За куче 300 лв., за пенсионер 160 лв.

Моята баба, другарка в живота, получава 160 лв. пенсия. Работила е 30 години, била е полевъден работник в селското стопанство, домакин на стол, в текстилен комбинат, чистачка и т.н. До пенсионирането си все е работила, а и след това. Освен това е родила и отгледала две деца, те пък имат свои деца, внуци и правнуци. И какво за всичко това - накрая получава пенсия от 160 лв. Някой ще рече, ами това е заслужила. Внасяла е малко отчисления в НОИ. Да кажем, че е така. Но нека да погледнем и от друга страна.
За гледането на едно куче в приют ли, не знам как се казва, държавата заделя 300 лв. на месец. Това куче не носи абсолютно никакви ползи. Дори носи вреди. Разнася болести, хапе деца и възрастни, замърсява околната среда. Излиза какво, че това животно е два пъти по-ценно от моята баба. Не зная какво да кажа. Такова унизително, безпардонно незачитане достойнството на човешкия род не познавам. За управляващите, които сме избрали да ни ръководят, да се грижат за нашето здраве и живот, едно куче е два пъти по-ценно от нас, хората. Позор!