Даваме училищния закон на Конституционния съд

Ирена Анастасова е родена в гр. Монтана. Завършила е философия в Софийския университет, със специализация по социология. От 11 години е директор на едно от най-престижните и предпочитани училища в столицата - 125-о СОУ "Проф. Боян Пенев" в кв. "Младост". Била е депутат от БСП в 42-то НС, а също - общински съветник от БСП в София. В момента е народен представител от групата на "БСП за България" в 44-то Народно събрание.

"Най-сериозният проблем е не в каква структура и в какви етапи учат децата, а какво съдържание учат"


- Групата на БСП в парламента от вчера събира подписи за внасянето на Закона за предучилищното и училищното образование в Конституционния съд. Какъв е мотивът ви?
- Въпреки многократните предложения от страна на групата на БСП в предишното Народно събрание законът да върви заедно с образователните стандарти, в които всъщност се намира голямата част от неговото съдържание, това не беше прието. Остана вариантът, че 19-те образователни стандарти се приемат с акт на министъра на образованието, няколко от тях - от Министерския съвет. Това според нас нарушава основния принцип важни обществени отношения да се регулират със закон, а не с подзаконови нормативни актове. Всъщност, законът беше приет като една "котка в чувал", а след това стандартите на МОН започнаха да го изпълват със съдържание, което предизвиква различни несъгласия. Ние смятаме, че стандартите трябва да се приемат от Народното събрание, да има по тях обществено съгласие и обществен контрол за изразходването на публичните средства. Това е основният мотив да подадем жалба до Конституционния съд. Нормативите за издръжка на един ученик, средствата за постоянни разходи на училищата, квалификацията и кариерното развитие на учителите, учебните планове и учебните програми - всичко е свързано с уреждането на основни и изключително важни обществени отношения. Защото образованието е национална политика и не може да се урежда с акт на един министър.
- Понякога дори вносителите на закона от ГЕРБ виждаха, че нещата не са добре разработени, но казваха: виновно е министерството, не ние. Обаче самият закон извади например от групата на специализираните училища математическите и хуманитарните. Каква е логиката специализирани училища да са само спортните и по изкуствата?
- Личо аз не виждам логика. Няма никакво основание спортът и изкуствата да са специализирани, а другите да не са. Защото в математическите или хуманитарните училища отиват деца, които имат специален интерес към дадената наука. Още повече, че тези училища в годините доказаха високото качество на подготовката на учениците в тях. Нали непрекъснато говорим как трябва да развиваме заложбите и талантите на децата, а всъщност се направи точно обратното. Не всяко дете отива в тези училища, отиват деца със специална насоченост към тези науки, те наистина затова са специализирани, в тях специалните предмети имат и много по-голям хорариум часове.  
- Нататък абсурдът обаче се умножи през стандарта, защото емблематични училища като НГДЕК или НПМГ, чиито деца печелят всички международни олимпиади, загубиха националния си статут. МОН измисли някакви количествени изисквания, като например, че трябвало да има деца от 9 области на България, за да е национално училището. Накрая с национален статут се оказаха... 6 техникума в страната. А НПМГ става една обикновена общинска гимназия. Това не е ли абсурдно за училище, което се е доказало с десетилетия?
 - Абсурдно е, естествено. Какво казваме с това нещо - казваме, че да, те са страхотни училища, доказали са се на международно равнище, но ние нямаме политика да развиваме талантите на България. И ги предоставяме на общините. Ако общината е достатъчно мощна, като столичната например, тя може да продължи грижата за такива училища, които се нуждаят от доста повече средства, защото в тях децата се подготвят специално. Но дори и богата София нито ще успее, нито пък има кой знае какво желание да го прави. А извън София? Т.е., качеството трябва да бъде водещо за националния статут, а не количеството?
- БСП внесе в НС проект за промени в самия закон, той ще поправи ли тази грешка?
