Парламентът прие стратегията за наука

Актуализираният вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас до 2030 г. бе приет вчера окончателно в пленарната зала на парламента. Стратегията бе разработена първоначално от служебния екип на проф. Николай Денков, но бе променена от сегашния управленски екип, като вместо записа, че ръстът на средствата за наука ще е от държавния бюджет, бе записано, че ще е от консолидираната фискална програма, т.е. и от еврофондовете. Министър Красимир Вълчев обаче се вслуша в аргументите на БСП и на Еврокомисията, че това означава дори намаление на сегашния мизерен бюджет за наука, и предложи промяна - да се добави, че парите от европейските структурни и инвестиционни фондове се изключват от ръста на публичните средства. Тази промяна бе приета в пленарната зала.
При това положение БСП ще гласува стратегията, защото приемането й до 30 юни е предварително условие за старта на оперативната програма за наука и образование, отбеляза проф. Анелия Клисарова. Тя обаче подчерта, че записаните в документа публични пари за наука, които сега са 0,27% от БВП и ще растат до 0,5% през 2020 г., са по-малко дори от записаните в действащата досега стратегия, правена при Симеон Дянков, според която до 2020 г. държавата трябваше да влага 0,7% от БВП за наука. Проф. Румен Гечев (БСП) добави, че в момента ЕС дава средно 2,5% от БВП за наука, а новите икономически гиганти като Китай и Южна Корея - 4,5%. Няма как да наваксаме констатираното в стратегията тежко изоставане по отношение на науката спрямо другите страни в ЕС, добави левият депутат Валери Жаблянов. Той посочи, че наред с ниския брой учени у нас в традиционните центрове на науката и на демографската криза стратегията и оперативната програма предвиждат създаването на нови центрове, което означава, че документът е извън времето и реалните условия в България.
В стратегията се предвижда основните възнаграждения по длъжности в научните и университетските организации да са фиксирани като сума, която се изплаща от държавния бюджет, и да се определят спрямо средната заплата за страната за предходната година. От документа обаче отпадна тестът от проекта "Денков", че стартовата заплата за асистент трябва да е над средната за страната.