Световно откритие на наши учени

Първият предтеча на човека се е появил не в Африка, както се смяташе досега, а на Балканите. Най-старите му следи са открити край Чирпан и са на 7,24 млн. години, докато тези в Африка са на 6-7 млн. години. Това не е поредна псевдонаучна фантастика, а е реален резултат от изследванията на международен екип от учени от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН). Доказателствата за новата хипотеза за еволюционната линия и произхода на човека бяха публикувани завчера вечерта в едно от най-авторитетните научни списания - "PLOS ONE", а вчера бяха представени в БАН от проф. Николай Спасов.
Най-близкият наш сродник е шимпанзето и въпросът е кога от линията на шимпанзето се отделя линията на човека и къде е живял последният им общ предшественик, обясни проф. Спасов. Според науката досега, това е станало преди 5-8 млн. години в екваториална Африка. Да, ама не, както показват изследванията на екипа. Проучванията на проф. Спасов и колегите му променят коренно досегашните представи за корените на предтечата на човека. При представянето вчера бе осъществена и видеовръзка с проф. Мадлен Бьоме, която, както се оказа, е родена в Пловдив.
Че човекът се е зародил в Източното Средиземноморие, доказват и изкопаеми останки,  намерени от гръцките палеоантрополози при Пиргос Василис край Атина. Те са малко по-късни от българските и са на 7,175 млн. години. Проф. Спасов обаче при гостуване в Чирпан с френския проф. Дени Жираадс, намира в местността Азмака зъб от човекоподобно същество. След като тогавашният председател на БАН акад. Иван Юхновски намира пари за теренно проучване, в Азмака са направени разкопки и през 2012 г. проф. Спасов публикува заключението си, че става дума за най-старите намирани досега в света останки -  на 7,24 млн. години.
Сравняването на находките от Гърция и България показва, че те принадлежат към един и същи вид - т.нар. Грекопитек (по времевото първенство на откриването му), когото екипът нарича "Ел Греко". А неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека. За неизкушените в науката проф. Спасов обясни, че висшите човекоподобни маймуни и човекът се наричат хоминиди, а отделно човекът е неговите преки предшественици в науката носят названието Хоминини. С две думи - и гръцките, и българските останки принадлежат към един и същи вид - първия хоминин (предчовек), появил се на планетата. Не в Африка, а на Балканите. Направено е и компютърно томографиране, с чиято помощ е установено, че корените на намерения при Чирпан зъб и на предкътника от Пиргос са слети - което е характерен белег за хоминините.    
Специално във втората статия, публикувана завчера, са резултатите от изчисляването на възрастта на грекопитека с използване на биохронологични и геофизични методи. Възстановена е била също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус, преживни животни, и някои други видове, което доказва, че възрастта на находката от Азмака е 7,24 млн. години, а тази от Пиргос - 7,175 млн. години. Така възрастта на двете находки надвишава с неколкостотин години тази на сахелантропа (предчовека, открит в Чад). С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с Източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента. А как съществото е стигнало до Африка? Най-вероятно по суша, защото преди милиони години Босфорът все още го е нямало. Възможно е то да се е преселило заради засушаване или обратно - заради силни дъждове, за каквито има данни, смятат проф. Спасов и проф. Бьоме.
Тъй като световни открития от такъв ранг обикновено се огласяват не само в публикации, но и в международни научни конференции, екипът ще изнесе резултатите от изследването си през есента на световен конгрес в Атина. Ако се намерят противници на нашата хипотеза и на доказателствата ни, там ще стане "сражението" и може да стане нещо много интересно, каза вчера проф. Спасов.
От юни предстоят нови разкопки в Азмака, макар че парите са нищожни, но ние сме свикнали да работим с нищожни пари, усмихва се ученият. В Гърция също се подготвят нови теренни проучвания. Екипът има намерение да проучи и едно находище в Македония, което може да има същата възраст като двете находища у нас и в Гърция. 

                       
Видео връзка с проф. Бьоме направи проф. Спасов вчера в БАН