Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Проф. Ингрид Шикова:

ЕС се възприема като създаващ проблеми

Европейските лидери, дори и тези, които се заявяват като привърженици на европейския проект, имат своята роля за разрастване на евроскептицизма, смята съоснователят на катедра "Европеистика" в СУ

Кристиела Симеонова

23. Май 2017 , брой: 98   656   0
Снимка


Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност "Европеистика" в СУ, ръководител на катедрата (2007-2011). Експерт в областта на политиките на Европейския съюз. Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция. Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж, Университета в Лимерик, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на ЕС, както и съветник в представителството на Европейската комисия. Член е на Екип Европа. Носител на почетен знак "Св. Климент Охридски" със синя лента.

"След 10 години членство все още европейските теми в България не са приоритетни"

"За голяма част от българските граждани Евросъюзът е нещо далечно и неразбираемо"

"България трябва да бъде активен играч, а не зрител в процеса на възраждане на ЕС"

- След резултата от изборите за президент във Франция, преди това парламентарните в Холандия и президентските в Австрия миналата година, смятате ли, проф. Шикова, че европейците отблъснаха популистката и евроскептичната вълна? Имат ли наистина евролидерите повод за радост, че европейската идея е спасена, поне засега?
- След референдума във Великобритания дискусиите за бъдещето на Европейския съюз станаха много по-интензивни, а изразяваните мнения и предложенията за промени - твърде разнопосочни. Погледите бяха обърнати към Франция не само защото е страна, която стои в основата на европейската интеграция, не само защото е голяма държава, не само защото френско-немският тандем винаги е бил моторът на европейския проект, но преди всичко защото резултатите от изборите в тази страна са решаващи за бъдещето на ЕС, за неговото възраждане или за неговия провал. Еманюел Макрон изгради своята кампания, поставяйки в центъра й необходимостта от силна обединена Европа като предпоставка за силна Франция. Макрон имаше смелостта да твърди, че истинският суверенитет на страната минава през обновен Европейски съюз и да осъди "страхливостта и лицемерието" на тези, според които ЕС и еврото са основните причини за проблемите на Франция.
Това обаче не означава, че трябва да гледаме спокойно на сегашното състояние на европейския проект. Ясно е, че въпросите, които стоят в дневния ред на ЕС, са многобройни, остри и нетърпящи отлагане. Търсенето на отговорите неминуемо ни води към установяването на причините за сегашното състояние на съюза, които са много и комплексни. Една от най-съществените е недостатъчната способност на Европа да се променя бързо и да реагира адекватно на новите реалности, а това е свързано и с понижена конкурентоспособност на световните пазари в условията на глобализация. Ако към това добавим демографския проблем - застаряващото население и осигуряването на пенсиите, иновационния проблем - сравнително бавното въвеждане в производството на новите открития, бюрократичния проблем - наличието на сериозна административна тежест за европейските компании, то картината на днешния Европейски съюз придобива реални очертания.
- В тази обстановка евроскептицизмът набира мощ...
- Именно лидерите, които си отдъхнаха след изборите във Франция, имат своята роля за разрастване на евроскептицизма, дори и тези, които се заявяват като привърженици на европейския проект. Постоянното аргументиране на непопулярни решения по чувствителни въпроси с натрапването им от Брюксел създава атмосфера на съпротива срещу европейската интеграция. Европейският съюз се възприема като създаващ проблеми, а не като инструмент за тяхното разрешаване. Както ни показа кампанията за излизане на Великобритания от ЕС, това създава благоприятна почва за разпространяване на откровени лъжи и злостна пропаганда срещу европейския проект.
Нека направим и уточнение за какъв евроскептицизъм говорим. Има здравословен евроскептицизъм - неговите привърженици не са против европейската интеграция, а по-скоро биха желали промени в европейския проект. Има обаче и евроскептицизъм, който бих нарекла еврофобия - това е опасният евроскептицизъм, който раздухва националистически чувства и прави пропаганда за излизане от ЕС. Важно противодействие на пропагандата е повишаване на информираността на гражданите, влагането на повече усилия в комуникация, в гражданско образование на младите хора в училище и, разбира се, ясна визия за бъдещето на европейската интеграция. Важното е, както твърди Макрон, да се сложи край на епидемията на вируса на недоверието, разпространяван от националните политици, и да се съживи европейският идеал. Имаме нужда от държавници, които да водят, да имат визия, да вдъхновяват, да вдъхват доверие и увереност в бъдещето.
