Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Август 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Неделник

Таланти и поклонници

Още за недовършената поема "Хайдути"

Как известният публицист и общественик Крум Василев е дописал през 1939 г. творбата на Ботев за "отличен" и някои разсъждения за "възхода" на българското образование днес

Кирил Момчилов

1. Юни 2017 , брой: 106   478   0



Христо Ботев

Х А Й Д У Т И

Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин...
............................................

Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
............................................

Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врати да ходи...
............................................

Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
............................................                          

Крум Василев

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЕМАТА
            
............................................
Ден след ден бързо минават.
Ей, дойде света неделя.
Страшникът хора изпрати,
синът му Чавдар да вземат
при него да го заведат,
при него горе в Балкана.
Зави се майка, зарида,
от жал й сърдце проплака.
Па си Чавдара прегърна.
В топли го сълзи удави,
с нежни милувки задуши.
А Чавдар, и той разплакан,
майка си бърже целуна
па си торбица нарами
и тръгна с свойте водачи
към хайдушкото сборище.
Минават урви, потоци,
минават гори вековни -
Чавдар умора не знае,
сърдце му тупти, играе,
кръвта се в жили прелива,
на лице свети усмивка -
на душа леко и драго.
Няма веч мъки за него,
няма веч думи обидни,
що кат стрели се забиват,
Чавдару право в сърдцето.
От днеска той е свободен,
свободен като орлите,
що волно летат над него.
Ей, вече денят догаря -
небе се слива с земята
нощ звездна крила разтваря,
тихо запява гората...

Трепка Чавдару сърдцето -
ще му се и той да запей,
да запей песен хайдушка,
да викне песен юнашка...

Полунощ беше минала,
когато Чавдар пристигна
на хайдушкото сборище.
Кога го зърна Страшника,
радостен с пушка изгърмя,
па мигом ръце разгърна
и си Чавдара прегърна.
Неволно Чавдар си спомни,
какво му майка поръча...
и той баща си помоли
в чужбина да го изпрати,
на книга да се изучи...
"Да бъде - рече Страшника, -
ще идеш в ширна Русия,
четмо и писмо да учиш,
та учен човек да станеш.
Ще идеш, синко Чавдаре,
но чуй що ще ти заръчам:
Кога в Русия отидеш,
де кого срещнеш - казвай му
що става в твойта родина...
Че твои братя и сестри
там страдат, плачат и гинат,
че твойта райска родина
турците на ад сториха...
Разправяй, синко, моли ги
да дойдат да ни помогнат."
Тогаз се Чавдар закълна,
че щом в Русия отиде,
всекиму ще да разправя,
за своя народ нещастен...

Ден след ден бързо минават.
За път се Чавдар приготвя.
Прости се с майка и баща,
па тръгна на път далечен,
къмто широка Русия.

Стоя там Чавдар, що стоя,
стоя ми дор шест години
и много нещо научи.
Но пей ли славей чудесен,
далеч от китна горица?
Живей ли дете на воля,
далеч от майка, бащица?...
Затъжи Чавдар, закрея,
страшна го мъка налегна.
И след тъй дълга разлъка,
на път далечен той тръгна,
към свойта свидна родина.
Но, вест зла стигна до него:
баща му във бой загинал,
майка му турци убили...
Рипна ми Чавдар от ярост,
заигра сърдце юнашко...
Па събра отбор дружина,
издигна знаме кърваво
и страшен стана хайдутин.

                   Шумен
               11.ХII.39

 

