Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Празникът и битката

Николай Коев

26. Май 2017 , брой: 101   1260   0



Майка ми бе учителка по български език и литература. И може би затова в дома ни на крачки от Софийския университет дълго време бе закачен стар плакат на светите братя Кирил и Методий. В това преклонение пред буквите и техните създатели имаше изцяло неподправена искреност. Самите знаци и тяхното правилно съчетание в красивата българска писана реч се бяха превърнали в съдба за моите родители, пък и в моя орис след това. Затова 24-ти в най-оптимистичния месец на годината чествахме особено тържествено. Един ден, който се повтаряше всяка година с традиционен ритуал и никога не омръзваше, тъй като бе многоцветен, шумен, по детски възторжен и много, много български.
Преди финала на деня в двора на училището, бившата 11-а гимназия, цареше истинско предстартово напрежение. Проверяваха се народни носии, униформи, украсата и плакатите, състоянието на водещата колона... Всичко се случваше под звуците на училищния оркестър и зоркия поглед на диригента и същевременно преподавател по музика. Около цялото това младо вълнение кръжаха учителките с традиционните сиви костюмчета с бели блузки и задължителната брошка за разкош. Със съученици незлобливо се шегувахме, че ни приличат на гугутки, каквито при липсата на смог тогава в София имаше в излишък. Но не мислете, че ученическото ни въображение бе своеобразен бунт или пренебрежение към учителя. Тогава към преподавателите имаше уважение и респект. А големият им проблем с дисциплината бяха два недопушени фаса в тоалетната и някое и друго неизвинено отсъствие.
За шествието по жълтите павета е излишно да говоря. Цяла млада София преминаваше оттам. Вярно, организирано, стройно и под строгия поглед на "гугутките", но и с много радост и отдаденост на празника, пък и без излишни драми от по правило падащия майски дъжд. С една дума - имаше настроение и усещане за отдаденост на просветителското велико дело и традицията, чийто огън се поддържаше от родители, учители и държава. Да, онази анатемосвана сега държава, която независимо от своите несъвършенства и проблеми се грижеше и сведе до минимум неграмотността, която даде възможност на всеки да се образова и развива, която със закрила и средства предизвика истински бум в културата, изкуството, науката.
Но да оставим миналото, тъй като от неговия стръвно деформиран образ се храни маса роден лумпен. За него вероятно е напълно нормално децата да се правят на мажоретки в духа на "националната" ни традиция точно в деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Да се отегчават от необходимостта да участват в празника и по пътя към паметника на светите братя пред Националната библиотека да се взират в екраните на мобилните си телефони. За да не изпуснат нещо в мрежата и открият нови хоризонти в окултуряването си. Я с нов музикален шедьовър на Криско и Мария Илиева, я с подобен на Гери-Никол, в които обединяващото звено са вероятно красиви женски седалищни части с все още неизвестен опипвател, пък и дори сочни, твърди рапърът. Може и да си початят на латиница, да засърфират надалеч и открият примамващо предложение за обучение в чужбина. И така неусетно скоро започват да броят - едно... две... три, та до края на даскалото. Издокарани като зрели мъже и попрезрели и жадни за страстна ласка жени, компенсиращи липсата на свежест с арогантно показна плът. На всичко отгоре в лимузини на стойност, колкото пенсиите на възрастните хора от не един и два блока в столичния "Младост", родните абитуриенти се друсат в ритмите на пошла чалга и с бутилки в ръка крещят: "... айде, свърши се!". Дали пък, мисля си наивно, младите хора тържествуват за раздялата с умишлено осакатената ни образователна система, от непрестанните реформи и експерименти, от различните учебници по един предмет и откровените тъпотии в тях, от лобистите ръководители в деликатната област, която повече от всичко друго очертава бъдещето на нацията ни? Едва ли! Ясно е, че сега те живеят за мига и твърде малко ги интересуват проблемите на просветата или поне на това, което е останало от нея. След изтрезняването обаче идва голямото главоболие за предстоящото в живота. Този, който са си представяли в роклите и костюмите, вече е минало. А пробиват у нас и в чужбина само образованите и истински знаещите. Дали те са малко или много, статистиката мълчи. Но фактите говорят, че изпростяването на нацията е реалност, а неграмотността в пъти се е увеличила. Дали пък и отвън не ни помогнаха да стигнем дотук, за да ни управляват дистанционно? Сега и да питаме, отговор няма. Имаше обаче доста истини в словото на президента Радев на 24 май. Болни, но истински. Дано ги разберат и чуят. Защото с необразован народ губим битката за България!!!
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"