Хляб или книги

Поне 68 на сто от българите и техните семейства не са купували книга през последната една година - към този извод водят данни, публикувани от "Галъп интернешънъл" по повод 24 май. Това е резултат от проучване сред само 819 пълнолетни българи и не може да се смята за пълна картина на нещата. Но все пак насочва към тенденция, която не крие никаква изненада. След всички огласени напоследък социологически проучвания за все по-задълбочаващото се обедняване на хората, няма как да се очаква, че този народ ще си купува книгите, които му се иска. И това не е вследствие на изпростяването му, а по-скоро на невъзможността да стигне до точка "Храна за душата". Защото списъкът с предишните, "задължителни" точки за всеки месец е твърде дълъг. Онези, които имат потребност от книги, по правило първо си плащат задълженията към държавата и институциите, след това полагат грижи за образованието и качественото отглеждане на децата си, подпомагат с по някой лев родителите си за неизбежните лекарства, стремят се да осигурят прилично изхранване на семейството си и т.н.
Но една обиколка край щандовете на току-що открития Пролетен базар на книгата в НДК (където се предлагат значителни отстъпки) от пръв поглед показва две неща: българските издатели са постигнали световно равнище на своите издания в съдържателно и полиграфическо отношение; читателите са жадни за хубава книга. Само че първите вече почти три десетилетия не успяват да се преборят с "данъка убиец" ДДС, който допълнително оскъпява тяхната продукция, а вторите все още се съпротивляват да се предадат напълно на новите технологии.
И още нещо трябва да се има предвид: купуването на книги не е равно на прочитането на книги. Любителите на писаното слово винаги намират начин - чрез размяна с приятели, пазаруване от "втора употреба", заемане от библиотеки и т.н.