Няма добро образование без добра наука

Юлиян Ревалски е роден на 27 февруари 1956 г. в гр. Симитли. Завършва математика в СУ, доктор на математическите науки, професор, академик (2015 г.). От 1986 г. работи в Института по математика и информатика при БАН, чийто директор е до избирането му за председател на академията на 1 декември 2016 г. Има 55 научни публикации в международни списания, цитирани от чужди автори над 500 пъти. Ръководител на проекти, вкл. приложни. Специализирал и работил в общо 14 университета и институти в Гърция, Германия, Франция, Чили, Перу, Куба.


"Трябва да се въведат мерки срещу плагиатството, иначе ще е срам за нас"
 

- Когато се обсъждаше работата на БАН в НС миналата седмица, казахте, че за 4 години във вашия институт са се върнали от САЩ и Европа 11 учени. Как така, при положение, че в последните две години 1000 души са напуснали академията заради ниските заплати?
- Когато през 2011-2012 г. самият аз бях в чужбина, имах усещането, че сред българската диаспора, която вече 25 години тече само в една посока, има хора, които проявяват интерес да са свързани с България, включително да се върнат за определено време или пък завинаги. Когато се прибрах, казах това на колегите ми, те, признавам, бяха доста скептични. Защото ние ще вземем тези хора при условия и заплащане, които са далеч от това, което те там имат. Това не са някакви неудачници, а хора, успели в науката. Тогава казах, че онова, с което ние можем да ги привлечем, е изключително и само средата. Не можем да им дадем високи заплати, но ако им покажем, че имаме добра среда, добър климат и ясен и прозрачен начин на управление, на кариерно развитие, това ще привлече тези хора, свикнали на такъв тип отношения там, където са. В началото дойдоха двама колеги от Америка, после се появи друго момче, то казало на трето момче и т.н.  Всички бяха много учудени, но за 4 години малко по малко се събраха 11 души. Някои ги насърчавахме да кандидатстват за т.нар. реинтеграционни грантове - в Европа има подпрограма за хора, които искат да се върнат в някоя европейска страна или да се преместят от една страна в друга. Познавам българи от Америка, които имат грантове в Австрия примерно. Нищо не пречи да имат един такъв грант и тук, в България. От тези 11 души само един спечели реинтеграционен грант, защото за това конкуренцията е много голяма. Смятам, че повечето от тези хора много добре се интегрираха в съответните секции в института. Не казвам, че те завинаги ще останат - в науката има винаги движение, но няма лошо дори само временно да са тук. Затова аз постоянно се опитвам да убедя нашите политици и министри: Нека България да си направи такава собствена реинтеграционна политика. С немного пари може да си връща хора.
- С какви пари примерно?
- Европейските грантове са от порядъка на 50-60 хил. евро на година - за заплатата, за пътувания, за всичко. В България 50-60 хил. лева да дадат за 100 души с висша квалификация, на година 5-6 милиона ще вършат работа.
- БАН е илюстрация за свиването на научния потенциал, за което Европа ни критикува. В предишните времена тя имаше над 7500 учени, сега са останали под 2700. Ако така продължава...
- На границата сме да паднем още.
- Ако, дай Боже, от септември се увеличат заплатите на учителите, един професор в БАН ще получава колкото начинаещ учител. Това няма как да насърчи младите учени да останат в България. И средното поколение - също.
- Така е, да. Във възрастовия диапазон между 35-45 години също има голям проблем вече. Затова казвам, че може да ни помогне такъв тип реинтеграционна политика. Трябва просто всички да разберат нещо, което според мен е азбучна истина - няма добро образование без добра наука. Разбира се, че подкрепяме учителите, няма човек, който да не ги подкрепи. Но грижейки се за учителите, нека се погрижат и за учените. Защото, ако подпомогнат учените, нивото на образованието също ще се вдигне. Аз много се надявам политиката за подобряване на финансовото състояние на учителите да се разпространи и към науката. Имам предвид не само БАН, но и колегите от вузовете също, въпреки че ситуацията в някои вузове е сравнително по-добра. А в сравнение с учителите на нас ни трябват много по-малко средства.
- Вие сте и много по-малко. Според мен проектът за научна стратегия, който бе обсъждан, дава надежда да се подобри мястото на науката в обществото, публичното й финансиране да се отлепи от сегашните мизерни 0,2 от БВП.
