Връщат шанса бюджетът да дава повече пари за наука

В бурните дебати в Комисията на НС по образование и наука в сряда министър Красимир Вълчев призна, че внесеният от МС проект за Стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г. предвижда ръстът на парите за наука да идва от еврофондовете, не от Държавния бюджет. И... предложи промяна в текста.
През октомври м.г. Еврокомисията препоръча категорично на България като член на съюза да следва общата политика и да увеличи националното финансиране за научни изследвания, което е недопустимо ниско. Проектът за научна стратегия бе разработен тази година от водещи учени с високи международни постижения и от екипа на служебния министър проф. Николай Денков. След широко обществено обсъждане вариантът получи категорично одобрение от академичните общности в страната. След това обаче кабинетът "Борисов 3" промени същностни текстове в стратегията, главно за финансирането, и без обществено обсъждане тя бе внесена в НС. В първоначалния вариант бе записано, че публичните финанси за наука ще растат пряко от държавния бюджет от сегашните 0,27 % от БВП до 1% през 2025 г., а в проекта на МС е вписано, че това ще става "по консолидираната фискална програма", т.е. чрез европарите, които са част от тази програма. За скандалната подмяна ДУМА писа подробно на 30 май т.г. В парламентарната комисия и депутати, и представители на учените и на синдикатите непрекъснато предлагаха да бъде възстановен и приет вариантът "Денков", който е качествен и дава стратегически перспективи за развитието на науката, докато внесеният от МС вариант подменя стратегията с "благи пожелания без финансиране". И в общо становище на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, Националната федерация "Техника, индустрия, наука и информатика" и Синдикалния академичен съюз направо се настоява стратегията да бъде приета в първоначалния й вариант, защото вариантът на МС предвижда увеличено финансиране само от еврофондовете и са изчезнали конкретните мерки и стойности за формирането на заплатите на учените.
Финансовото министерство е променило ключови текстове в стратегията така, че изпълнението й става невъзможно, всички финансови ангажименти са станали пожелателни и реално ще има свиване в досегашните бюджети за наука, довели до влошаване на научните резултати и провал на досега действалата стратегия, подчерта проф. Анелия Клисарова (БСП). Според проф. Станислав Станилов (ПФ), провалът не е случаен, всички стратегии от 1990 г. насам са се провалили, защото "царят е гол". Единственият полезен ход е да се вдигнат двойно мизерните базови заплати в науката, но МС няма да изпълни дори скромните заложени в стратегията обещания, прогнозира той. Стоян Мирчев (БСП) възрази остро срещу подхода да се бърза с приемането на нефелна стратегия само, за да се вземат едни 600 млн. лв. от ЕС, за които приемането й е предварително условие. През 2030 г. ще отчетем следващ провал, защото нищо не може да се направи без ресурс и ако вместо държава, имаш само някакви европари, наука не може да се развива. Депутатът напомни констатациите от одита на ЕК през октомври 2016 г. - че у нас са останали 4,43 учени на 1000 души население, докато средният показател в ЕС е над 10 учени на 1000 заети. Върнете варианта "Денков", можем да го приемем бързо, в срок до дни, призова Мирчев. Според председателя на БАН акад. Юлиян Ревалски, в стратегията трябва да се запише ангажиментът на бюджета за ръст на средствата за наука, защото и Еврокомисията настоява за видим ангажимент на държавата спрямо изследователската дейност. Милен Михов (ПФ) напомни, че в България имаме всичко на всичко 12 732-ма учени.
Абсолютно недопустимо е един документ да мине през сто обсъждания, да бъде приет с овации, а след това един чиновник в МФ да го подмени. Това е като фалшива банкнота от 100 долара, заяви проф. Лъчезар Аврамов от БАН. Той напомни, че в националната програма за реформи е записано, че България ще инвестира за наука 1,5% от БВП през 2020 г., а сега инвестицията е сведена до 0,5% за същата 2020 г. Според Ирена Анастасова (БСП), стратегията трябва да се приеме не защото ЕС ни я иска, а защото ние самите я искаме, за да се развиваме. Проф. Николай Денков отбеляза, че сред 10-те цели на ЕС науката е на първо място и със стратегията България просто показва, че разбира този приоритет. Ако не са ясни финансовата рамка и ангажиментите на държавата, няма как да бъдат приети другите документи по оперативната програма за наука и образование, както и пътната карта на научните инфраструктури, напомни той. Еврокомисията ще гледа не просто дали стратегията е приета, но и съдържанието и, ако не види финансов ангажимент от страна на държавата, тя няма да одобри оперативната програма, прогнозира той.
В крайна сметка, министър Красимир Вълчев предложи нова формулировка - че ръстът на финансирането на науката ще е по консолидираната фискална програма, но "с изключение на разходите по европейските структурни и инвестиционни фондове". Т.е. ръстът няма да е от европарите, а най-вече от държавния бюджет. Комисията одобри в стратегията да остане този текст, с което на практика се удовлетворява и искането на БСП в документа да се върне разписването на финансовия ангажимент на държавата спрямо науката.
Не бяха поправени обаче текстовете в стратегията на МС за заплащането на учените. От варианта "Денков" е заличен ясно разписаният механизъм как да се заплаща трудът на учените с две компоненти - базова заплата и допълнително стимулиране за качество, като сумата за асистентите да е над средната за страната. В стратегията тези текстове няма да ги има. Предстои приемането й в пленарната зала.