- Да, предлагаме математическите, природо-математическите, хуманитарните и икономическите училища да имат статут на специализирани. Предлагаме същото и за училищата с хореографски профил, защото се оказва, че едно СОУ или едно основно училище не може да подготвя деца в същата професия, за която в региона вече има друго училище. В София например 144-то училище не може да подготвя танцьори и музиканти, въпреки че вече се е доказало на национално равнище, просто защото в София е и хореографското училище. Защо нещо, което вече сме го създали, сега трябва да го затрием?
- Оказа ли се полезно това, че в закона и в стандартите учебните планове бяха децентрализирани и всяко училище да може да предлага свой учебен план?
- Милена Дамянова с гордост повтаряше, че се дава безкрайна свобода на педагогическите колективи, но това е абсолютно илюзорно, то е само на книга. Нищо подобно. В едно училище желанието на децата може да е да изучават какво ли не, което е модерно и търсено, но училището ще предложи само това, с което разполага, особено в по-малките общини. Не можеш да решиш друго, защото нямаш кадрите. Ти им предлагаш това, което е било и досега, за което имаш учители. Какъв избор и каква свобода?
- Но това не поставя ли децата в различните градове в неравностойно положение с неравни възможности за образование?
- Точно така. Нарушава се равният достъп на децата до еднакво качествено образование. Затова в проекта за промени ние сме записали като първи принцип, че държавата е длъжна да осигури за всички български деца равен достъп до качествено образование. Този закон беше необходим, това е ясно. Но той трябваше да реши три проблема. Първо, тежките учебни програми и учебното съдържание, несъобразено с възрастовите особености на учениците, както и липсата на каквато и да било междупредметна връзка. Второ - проблема със застаряващите учители плюс свързаната с това продължаваща квалификация на кадрите, които не са квалифицирани съобразно изискванията на днешния ден и особеностите на днешните деца. Този закон обаче не реши нито един от тези проблеми. Нито учебните програми и учебното съдържание, напротив, ние видяхме вече какво ни се предложи за т, V, тт и Vт клас. Нито по какъвто и да било начин реши въпроса с учителите и тяхната квалификация, която е хвърлена на всякакви НПО-та, обучителни организации и пр. Нито пък реши въпроса с равния достъп до образование.
- Но пък създаде нови проблеми - например за децата със специални образователни потребности.
- С проекта за промени ние искаме да се запазят помощните училища за деца с увреждания, които по никакъв начин не могат да се интегрират в общото училище. Аз имам например две деца в Хтт клас, които дойдоха след помощно училище, защото в него не могат да останат след 16 години. Те не могат да си кажат името. Водя ги на индивидуална програма, те идват в месеца един път, само и само майките им да получават някакви пари, нещастните родители! Защото ги получават тези пари, докато децата са в училище. А при нас ги няма и специалистите, които са необходими за обучаването на такива деца - лекари, психолози, логопеди, рехабилитатори.
- Какви други промени в закона предлагате?
- Първо, записали сме за образованието да се дават 4% от БВП и което и да е правителството, да спазва този минимален праг. Предлагаме също при отказ на родителите да подпомагат работата на екипа за личностно развитие и според конкретния случай директорите да уведомяват органите за закрила на детето или органите за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, които в 15-дневен срок информират директорите писмено за предприетите мерки. Защото сега ги сезираме и - нищо, казват ни: "Нали знаете, че не сме длъжни". Как да се справим с растящата агресия в училище? Искаме също, когато формираме екипи за личностно развитие или комисии за противообществени прояви, представители на тези органи да участват в тях, без да могат да откажат. 
Записали сме в проекта също да се върнат оценките от тт до тV клас и повтарянето на годината за деца, които не са усвоили материала. Защото, когато няма оценяване, у децата и у родителите не се създава нагласа, че всеки труд се оценява в зависимост от усилията, които полага детето. Иначе просто увеличаваме риска тези деца да отпаднат от училище в V или Vт клас. И без това в пети клас на тях им е трудно, защото там се появяват много предмети, много учители, нови изисквания. А сега към този стрес се добавя и стресът от оценките, които за една година в четвърти клас не са им създали навици. А ако не са усвоили материала в началното училище и не може да повторят годината, влизайки в прогимназията, те изобщо не могат да се справят и просто престават да ходят на училище. Това увеличава броя на отпадащите ученици.