- Предвид проблемите, които посочихте, кой от сценариите, описани в "Бялата книга" на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, ви изглежда най-вероятен за бъдещето на общността? А най-правилният според вас?
- Петте предложени сценария се разпростират от единия до другия край на спектъра. Всички те са добре описани и анализирани, включително с конкретни примери за това, какво би ни се случило, ако приемем съответния сценарий. Свободата да избират е оставена на държавите членки. Споровете тепърва предстоят, но това е повече от положително. По-лошо би било, ако тези важни въпроси не се обсъждат, ако по тях се мълчи и ако не предизвикват никаква реакция. Важно е дискусиите да не останат само в брюкселските зали, а наистина да стигнат до гражданите. За това носят отговорност политиците.
Като реалист смятам, че сценарий 3 - "тези, които искат повече, правят повече", е по-скоро неизбежен. Като оптимист подкрепям сценарий 5 - "правим повече заедно", макар че неговата истинска реализация би изглеждала възможна в доста по-далечно бъдеще. А най-добре би било да отговоря с думите на Алтиеро Спинели (един от основателите на ЕС - бел. ред.): "Пътят, който трябва да изминем, не е нито лесен, нито сигурен. Но той трябва да бъде изминат и ще бъде!" Остава да се надяваме, че съвременните политици притежават поне част от решителността на Спинели. България трябва да бъде активен играч, а не зрител в целия процес на възраждането на Евросъюза.
- Ще остане ли напускането на Великобритания прецедент за ЕС? Как виждате бъдещето й извън общността? А Евросъюзът как ще продължи без Великобритания?
- Имаше много прогнози, че "Брекзит" ще предизвика ефекта на доминото и други страни също ще напуснат ЕС. Точно обратното - "Брекзит" подейства в посока на заздравяване на единството между останалите 27 държави. Общата декларация за 60-ия юбилей от подписването на Римския договор за създаване на Европейската икономическа общност потвърди единството (въпреки "Брекзит"). Това единство беше потвърдено и при приемане на общия мандат за водене на преговорите за излизане на Великобритания от ЕС. Въпреки това "Брекзит" е факт и той няма положителен резултат нито за Великобритания, нито за Евросъюза. Възникнаха много проблеми, които трябва да бъдат решени - положението на гражданите на ЕС, които живеят и работят във Великобритания, и на британските граждани, които живеят в държавите от съюза, проблемът за границата между Ирландия и Северна Ирландия, статутът на Гибралтар, вноската на Великобритания в европейския бюджет до края на нейното членство. Великобритания ще трябва да се раздели с европейските агенции, които се намират на нейна територия, британските университети вероятно ще се лишат от част от отличните български студенти, ще трябва да предоговори всички търговски споразумения, има вероятност шотландците отново да проведат референдум за независимост.
Европейският съюз също губи от "Брекзит" - Великобритания е нетен приносител към европейския бюджет, ще се наложи да се намалят средствата за някои политики, вероятно ще бъдат ограничени средствата за кохезионната политика (политика на сближаване - бел. ред.). Тереза Мей призова "Брекзит" да бъде превърнат в успех", на което, според мен съвсем справедливо, Жан-Клод Юнкер отговори, че "Брекзит" не може да бъде успех.
- Тази година България отбелязва 10 години членство в ЕС, но като че ли този юбилей минава някак незабелязано. Защо? У нас се вълнуваме само колко пари от еврофондовете сме усвоили и дали няма да ни ги спрат, ако не изпълняваме заръките на Брюксел...
- Тази годишнина е по-скоро повод за равносметка и за търсенето на отговори на много въпроси, свързани с членството на България в ЕС - успяхме ли не само според Договора за присъединяване, а и на практика да се интегрираме в тази сложна и уникална по своето устройство структура, придобихме ли самочувствие на пълноправна и пълноценна държава членка, какви са първите резултати от членството, какво спечелихме  и какво загубихме, придобихме ли самочувствие на европейци или все още сме предпазливи да изразим собствено мнение, използваме ли достатъчно често и достатъчно ефективно "стола и микрофона", които получихме в резултат на членството. Стана ли ни ясно, че предизвикателствата, които стоят пред новоприета държава, изискват отново много усилия и работа, че членството в ЕС не означава формално приемане на правила, диктувани от Брюксел, а пълноценно участие в процеса на тяхното създаване и прилагане? Тя не е вече пасивен изпълнител на предписанията за вътрешни промени, а трябва да участва проактивно в изграждането и функционирането на европейските политики, институции, законодателство и да има способността да оказва влияние в този процес. И не само това - всяка държава трябва да е готова да изпълнява задълженията и отговорностите, произтичащи от членство в ЕС.
