Къде е "слънцето"?

Отново сме в навечерието на 24 май и отново политиците ще словославят пламенно науката, която е слънце, която ще огрее бъдещето на нацията, ще формира младата надежда на България и ще... бла-бла-бла! Миналата седмица в Комисията по образование и наука и след това - в пленарната зала на НС, бяха приети годишните доклади на БАН за работата й през 2015 и 2016 г. Два парламента преди това не сколасаха да ги обсъдят и приемат, иначе приоритет за политиците била науката, която е слънце, която  ще огрее... и бла-бла-бла. Този парламент прие приоритетно докладите, отчете колко много работа е свършила БАН, която продължава да стои много добре на европейската сцена и "произвежда" над 60 на сто от международно видимата българска научна продукция - с финансиране, което е много пъти по-ниско от това на сродните европейски научни институции, които работят същото. Защото национална наука няма, има световна наука и национален принос към нея. Та, за пореден път се видя, че в парите, с които БАН работи, 45% са собствени приходи от проекти и 55% са от държавата. Няма подобен случай в Европа. Публична тайна са мизерните заплати в БАН, но добре укриван факт е, че заради тия заплати 1000 души са напуснали академията за 2 години! Предлагаме изказването на проф. Станислав Станилов (ОП) в ресорната комисия - за малко отрезвяване преди политическия елей, който ще ни залее утре.            

Проф. Станислав Станилов:

Няма полза от говорене, има полза от политическа воля да се променят нещата!

Откакто съм в парламента, от 2005 г., аз съм лобист на Българската академия на науките. Лошото е, че от моя лобизъм нищо не излиза. Когато се говори за структурни промени и структурата на Българската академия на науките, никой не напомня, че БАН по собствена инициатива покани външен одит от Европейската асоциация на академиите на науките. Този одит показа, че академията е на средно европейско равнище, а 7 института получиха оценка три пъти А, което значи световно равнище. Когато се говори за българската наука, не бива да се забравя, че преди 15 години ICI - американската агенция за оценка на науките, доказа, че на всеки 400 публикации в света една е българска. Не знам доколко разбирате какво значи това за една страна със 7 милиона население. Това е страхотно постижение. Сега обаче вече не е така.
Защо? Защото средноевропейското финансиране е 10 пъти над нашето. В известната германска научна организация "Макс Планк", която има същата структура като нашата академия, финансирането от държавната субсидия е 85 %, 10 % са по проекти и 5 % са от частния бизнес. Като сравните това с финансирането на нашата академия, което беше показано тук, разликата е пропаст. Приоритет навсякъде е държавното финансиране, държавата се грижи за фундаменталните научни изследвания, които не могат да се продават на женския пазар в София - това съм го казвал сто пъти. Тези пари не могат да се добият по никакъв друг начин, освен чрез държавна субсидия и тези пари работят не за днес, а за утре и за другиден, за далечното бъдеще. Още веднъж ще напомня, че когато мина споменатият одит с всичките му оценки, който в общественото пространство не получи никакъв отглас, БАН се преструктурира. Вече няма нужда от никакви структурни реформи, има нужда от финанси. Моята базова заплата на професор в БАН е 830 лв., това е базовата заплата на един учител с 10-годишен трудов стаж в гимназията. Правете  сравнение за какво става дума!
Понеже тук се спомена за мерките срещу плагиатството, да напомня, че в моя проектозакон за промени в Закона за академичния състав, който трета година не може да стигне до първо четене в парламента, има две клаузи против плагиатството, които са категорични, изключително строги, да не кажа радикални. Кой беше основният противник да се приемат тези клаузи? Ще кажа - това беше Съветът на ректорите, който има огромно влияние над министерството и то не посмя да направи това радикално решение. Надявам се че новият състав на МОН ще събере душевни сили и ще отреже  тези мераци за плагиатство.* Проф. Тотев (председател на Съвета на ректорите - б.ред.) бе категоричен противник в тази комисия на клаузите против плагиатството. Както и на предложението ми да се формира комисия по апелациите, където след защити и хабилитации да може да се прави проверка, да има къде да се оплачеш и пр. Днес тези неща според закона "Игнатов" отиват в съда. Къде в света съдът определя кой е учен и кой не е?! Такова нещо има само у нас. И на това никой не обръща внимание. Това законодателство продължава да се влачи и аз ще бъда много щастлив този парламент най-сетне да промени този закон  за академичния състав и да се постави контрол. Защото БАН има високи изисквания, но на други по-злачни места не е точно така.
По въпроса за кадрите. Преди 7 години аз поисках от МОН да ми дадат сведение колко от тези дечица, които печелят световните олимпиади по математика, биология, физика, химия, са завършили висше образование у нас или са се завърнали у нас. Ами - нито едно! Защо няма? По простата  причина, че тук заплатите са такива, че те няма да се върнат. Като му предложат там начална стартова заплата 2000 евро, никой няма да дойде тук да работи за 460 лв., с които не може да се изхрани, не може да направи семейство, не може нищо да направи. Затова те няма да дойдат. Затова и защитилите дисертация в БАН намаляват. Миналата година в моята секция в института се обявиха две докторантури, които се провалиха.
Ако се приеме в докторантура някой, който не е чак толкова добър, той пише дисертация 15 години. А и кадърните също може да не защитят, защото работят на две места, за да се изхранят, и дисертацията я пишат между другото. Това са горчивите истини. Единственият начин е да се вдигне два пъти субсидията на БАН и главният асистент с 4 езика и с две магистратури няма да замине да работи в Австрия, а ще остане тук. Но с 550-560 лв. главен асистент няма да остане. И всичко друго са празни приказки.
Друг въпрос е, че през мандата 2005-2009 г. във фонд "Научни изследвания" имаше 120 милиона. От тях няма отчет, няма резултативност, няма доклад как е завършило всичко и какви пари са вложени, защото там ги изкрадоха частни фирми. Това е истината. Няма полза от говорене. Има полза от политическа воля нещата да се променят. Защото ако елитарното пространство не е качествено заето, надолу от средното образование, дето толкова го приказваме, нищо няма да излезе. Както и от висшето. То затова и не излиза. Висшето ни образование е на много ниско равнище главно по тази причина. Когато преподавателите са слабо квалифицирани, те подготвят и слаби студенти. Взимат си часовете и пишат каквото им падне.



* Служебният екип на проф. Николай Денков огласи нов проект за промени в закона - въвеждане на минимални изисквания за професори и доценти и с текстове срещу плагиатството. Общественото му обсъждане приключи, но ден преди заседанието на комисията министър Красимир Вълчев обяви, че тепърва ще обсъждат с ректорите проблема, защото те са против...