- Друга промяна, която предвиждате, е по всеки предмет и клас да има само един учебник, избран в конкурса като най-добър. Това го искаха  учителите, но не бяха чути.
- Така е. Не виждам никаква трагедия да се премахнат безбройните учебници по всеки предмет.
Всички приказки, че това нарушавало конкуренцията, са несъстоятелни. Конкурсът си е конкурс, пак всички учители ще оценяват кандидатстващите проекти, но ще се избира един, който е най-добър. Когато избирахме до три учебника, нали ги класирахме и се одобряваха трите най-добри. По същия начин сега ще се одобрява този учебник, който е получил най-висока оценка от всички учители в страната по дадения предмет. Каква е драмата, не я виждам.
- Дали може някак да бъде решен проблемът с децата, които завършват сега шести клас? Тези, които бяха в седми, вече пострадаха заради това, че авторите на закона го вкараха в сила и за тях, от което те загубиха цяла година учебен материал заради свиването на основното образование до Vтт клас. Всяко училище трябваше да се оправя както може, какво са успели да наваксат децата в различните училища, никой не може да каже. Поне шестокласниците може ли да бъдат спасени?
- Обсъждахме този въпрос с колеги. Лошото е, че ако се въведе това, хаосът в системата ще стане пълен - имаме вече един випуск, завършил основно образование в Vтт клас и започващ гимназия в осми, ще следва друг - по стария вариант до Vттт клас, ще стане тотален хаос. Безумното въвеждане на закона не само за първи и пети клас, но тази година ни в клин, ни в ръкав и за осми, доведе до абсурда със седмокласниците. Да не говорим, че нов учебен план трябваше да се въведе от т клас, както се прави, и поетапно нагоре. По какъвто учебен план си започнал, по такъв трябва и да завършиш. Но понеже объркаха всичко, затова сега не искаме пълна отмяна на закона, а само поправки. Този закон трябва да бъде отменен! Но за да не стане още по-зле, поне да оправим каквото може в него.
- Защо толкова малко се говори за самите нови учебни планове и програми, за учебното съдържание? Там също има абсурди.
- За мен това е най-сериозният проблем в системата. Няма толкова значение в каква организационна структура ще го правиш и на какви етапи ще учат децата, има значение какво учат. Но точно на това не се обръща внимание. Когато направиха работни групи за програмите, мои колеги участваха в тях, но след две заседания категорично се отказаха - една тяхна дума не е била чута, експертите на МОН бият по масата и викат: Така ще бъде и точка! Беше заблуда за обществото, че са участвали учители. А трябваше да се огледат програмите от т до Хтт клас и да се види логиката на всеки учебен предмет от първи клас до края. А сега се хвърлят нови програми от V клас, без да се знае какви ще са програмите до четвърти.
Пак да кажа - законът не реши нито един проблем, но създаде нови. И натовари учителите с още повече бумащина. Пуснала съм в НС питане до министъра, защото в петък училищата са получили писма, че трябва да съберат информация за майки, бащи, баби, дядовци, настойници, за да се вкара в регистъра на МОН - за техния образователен ценз и за това дали са безработни. Кой да го направи това точно в момента - след три дни завършват децата до тV клас, сега се пишат удостоверения за тV клас, удостоверения за Vтт клас, матури, дипломи и какво ли не още. Има указание, че можело и с посещение в домовете да стане.
- Какъв е срокът?
- За началния курс срокът е два дни.
- ?!
- Сериозно говоря. Пуснала съм актуален въпрос - кой определи тези срокове, каква е целта, съобразени ли са тези искания със Закона за защита на личните данни, каква ще е достоверността, защото всеки родител може да ми каже, че е доктор на науките примерно, или че е безработен, а да си работи в сивия сектор. Колегите са полудели. Никакво увеличение на заплатите няма да реши проблема на учителите. Основният проблем е тоталният натиск и стрес, в който работи гилдията. И фактът, че ние не получаваме подкрепа от никого, от нито една институция. Като сме сами срещу всички, за какво да дойде да работи при нас за 700 лв. една начинаеща колежка, когато тя за същите 700 ще стане продавачка в мола и ще живее спокойно?