Образът на абитуриента в поезията на Ботев

Абитуриентският бал е велико събитие, тъй като след този паметен миг силите на злото, които великият поет Христо Ботев заклеймява с незабравимото “А вий, вий сте идиоти!”, вече не могат да гонят прогресивните младежи и девойки от дискотеките след десет вечерта. Поради което абитуриентът възкликва: “Ех, майно льо, майно юнашка, и ти, либе мило хубаво!”, както й споделя с майци си, с първото и останалите си либета, както и с другарите си по съдба. “Тежко, тежко вино дайте!” Това той прави не само поради болката от тежкия гнет, а и поради липсата в ония години на любимата на героя абитуриент бира в разфасовки по два литра, в която той дави мъката си с цел да забрави “туй що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава”. 
Израснал в бедност, само с едно жалко телефонче в джоба, безцигарен и безбирен, абитуриентът възкликва: “В тъги, в неволи младост минува”, а когато първото му либе, с цел да го разсее от мрачната действителност, надува суперхит, той прошепва с болка “Остави таз песен любовна - не вливай ми в сърце отрова”
Външният образ на героя абитуриент е красив, вълнуващ и дотолкова привлекателен, че майка му, любувайки се на татуировките му, с гордост възкликва: “Дете хубаво, писано, още шарено!”
И ето, идва великият миг, когато абитуриентът, яхнал кола с надут клаксон, сред крясъци и гърмежи на пиратки, вдигнал гордо чело, думнал поне две екстазита, подал се целият от страничното стъкло, размахващ преполовена бутилка и вдигнал среден пръст не само към органите, а и към стадото “вълци в овчи кожи”, което гледа стъписано от тротоара, той лети към бала и на “глас тича народен срещу врага си безверен”, защото “сърце му трепти – ще хвръкне”... А край него - либетата му, и те устремени натам “де се гине, де се мре”, и те подали се целите от колата, само по сутиени и също навирили среден пръст към околните – горди и пияни не само от напитъци, а и от това, че няма начин да не ги снимат в този им революционен вид и да не ги покажат по телевизиите или поне в някой вестник!
Горд от разцъфналата зрелост на новобългарския зрелостник, великият български поет Христо Ботев се провиква към хайдушкия Балкан: “Храни, горо, таквиз чада, дорде слънце в света грее, дорде птичка в тебе пее!”


- Слизай, Мимето се отказа
от втора абитуриентска вечер!