Дали ще стане по-добър светът?...

Георги Н. Николов

Ако залутан в делничния хаос странник търси извора на родолюбието, нека разгърне новата книга на Матей Шопкин "Поклон пред Търновград". Включените стихотворения, отпечатани в издателство "Пропелер", черпят живителни сокове от изстрадалата героика на българската земя. От простичката, неафиширана обич в душите на редица поколения. Изтлели по бранните полета, за да я има неосквернена и непокорена, с поглед в безкрайното бъдеще. Върху нея виши ръст и старата престолнина. Дала име на сборника и отдавна превърнала се в символ на независимост, национална идентичност и понятие за горд народ.
Книгата е съградена от няколко части - "Крепост", "Благослов от Царевец", "Олтар", "Образи". Те преливат една в друга и съграждат сцена на вековете под слънчев дъжд от събития, съществували човеци, оставили диря в гражданската памет, авторови разсъждения. Обагрени в емоционалната турбуленция на духовните ни потребности днес. В скритата тревога за съдбата на България утре. И в способността на людете да помнят. Защото без нея сме горки безродници, лесни жертви на заблуди, измамни фетиши и евтини идоли. Но не сме, не сме! Защото творци като Матей Шопкин, с ярко дарование и лична доблест, са новите апостоли на историческата правда. Възраждат я, очистват я от патината на времето и тя отново заблестява пред смаяните погледи на множеството, улисано в делнични грижи и тегоби. В пулса му задъхано се буди кръвта на безброй чеда, отдали себе си в жертва на свободата. Гръмват копитата на шишмановите воини, а в манастирите Създателят ни благославя за подвиг. Залюлява ни по редовете митичният зов на олтар, пред който да се преклоним и пречистим:

Край мен минават бавни ветрове,
разкършват мускулите на скалите
и в дар ми носят странни гласове
от мрамора, от Янтра и звездите.                           "Приказка за Търновград"



Много са химните, изпети от Матей за прослава на старата столица. Много - възродените икони като цар Калоян, Матей Преображенски, Бачо Киро, Стефан Стамболов... Тук са и скъпи образи от родовия летопис на автора, тук - спомени от детството и младостта, от житейската зрелост и настъпващата равносметка. Изповедно звучат размислите за възвишеното и за низостта. За саможертвата и предателството, прошката, приятелството и любовта. Все послания-скрижали, бели гълъби в уж съвременния ни, димно замъглен нравствен мир. Плясъкът на крилете им ни буди от удобната апатия. От тленно принизяване в лоното на егоизма, себичността, нихилизма. Вярно, от пръст сме и на пръст ще станем. Но как да запушим уши за святата истина, че родината съществува? "И българин завинаги оставам! - протръбява Матей Шопкин - Завинаги!... До края на света!" Ето смисъла да се живее достойно и той не може да бъде стъпкан под калните обуща на юди, гонители на евросребърници, хулители на утробата, която ги е родила.
Поклон пред символа Търновград, поклон пред България! И хвала, Матей, че вливаш в душите ни патриотичното достойнство, от което крещящо се нуждаем. Време е да се събудим за гордостта, завещана ни от светлите предци. Отдавна беше време...