- Права сте, записано е това. Чакаме все пак варианта, който ще влезе в парламента. Но има разписан ангажимент, че средствата за наука трябва да се повишават. Въпросът е да не се казва, че те трябва да идват само от проекти и само по линията на бизнеса, държавата трябва да си поеме своя дял, да не оставя институционалното финансиране настрана, защото то е кръвоносната система на науката. Така се развива средата, за да може да е успешно и проектното финансиране. Ако не ги подготвите тези хора, как утре те ще спечелят проектите?
- Виждала съм писма от Еврокомисията, че даден български проект е много добър, но не му се дава финансиране, понеже не е сигурно, че държавата поддържа съответния базов институт на ниво.
- Когато става дума за проект, винаги се оценява и базовата организация - доколко тя е способна да изпълни задълженията си по проекта, с който се кандидатства. Така че трябва държавата както се грижи за образованието, така да се погрижи за науката. Сигурен съм, че пари могат да се намерят, защото сега сме в относително стабилна икономическа ситуация, не виждам причина да не се отделят като процент съществено повече средства за наука.
- Хората казват, че има глобален замисъл тук да остане едно необразовано население, затова не им трябва науката.
- Много се надявам това да е дълбока неистина. Защото с какво друго ще просперира България? Нямаме природни богатства, единственото ни богатство са хората и сивото ни вещество. Само благодарение на това можем да прогресираме. Да погледнем другите страни, които са дори по-малки и само с това прогресират.
- Често се пренебрегва, че БАН сама поиска международен одит - нещо, което нито една друга институция у нас не е дръзнала да направи...
- Имахме десетина института, които получиха максималната оценка при този одит преди 7-8 години. Беше категорично казано, че на фона на това, което е в България, и на условията, при които академията работи, успехите са повече от впечатляващи. Стоим си на нормално световно ниво, т.е. това е един продукт, с който България може да се похвали. С колко продукта на световно ниво можем да се похвалим? Академията е призната като стояща на добро международно ниво. Трябва да си я пазим. Освен това ние искаме да има регулярни одити - и за нас, и за висшите училища. Напълно подкрепяме и това на 6-7 години да се прави атестация, да се види къде сме, защото това е полезно. Много по-добре е, когато не ние сами се оценяваме, а отвън дойдат специалисти и кажат: тези са добри, тези не съвсем, а тези са я закъсали. И тогава да анализираме какво да се прави със закъсалите, защото те може да имат дълбоки причини за това. Така че аз намирам одита за показателен за това, че сме организация, която не се самозатваря и не си говори сама колко е велика. След одита БАН направи дълбока структурна реформа, която никой не я отчита сега, забравиха я бързо. А тя не беше никак лесна, преживя се нелеко от колегите. Ако трябва нещо да се подобрява, ще го правим, щом видим, че нещо не е наред. От тази реформа се видя най-вече съкращаването на институтите с около 1/3, организирането на работата по тематични направления. Но след това имаше в самите институти окрупняване на секции и направления, на тематики, за да няма дребнотемие и разпиляване на усилия. Имаше и две доста трудни персонални атестации на хората - първо със самото преструктуриране, а току-що изтече последната година на вътрешния преглед на хората. Даже тези атестации в доста институти се използват като начин за диференцирано заплащане.
- Въпреки ниските средства за заплати?
- Да, въпреки. На много места в институтите вече има диференцирано заплащане в зависимост от това колко е добър съответният учен. Самото Общо събрание на БАН разделя субсидиите за институтите на две компоненти - едната е само по конкретни показатели: наукометрични данни, проекти, експертна дейност, патенти. И въпреки това пак чуваме някакви мантри за ефективност и прочее.
- В стратегията най-сетне се дава ясна представа какво е фундаментална наука, какво е изследване с приложен резултат и какво е приложна наука. Защото лаиците в управлението това не го разбират и искат от науката да печели. А тя по същността си не може да се продава на пазарни начала.
- Не може, абсолютно сте права. Без фундаментална наука не може да има приложна. Ако се занемари фундаменталната наука, точно след 5-6 години няма да има и приложна наука, защото трябва да има фундамент, върху който тя да се развие. А нека не забравяме, че има хуманитарни и социални науки, голямата част от които са априори ориентирани към националната идентичност, културно-историческото наследство, те как да се продават? Ние все пак сме държава, трябва да си пазим езика, да си пазим културата, да си пазим историята. Макар че учените в тези институти са много активни, имат широка проектна дейност. За някой отстрани може да звучи чудно, но аз винаги давам за пример, че най-успешно се представят с проекти тези учени, които имат добра фундаментална подготовка. Няма как от нищото да тръгнеш към приложение и то да е успешно.