България и Румъния нямаха шанс да се радват на плодовете, които биха събрали, ако Европейският съюз не беше изпаднал в икономическа и финансова криза още в самото начало на членството на двете страни. Това много ни попречи, защото не успяхме да привлечем чуждестранните инвестиции, които очаквахме, кризата в Гърция също ни засегна пряко. За голяма част от българските граждани Европейският съюз е все още нещо далечно и неразбираемо и се материализира едва ли не само със структурни фондове и земеделски субсидии. Аз често задавам следния въпрос: Ако нямаше структурни фондове и земеделски субсидии, бихме ли искали да членуваме в Европейския съюз?
- Къде тогава е мястото ни в ЕС? Масово е усещането за неравноправно отношение към България спрямо по-влиятелните в съюза - Шенген и мониторинговият механизъм са примери в тази насока. Докога така?
- През предприсъединителния период българският дебат за Европейския съюз беше съсредоточен почти единствено върху ползите и разходите, които са свързани с пълноправното членство. Съществуващият политически консенсус относно членството в ЕС и съсредоточаването основно върху преговорния процес не създадоха подходящи условия за задълбочено обсъждане на важни европейски въпроси. След 10 години членство все още европейските теми в България не са приоритетни и дискусиите по тях или отсъстват, или протичат вяло. Усилията ни все още са насочени предимно към преодоляване на  предразсъдъците към способността й да се интегрира напълно, включително в Шенгенското пространство. Оправданите съмнения за прилагането на върховенството на закона и за справяне с корупцията допринасят за това на България все още да се гледа като на маргинален играч в ЕС. Най-вероятно е бъдещето да бъде тясно свързано с разумното прилагане на диференцираната интеграция, а членуването в ЕС да става по-сложна задача, която изисква полагането на все по-големи усилия. Мястото на България в "един все по-диференциран съюз" зависи не само от изпълнение на конкретни критерии и изисквания, но в много голяма степен от способността да се провежда политика на интелигентна интеграция. Тя е свързана със способността на България да разработи ясна визия за създаващия се нов Европейския съюз, която да отразява както конкретните български интереси, така и отговорността, произтичаща от европейската интеграция. Става дума не само за отричане на  "Европа на различни скорости" и отхвърляне на вероятността България да остане в периферията, а  ясно виждане как това да бъде избегнато. Това обаче не може да стане без решителното преодоляване на проблемите в съдебната система и справянето с корупцията. От решаването на тези въпроси зависи дали някога ще станем част от ядрото или ще се задоволим с постоянно място в периферията на диференцирания ЕС.
- Българското председателство на Съвета на ЕС е съвсем близо, а доклад на служебния министър Деница Златева разкри голямо забавяне на подготовката. Ще успеем ли достойно да се представим?
- Цялото ротационно председателство е голямо предизвикателство пред България с многобройни административни задачи и политически отговорности. България ще поеме ротационното председателство 11 години след началото на своето пълноправно членство в ЕС. Това е период, в който не само трябваше да се подготви добре функционираща администрация, но и да се промени мисленето и възприемането на членството в ЕС, преди всичко като източник на структурни фондове, в необходимост от поемане на отговорности и изпълнение на задължения, включително тези, произтичащи от ротационното председателство. Постигане на политически консенсус и обществена подкрепа при провеждане на председателство позволяват то да бъде приемано като обща задача и обща грижа. Това е особено важно за България, която поема за първи път председателството и би трябвало да докаже своята способност да поема отговорностите, произтичащи от членството в Евросъюза. Ако успеем, председателството ще допринесе за повишаването на репутацията на страната, за по-големите й амбиции и за подобряване на имиджа й като член на съюза. Ние имаме редкия шанс да председателстваме в интересно и вълнуващо време, да не се занимаваме само с чисто администриране, а да бъдем креативен лидер, да убеждаваме, да постигаме консенсус, да бъдем иновативни.