Миналия петък, в приложението "Неделник" на вестника, навярно читателите са били изненадани от публикацията ми "Как дописах поемата "Хайдути" от Христо Ботев". Бях приятно изненадан след това от обаждането на моя стар приятел и колега Крум Василев, известен днес журналист и общественик: и той бил дописал "Хайдути"!?
Дописал я в годината на моето раждане - 1939-а, когато бил на 14 години - ученик от IV Б клас в Първа мъжка гимназия - град Шумен.
На учениците от четвърти клас  "сладкодумният учител" по литература Христо Герчев в края на всеки учебен срок възлагал да напишат "Срочно домашно упражнение".
- За първия учебен срок... - разказва ми Крум Василев - разказва и разтваря тетрадката "За срочни домашни упражнения".
Виждам кога точно било зададено първото "срочно" - 16.ХI.1939 г., гр. Шумен -  "Как си представям Отца Паисия" (Според стихотворението "Паисий" от Ив. Вазов); 
- второто - 11.ХII.1939 г. - "Продължение на поемата "Хайдути";
третото -  13.II.1940 г. - "Разбор на "Хубава си, моя горо";
четвъртото - 8.IV.1940 г. - "Баба Илийца намира игумена" (По "Една българка");
петото -  27.V.1940 г. - "Църквата на люляковчани" (Свободно съчинение).
Всички ученици от четвърти клас са писали, но вероятно само Крум Василев е запазил до днес тетрадката си. Вижте кориците й, вижте първата страница от продължението на поемата "Хайдути" - краснопис, извезани букви!... Най-обикновена за онова далечно време тетрадка. И в същото време необикновена, ако я сравним със сегашните ученически тетрадки...
Илюстрациите на челната корица са посветени на Освобождението на България от турско робство, на последната - освен образите на отец Паисий, Иларион Макариополски, Раковски и Ботев е дадена и картата на България според Санстефанския договор! 
В Царска България българската литература се е изучавала под една или друга форма 4 години в отделенията, 3 години в прогимназията и 5 години в гимназията. За срочните домашни упражнения Крум Василев получавал "отличен 6" и напълно основателно. Литературният му опит ни впечатлява и днес - грамотно и съдържателно повествование, красиво изписан всеки ред - явно с преклонение и любов към кумира Христо Ботев.
За какво изпраща Страшника сина си в Русия? - Не само да се учи там, но и да разказва за страданията на поробените братя българи, да моли братята руси за помощ...
В "демократична" Република България Министерството на образованието съобщи в средата на ноември 2016 г., че е "одобрило от внесените 51 проекта за учебници и учебни комплекти за I клас 39 проекта на първия етап". От комисията вероятно са получили (до 23 януари т.г.) "присъдата" от учителите, които преподават на учениците от първи клас... А издателите са "запретнали ръкави" и на 15 септември първокласниците ще напълнят чантите с "одобрените" учебници. Учебниците щели да "са за възрастта на учениците с олекотено (?) съдържание и съвременен графичен дизайн". (Цитирам тази информация и тръпки ме побиват: тежко и горко на внуците ни!)
Можете ли да си представите петдесет и един (!), "творчески колективи", как ли са се "трудили" да съставят  Б у к в а р а  за първокласника?
Аз не мога... 
Какво бе образованието в Народна република България и какви бяха учениците, по-възрастните отлично помнят, а младите няма да ми повярват, че имаше един творчески колектив, който състави "Експериментален учебник за шестгодишни" (1979/1980) - в две книги:
- (1) - разказвам, чета, рисувам, смея се;
- (2) - чета, пиша, смятам, радвам се.
Още са живи някои от авторите/съставителите - акад. Благовест Сендов, Марко Ганчев и др.
Нима техният учебник не отговаря на днешните "държавни стандарти"? В него на страница 150 освен портрета на Христо Ботев са отпечатани още кратка биографична бележка за поета революционер, 17 реда от поемата му "Хайдути" и една пощенска марка с лика на гениалния българин.
На следващата страница - няколко въпроса задачи: "Имената на кои славни български синове и дъщери знаете?", "Напишете имена на народни музикални инструменти", "Защо вас ви наричат чавдарчета?", "Какви са глаголите  в и к н а,  з а п е я? Напишете изречения с тях." "Напишете разказче по картинките.", "Разделете на четири еднакви части фигурата."
Някой ще ми възрази с "Да, ама Не!" Вярно е, че днес няма чавдарчета, имало "европейчета". ИМА, уважаеми читатели,  БЪЛГАРЧЕТА! Искам те да растат РОДОЛЮБЦИ и ПАТРИОТИ!
Какво няма днес?
Няма нови училища "Христо Ботев", старите - моето беше с името на поета, в него учителят Христо Тумбев ме научи на четмо и писмо...
До средата на ХХ век в София най-дълъг булевард бе "Христо Ботев", и то по средата му с бюст-паметник на великия поет и революционер!
Да сте видели от началото на ХХI век пощенска марка с портрета на Христо Ботев?
А знаят ли младите, че има програма "Христо Ботев" на Националното радио?
Питам, защото... се питам: какво да слуша и кой да му каже? Слушали са нелегалната радиостанция "Христо Ботев" до 1944 година!
Добре, че Стефан Продев, мир на праха му, прекръсти "Работническо дело" на "Дума"!
Добре, че дедите ни в първите години след Освобождението са прекръстили пет села в България на  Б о т е в о. От 1934 г. имаме и Б о т е в г р а д. Имало е и партизански отряди "Христо Ботев".
Имаме в р ъ х Ботев.
Футболен о т б о р "Ботев"-Пловдив...
Навярно не са останали предприятия с името на Христо Ботев, защото не съществуват - свободният пазар ги закри.
Логично е да зададем въпроса: Х р и с т о  Б о т е в  в  т о п о н и м и я т а  н а  Б ъ л г а р и я?
И да получим точен отговор.
Стига сме поставяли портрета му в кабинетите, а да не помним за какво се е борил и какво ни завеща.   
Не искам да питам в кои класове кои творби от Христо Ботев - стихотворения или публицистика, ще бъдат задължителни за учениците, защото държавните служители в Министерството на образованието "падат" от столовете си вече два пъти в годината, за да седнат на тяхно място още по-некадърни "ковачи" на "стратегии и държавни стандарти"...


                                                                     Крум Василев - 1939 г.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"