, спечелени от наши учени в международни конкурси, са предвидени 225 хил. лв. (от тях 25 хиляди са неизплатени от 2016 г.). И още едни 200 хил. лв. - за проекти в рамките на двустранни договори с други държави. Това е. България няма нужда да й пускат поразяващия вирус "Плаче ми се". Тя сама се е докарала до плач. 
--------------
*Флатуленция - неконтролирано изпускане на газове. Който е забравил Пръдлето, да прочете пак "Под игото".



Европа се диви на мизерстващата наука на България, която обаче продължава да мърда