ГЕРБ отхвърли проекта на БСП за жестомимичен език

С 9 гласа "за" и 10 "въздържал се" на първо четене в парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика бе отхвърлен законът за българския жестомимичен език, внесен от Георги Гьоков и група депутати от БСП. Законът цели да запълни липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език, което е пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото. От ГЕРБ обаче сякаш не разбраха същността на проектодокумента. Светлана Ангелова на два пъти подчерта, че групата на ГЕРБ ще гласува "въздържал се" не защото "проектът е внесен от опозицията". Основният й аргумент бе, че все още жестовият език нямал признат статут на системен език, глухонемите в различните краища на страната "разговаряли" помежду си по различен начин, липсвал лингвистичен модел за този език и попита как точно ще се преподава. Вероятно причина за позицията й е фактът, че в момента се провеждало изследване на жестомимичния език.
Милко Недялков от БСП обясни, че законът не е лингвистичен, в него няма да се описва значението на жестовете, а основната му цел е да бъдат уредени обществените отношения, свързани с използването на жестомимичния език като средство за общуване на хората с увреден слух. Ще подкрепим закона, каза Хасан Адемов от ДПС, но поиска повече яснота дали ще има санкции срещу училища, в които има глухонеми деца, но не въведат обучението по жестомимичен език, както и дали ще бъдат осигурени достатъчно "преводачи" .
Аз съм българин, живея в България и говоря български, а българският жестомимичен език не се различава от него, той се основава на българската граматика, подчерта Николай Нинов, председател на Съюза на глухите в България. Той поясни, че хората с увреден слух от години настояват жестомимичният език да бъде приравнен към българския. Нинов бе категоричен, че неприемането на закона ще продължи да поставя бюрократични спънки в общуването на хората с увреден слух с чиновници в институциите и в администрацията. Подобни са становищата и на други неправителствени организации за хора с увреждания.
От Националната агенция за професионално образование и обучение са категорични, че от 2010 г. има държавен образователен стандарт за обучение и придобиване на квалификация по професията "Преводач жестомимичен език" и няма пречка законът да бъде приет.
Глухите хора в различните краища на страната, независимо от местните диалекти, ни разбират, когато на големи форуми им превеждаме, бе категорична председателката на Национална асоциация на преводачите на жестов език в България, с което опроверга мотивите на ГЕРБ да не приемат предложението на БСП. ДУМА припомня, че от асоциацията настояват за такъв закон поне от 5 години.



Минчо Коралски: Законът е крайно необходим

Приемането на закон за българския жестомимичен език е крайно наложително - това е достоен начин на комуникиране на хората с увреден слух в администрацията и в институциите. Това заяви изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски. Той участва в работата на парламентарната комисия. Коралски се обърна към председателя на комисията д-р Хасан Адемов и към депутатите с призив да приемат единодушно проекта. По думите му това е първият закон, който пряко е насочен към хора с увреждания.