Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Общество

Актуално

Минимални заплати валят като из ведро...

Бизнесмени и синдикалисти спорят за размера й, съдът наля вода в мелницата, която нищо не мели, а министри теоретично изтъкват ползата от нея

Ева Костова

29. Май 2017 , брой: 102   677   0



Като заваля "диалог" за минималната работна заплата, та валя не една и две недели. Сутринта един министър бе песимист за нея, вечерта друг остана бодър оптимист, че ще я бъде. Потекоха пълноводни реки от реплики, дуплики, откровени скандали, празни приказки за розово утре, смешни страшки за икономическото ни дередже и мястото на пустите заплати в него, социално без (отговорни) брътвежи на много хора -

всеки от своята камбанария

На принципа колкото по-нависоко, толкова по-дребни ни се видите! Работещите, де!
Със свое решение от 17 май 2017 г. Върховният административен съд отмени Постановление № 22/26.01.2017 г. на Министерския съвет, с което се определи минимална работна заплата за 2017 г. в размер на 460 лв. Делото се образува по повод на жалба на четири представителни на национално равнище работодателски организации (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Формалният повод бе нарушаване на законовата процедура, тъй като  постановлението е прието от МС без предварителното обсъждане на проекта с представителните работодателски организации в тристранката. Това решение наля още вода във воденицата, която нищо не мели, само се върти на празни обороти. От асоциацията на големите работодатели туриха "черешката на тортата" със  зашеметяващото твърдение, че в страните без регламентирана МРЗ (общо 6 в ЕС) доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска в сравнение със страните със законоустановена МРЗ. Занаитил се шопът:

е, па такова животно нема

От КНСБ веднага контрираха: спекулация е, че в страните без МРЗ доходите са по-високи, няма държава без минимално заплащане на труда (виж таблиците). И казаха на работодателите: забравяте кой плаща цената на прехода и колко далеч е покупателната способност на българина от тази на другите европейци. Пак заради по-ниските доходи, разбира се.
В същото време заетите намаляват, хората не търсят работа не от мързел, а заради хабенето на вятъра на физическа и интелектуална мощ. Затова и поемат навън най-вече млади и високообразовани българи. А големият бизнес пищи неистово и рони крокодилски сълзи за "критичното състояние на човешките ресурси" у нас. Загрижеността обаче ги гризе като червейче не заради друго, а заради "бързо растящите заплати", включително и минималната. Във всички европейски страни от 2008 г. има регистриран ръст на минималната работна заплата с едно изключение - Гърция, където тя се е понижила с 14%, сочи Евростат. Няколко държави - Австрия, Дания, Италия, Финландия, Швеция и Кипър - нямат официална минимална заплата и не влизат в класацията.
Но нашите бизнесмени продължават да търсят под вола теле: за пореден път приказват, че ръстът на заплатите изпреварвал ръста на производителността. Нещо, което според КНСБ не е съвсем така: позицията ни по производителност на труда е 45% от средното за ЕС-28 ниво, а по заплати - 35%.

Люти спорове на микрофон и на екран

се проведоха между бизнесмени и синдикалисти. Доказваха кой е по-добър математик и кой не (затова и сметките накрая все не излизат!), обиждаха се къде по-елегантно, къде по-невъздържано, дори до "хващане за косите". При бизнеса бе премината и границата на добрия тон. Нещо, което е характерно за негови представители, щом става дума за пари... Като забравят, че размерът на минималната работна заплата е един от основните икономически показатели в страната и от особена важност не само за работниците, но и за работодателите.       
Нека отново да припомним статистическите данни: българската минимална работна заплата е

 "най-минимална" в целия ЕС

според Евростат. България остава недостижима на дъното по най-ниски минимални заплати в рамките на ЕС, въпреки увеличението на най-ниските възнаграждения до 460 лв. от 1 януари. Европейската статистика, водена от българката Марияна Коцева, е направила сравнение на минималните заплати в общността. Според данните вече 22 държави от общо 28 в ЕС използват минимално ниво на възнагражденията, под което работодателите не трябва да падат. От 1 февруари най-ниските възнаграждения в Румъния са 320 евро. Така страната ни в следващото проучване на Евростат ще остане напълно самотна в групата с минимална заплата под 300 евро, сочат прогнозите на експертите. За сравнение в САЩ федералният минимум за заплата е 1192 долара на месец през януари.
"Големите проблеми опират до икономиката, до разпределителните процеси, преразпределителните процеси и крайното потребление на хората", изтъкна в телевизионен коментир икономистът проф. Боян Дуранкев. "За 2016 г. държавният дълг на България се е увеличил с 4 млрд. лева. Освен да се случи чудо, а чудото ще е растеж от 6-7% годишно... България е на ръба на катастрофата!" 
 
Всичко е приоритет, но няма сметки

допълва той. 
Едва ли е необходимо да се припомня непрекъснато, че справедливото заплащане за българина, който разчита предимно на пари от труда си, означава намаляване на бедността и по-добър стандарт на живот, за който политиците днес уж дават мило и драго. За своя, може би, но не и за този на народа. На тях борбата с бедността утре ще им коства много по-скъпо. Европейското семейство, в което нормално никой не обича бедните роднини, бяга от техните безкрайни проблеми, свързани с оцеляването. Заплащането в последните години се явява и важен механизъм в решаването на онези проблеми, които ще застигнат и България, породени от глобализацията, дигитализацията и многото промени в света на труда, изтъкват специалисти. Засега у нас

политиката на доходите е в застой

с малки изключения. Не са ясни и правилата в социалната сфера, която би могла да омекоти донякъде удара на мизерията.
В политиката на доходите няма алтернатива, призна социалният министър Гълъб Донев. Според него темата за доходите от труд е една от най-чувствителните и предизвиква болезнен отзвук в обществото. Няма сфера от обществения живот, в която проблемите на заплащането на труда да не се отразяват пряко. Не могат да съществуват ефективни пенсионноосигурителни и здравноосигурителни системи без достатъчно постъпления от полагания труд. Не могат да се осъществят в достатъчна степен обществените функции на държавата като образование, грижа за децата и възрастните хора, а без достойно заплащане и осигурено вътрешно потребление не може да функционира ефективно и икономиката на страната, подчерта той.
Това всички го знаем, но някой беше казал: теорията, друже мой, е суха, зелено е дървото на живота. Дали министрите на Борисов държат ръка на пулса на живота? Дотук - категорично не!
А МРЗ? Там, край реката, плаче горката... 


Минималната работна заплата е най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си. Формира се непазарно (не под влиянието на търсенето и предлагането), а административно от държавата.
Много от поддръжниците на минималната заплата твърдят, че тя е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което смятат, че им е базисно необходимо.
В българското законодателство се е наложило понятието минимална месечна работна заплата. На тази основа от определените работни дни се изчисляват дневното и седмично минимално възнаграждение. Понятието минимална месечна работна заплата се налага от Кодекса на труда, който вменява като задължение определянето й от Министерския съвет с нарочно постановление и периода, след който тя следва да бъде актуализирана.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"