Проф. Стефан Стоилов:

Договорът за присъединяване към ЕС ни задължава, по-рано или по-късно, да приемем еврото. Редица страни - Полша, Унгария и Чехия, се въздържат и аз споделям техните съображения, тъй като еврозоната е в състояние на турбуленции, не е ясно какви проекти от това, което планират, ще осъществят, за да я стабилизират. Предвижда се минаване към унифицирана бюджетна и данъчна политика, разработване на единен бюджет и пр. Тези три държави имат резервирано отношение и според мен най-разумното в момента е ние да работим за изпълнение на Маастрихтските критерии, т.е. за това да бъдем готови да влезем в чакалнята, да действаме като тези три държави, които не са по-глупави от нас, да имаме една изчаквателна позиция, за да видим накъде и как ще се развие еврозоната. Засега валутният борд ни върши работа.
Световната банка съветва да си развием първо икономиката до степен, в която можем да приемем адекватно еврото. Разбира се, че винаги е предимство да влезеш в еврозоната с по-развита, по-ефективна и по-конкурентоспособна икономика. Това важи изобщо за влизането във всякакви съюзи и е доказано от живота. Въпреки че има и страни, които са влезли с някакво по-ниско икономическо равнище, но са значително пред нас по брутен вътрешен продукт на човек. Една Словакия или Словения са почти два пъти по-добре от нас. Разбира се, много зависи от структурата на икономиката, от това каква част от икономиката е производителна и на какво технологично равнище са нейните продукти, какво е нивото й на конкурентоспособност. Нашата икономика работи, но работи на обороти, които са близо до потенциала. Това ни поставя в положение сред бившите социалистически страни да бъдем страната, която с най-ниска скорост се придвижва към средноевропейските показатели - ние сме най-изостаналата, най-бедната страна в ЕС, което ни обрича на незавидно развитие. Така че икономиката ни не е в блестящо положение, необходимо е създаването на допълнителен производствено-експортен потенциал. Какъвто Румъния например успя да развие за периода 2006-2008 г. и след това в годините на депресията, докато в България това не се получи.