Малък повод за радост от училището

След като в последните години обществото ни бе заливано само с данни за спада в знанията на българските ученици, вчера най-после дойде положителна новина, макар и малка - на външното оценяване след IV и след VII клас тази година учениците са постигнали по-висок среден успех от този на випуска през 2016 г. Повече деца са се явявали не само на задължителния първи модул в тестовете, но и на втория, в който мисленето е повече. Увеличили са се отличните оценки, намалели са двойките и тройките. Според Евгения Костадинова, директор в МОН, причините за по-високия успех са комплексни, но очевидно цялата образователна система е положила усилия да повиши качеството през изминалата учебна година.

При най-малките продължава спадът в природните науки



При четвъртокласниците все пак има тревожна новина - продължава спадът в успеха по природни науки - т.е. по предмета Човекът и природата. Ако през 2015 г. средният успех е бил 79,7 точки, а миналата година - 74,95 т., тази година на външното оценяване четвъртокласниците са постигнали средно 74,07 точки.
Естествено е, че вниманието винаги се насочва най-вече към предмета Български език и литература (БЕЛ). Още повече че с четенето българчетата имаха големи проблеми в последните години. Това беше отчетено и в международното изследване PIRLS по четене с разбиране, в което нашите деца през 2001 г. заеха 4-то място в света, а през 2011 г. се сринаха сериозно и се подредиха на... 22-ро място. Средните резултати на външното оценяване след IV клас по БЕЛ също продължиха да спадат - средният успех през 2015 г. бе 72,45 точки от 100 възможни, а миналата година отчетохме рязък нов спад - до 67,65 т. Затова пък сега можем леко да въздъхнем - децата са изкарали 7,67 точки среден резултат.   
В математиката след IV клас също има известно подобрение, но оценките тук продължават да са най-ниските сред всичките 4 предмета, по които децата държат изпит. Най-радващ отново е успехът по предмета Човекът и обществото. Още миналата година четвъртокласниците имаха във външното оценяване средно 78,64 точки при съществен ръст спрямо 2015 г. Сега успехът по този предмет продължава да расте - стигнал е средно 79,35 точки и всъщност това е най-добрият резултат от 4-те предмета.
Най-високи средни резултати имат четвъртокласниците в Смолян, следвани от тези в София-град, Кюстендил, Благоевград и Габрово. С най-ниските резултати традиционно вече са децата от Шумен, но и от Сливен, Разград, Стара Загора и Монтана.
Според експертите на МОН по БЕЛ децата се справят най-добре с разпознаването на видовете изречения по цел на изказване, усвоили са добре и правописа на думите с Щ и на звучните съгласни пред беззвучна. Срещат трудности обаче при разпознаването на главните части на изречението, особено на подлога, както и на гласните в неударени срички (в диктовката пишат например "задъхъно" и "пукрити" вместо задъхано и покрити). Най-зле децата са се справили именно с тези гласни. Абсолютно същото нещо констатира МОН и... преди 6 години, през 2011-а. Очевидно мерки с акцент върху този проблем не са били взети през годините.
В математиката експертите отчитат добра тенденция - че децата вече не се плашат от геометричните задачи, които в предишни години ги затрудняваха най-много. Най-голям проблем обаче четвъртокласниците имат с моделирането на ситуация с числов израз (тестовите задачи). Вече няма големи разлики и в резултатите от задачите с избираем (писмен) и със свободен отговор.
Освен това според наблюденията на МОН се увеличава разликата между най-високите и най-ниските оценки - вече е 19,9 точки. Миналата година тази разлика бе 14,3 точки. Според Евгения Костадинова това се дължи на мерките за по-голям обхват на учениците, т.е. на вкарването на повече деца в класните стаи, голяма част от които са от рискови социални групи и българският език не им е майчин.

Леко подобрение при седмия клас





и по двата предмета - БЕЛ и Математика, показва външното оценяване след Vтт клас. Този клас е важен, защото според новия училищен закон, който е в сила от август 2016 г., основното образование завършва след Vтт клас, а не след Vттт, както бе досега. Преди ден стана ясно, че над 1000 основни училища в страната, особено в малките селища, ще трябва да свият обучението си с една година. Дадена им е възможност те да се преобразуват в обединени училища до Х клас, но в обезлюдяващите райони няма кадри и база за подобно удължаване на обучението. От 1100 основни училища само до 50 ще се превърнат в обединени. Така че за много деца от малки селища седмият клас най-вероятно ще се окаже последен в тяхното училищно обучение. Те няма да продължат образованието си, защото за много семейства ще е непосилно да ги изпратят в по-големия град.
С около 2,6 точки повече е средният успех на първия модул в изпита след Vтт клас - 34,67 точки. По математика подобрението е също с малко над 2 точки - среден успех 28,52 точки. Учениците, които са се явили на втория модул - в който се иска писане на текст, са понижили успеха по БЕЛ - от 20,6 т. миналата година на 19.05 т. сега. По математика обаче има лек ръст - от 7,56 т. миналата година на 8,67 т. тази пролет.
След Vтт клас най-добре са се представили седмокласниците в София-град, Смолян, Варна, Благоевград и Търговище. А най-нисък успех имат след прогимназията децата в Сливен, Ловеч, Ямбол, Разград, Монтана. В последната година обаче съществено подобрение на резултатите на учениците са постигнали педагозите във Враца, Пазарджик, Смолян, Хасково, а по математика - в Смолян, Кърджали, Търговище, Шумен, Бургас и др. Интересно е, че сред водещите по резултат училища в изпита след Vтт клас са се наредили доста частни училища, докато миналата година най-добър резултат по БЕЛ показаха няколко държавни софийски училища. Според министър Красимир Вълчев не може по този резултат да се направи извод, че частните училища са по-добри от държавните, защото конкретният резултат на дадено частно училище зависи и от подбора на децата, от семейния статус и пр.
На първия модул по БЕЛ отличен 6,00 са изкарали 0,02% от учениците (0,01% миналата година), а отлична оценка (57-65 точки) имат 5,09% (3,79% през 2016 г.). Чистите двойки по БЕЛ, които миналата година бяха 17,56%, тази година са 14,37%, а тройките при 16,08 миналата година сега с 13,9%. Пълно 6 по БЕЛ имат 6 деца и цели 251 по математика (миналата година пълните отличници са били само 37). Двойките по БЕЛ са 7761 (9481 миналата година). На задължителния първи модул по БЕЛ



средният резултат е 43,67 точки от 65

възможни. По математика след Vтт клас двойка имат 25,2% от децата (всеки четвърти), но пък миналата година слабите оценки бяха 33,48%. Увеличили са се оценките "Добър" и "Много добър" и "Отличен", а пълно 6,00 са изкарали 1,71% от децата (при 1,11% м.г.). Чиста двойка по математика имат 13 533 седмокласници (17 983 през 2016 г.). А пълните отличници математици са 3857 (при 2637 за 2016 г.). На първия задължителен модул средният резултат по математика е 28,52 точки от 65.
Според експертите на МОН седмокласниците имат затруднения с разпознаването на видовете сложни изречения по състав, което е свързано главно с пунктуацията. Децата трудно извличат информация от текст, трудно анализират, трудно преобразуват пряка реч в непряка, трудно съвместяват глаголните времена и особено опасно - не умеят да разсъждават и да оформят теза. В математиката в края на прогимназията учениците решават по-добре задачи по алгебра, по-трудно - по геометрия.