- Случайно в навечерието на 24 май, но много на място, се разбра, че БАН активно работи с ученици. Научно учреждение работи с деца?
- Това е започнало доста отдавна. В математиката, която най-добре познавам, повече от 40 години се работи с ученици. По стечение на обстоятелствата Съюзът на математиците географски се помещава в Института по математика и информатика, в него членуват и учители.
Тази естествена връзка с училището след това се разширява и в други природни науки. Но това, което става в последните 2-3 години, е, че работата с ученици се изкарва на ниво академия. Става дума за ученици, които имат нагласа към изследователска работа, целта е да се развиват тези им умения. Сега вече имаме Ученически институт в БАН, в който участват много институти. Онзи ден бях във Варна, за да подпишем споразумение за създаването на регионален академичен център. Там има деца, които са от хуманитарната гимназия, с нагласа за разработки в областта на хуманитарните науки. Това показва, че децата навсякъде са добри, във всички науки, живи и здрави да са.
И нещо много важно искам да допълня - работата с учителите. Това много, много не се вижда навън, обаче е много важно. Отдавна сме си дали сметка, че можем да помогнем при въвеждането на нови методи на преподаване например, за да се вдигне нивото с общи усилия. Математиците работят много с учители, правят квалификационни курсове. Един от най-разпространените се казва "Изследователският подход в обучението по математика, физика, химия". Институтът за български език, Институтът по литература също активно работят с учители. Някой може да каже: защо изследователите са длъжни да правят това? Обаче хората си дават сметка, че подпомагането на учителите от страна на БАН е от голям обществен интерес. Защото ние като национална институция трябва да сме в помощ на МОН, в сегашната ситуация там трудно могат да се справят сами, ако не им помогнем от всички страни.
- Вие твърдо сте "за" мерки срещу плагиатството, но някои среди се съпротивляват. Не разбирам как човек може да е против мерки, които в цял свят ги има.
- Мнението на моите колеги е категорично. Ние или ще правим наука наистина, а науката в този свят е една - тя нито е българска, нито е някаква друга, науката е една и в нея има правила. Едно от тези правила е борбата срещу плагиатството. Сега тя вече много по-лесно се хваща, сериозните списания имат софтуер, с който лесно хващат плагиатството. Я си представете, ако български учен публикува в едно такова списание и го хванат, че е плагиат! Това ще бъде срам за нас. Мисля, че цялата ни научна колегия, независимо дали е от БАН или от висшите училища, трябва да разбере, че това явление не трябва да съществува. Вижте какво става по света - за установено плагиатстване в дисертация падат президенти дори. По този въпрос светът отдавна има категорично становище, ние сме в Европа.
- Европа е заявила целта си да изгради общество на знанието. А у нас в медиите все повече се ширят лъженаука и псевдонаучни измислици, а сериозните научни постижения по-трудно пробиват. Защо според вас?
- Аз мисля, че отговорността е и на двете страни. Очевидно сензацията се цени сред медиите и когато се чуе, че този измислил лекарство против рака, това моментално се публикува. Сигурен съм, че журналистите могат да си направят изводите и да разпространяват сериозна информация, най-малкото да се обаждат на специалисти и да питат. Да се размножава другото не е добре, привлича за момент вниманието, но създава лъжливи представи и по някое време няма да може да се отдели от плявата, когато има нещо наистина добро. А на научната колегия искам да кажа: трябва да бъдем по-активни! Учените са свикнали по-скоро да се изсмеят на нещо подобно, отколкото да се заемат с това да го оборят. При нас вече доста гласове се надигат и в Събранието на академиците и член-кореспондентите ще бъде създаден клуб, акад. Иван Юхновски е един от ревностните инициатори, където да се дискутират лъженаучни факти, да се разяснява на широката общественост, че на тях само е залепен етикет "наука" и заблудените да бъдат просветени, че става дума за менте. Да не говорим, че много хора от това правят бизнес и печелят пари, което е аморално.
- Какво е посланието ви за празника?
- Нека да се разбере, че науката и образованието трябва да вървят заедно. Илюзия е, че образованието само по себе си ще се развие. Трябва да се грижим за науката, както се грижим за образованието. Ще е за доброто на всички, повярвайте ми. Това ще подпомогне и образованието, и здравеопазването, и националната сигурност също. Да поддържаме науката и кадрите в науката, е част от националния суверенитет. Иска ми се това да го разберат повече хора!