- Как трябва да формулираме приоритетите на нашето председателство?
- Внимателният избор на приоритетите на ротационното председателство на Съвета на ЕС е една от предпоставките за постигане на добри резултати, тъй като неговият успех обикновено се оценява по това как председателството работи по приоритетите, залегнали в програмата. Анализът на досегашния опит на председателствата показва, че те трябва да са съобразени с актуалната икономическа и политическа обстановка и с необходимостта от разрешаване на важните в момента въпроси (дори и понякога те да не са най-важните от национална гледна точка). Трябва да направим предварителна оценка на възможностите за тяхното реално осъществяване, включително вероятна ли е подкрепата на останалите държави членки. Осъществяването на ротационното председателство с обща програма за 18 месеца поставя изискването държавите от тройката (Естония-България-Австрия) да съвместят приоритетите си. Най-сложно е да се подберат приоритети, отговарящи на националните интереси, които могат да бъдат съчетани с интересите на целия Европейски съюз, при спазване на изискването за неутралност на председателството. Трябва много умело да се намери балансът между националните интереси и интересите на интеграционната общност. Нужна е пълна яснота какво точно целим и какво конкретно ще бъде направено по тези приоритети.
България ще трябва да работи по широк спектър от теми, но е важно как ще бъдат формулирани приоритетите, така че да са запомнящи се, да изпращат ясни послания на гражданите, да спомагат за активното комуникиране на председателството, да поставят български отпечатък.
- Споделете вашето виждане за основните приоритети на българското председателство.
- Ето моето предложение, което съм нарекла "Трите К":
* Конкурентоспособност - в този приоритет могат да бъдат включени въпросите, свързани с енергетика, иновации, дигитален пазар, образование, наука, екология.  
* Кохезия  - този приоритет трябва да поставя въпросите на икономическото и социалното сближаване между страните и регионите (финансова рамка 2020-2027 г.), на кохезията в европейското общество - социални въпроси, солидарност между поколенията, демография, сближаване със Западните Балкани.
* Култура - Това може да бъде специфичният български приоритет, който да обхваща въпроси на културното наследство, културната дипломация на ЕС в света, културния туризъм, културната индустрия, европейските ценности, защитата на европейския начин на живот, сближаването на гражданите чрез културата. Чрез този приоритет България може наистина да постави своя силен отпечатък върху председателството, да покаже не само своята привързаност към европейските ценности, но и да запълни една празнина в дискусията за бъдещето на Европейския съюз. 24 май може да бъде отличен повод за редица събития, които да направят този приоритет забележим за целия съюз.
Тези три лесно запомнящи се приоритета обхващат трите най-важни сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз. Конкурентоспособността е определяща за икономическия просперитет на гражданите, кохезията е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз, а културата е тази, която отличава Европа като мярка за цивилизация.
Бих препоръчала през трите приоритета да  преминава един хоризонтален приоритет, посветен на младежта. Предстои подготовка на нова стратегия на ЕС за младежта, което е добър повод да се обърне внимание на младежката безработица, образованието, демографията.
    Често цитирам една мисъл на Сервантес: "Да си подготвен, това е половин победа". България трябва да бъде добре подготвена, защото начинът, по който ще осъществи ротационното председателство, ще бъде нейният "зрелостен изпит" след единадесет години членство в ЕС.

Тъмни облаци са надвиснали над европейския проект. За възраждането му са нужни силни държавници,
които да водят, да имат визия, да вдъхновяват, да вдъхват доверие и увереност в бъдещето, убедена е проф. Шикова

 

 

 

Спорт

  • "Лъвиците" бият Украйна и Турция след тайбрек
    25. Септември 2017 187
    218
    0

    Женският ни волейболен отбор постигна изключително ценна победа над Турция с 3:2 гейма (25:17, 10:25, 25:16, 20:25, 20:18) във втория си мач на Европейското първенство в Азербайджан и Грузия. "Лъвиците" постигнаха втори пореден успех с тайбрек, след като и в първия си двубой надвиха Украйна с 3:2 гейма.
    Така нашите си осигуриха най-...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"