Всеки трябва да се бори

Атанас Скатов е български алпинист, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Той е първият веган в света, изкачил най-високата точка на Земята Еверест (8848 м). Провежда научен експеримент с изкачване на 14-те най-високи върха без консумация на животинска храна. Досега е покорил седем върха над 8000 метра - Манаслу, Анапурна I, Дхаулагири, Макалу, Гашербрум II, Лхотце и два пъти Еверест. В последната си експедиция Скатов покорява Лхотце (8516 м) и Еверест в рамките на пет дни.


"За да печелиш, трябва да предприемаш рискове"


- Кое е най-важното във височинния алпинизъм?
- Да се върнеш жив и здрав. Човешкият живот е най-важното нещо, всичко друго е второстепенно.
- Коя поред ти беше тази експедиция?
- Общо 14-а в кратката ми кариера и седма на осемхилядник. Но всъщност беше най-трудната. Изкачвах за кратко два върха и в същото време метеорологичните условия бяха много неблагоприятни. Беше студено и духаше силен вятър още от самото начало. В допълнение се разболях и пих няколко антибиотика, преди да тръгна към Лхотце.
- И самото изкачване на този връх е било не по обичайните правила.
- По принцип финалното изкачване започва вечерта, за да си горе рано сутринта, защото тогава е най-спокойно, почти без вятър. Предишните 4 години този връх не беше изкачван и не се знаеше какви ще са условията горе. Сега с още 12 души решихме да тръгнем към него в 8.00 часа сутринта заради доброто време. Това беше абсолютно ненормално, защото пристигнахме там вечерта и не се знаеше тогава какво ще е времето. При мен се случи така, че моят шерпа ме изостави още в началото и останах сам. В допълнение ми се развали последната бутилка с кислород. Счупи ми се регулаторът и го запуших със сдъвкан протеинов бар (вид вафла), за да спра излизането на кислорода. Така единственият ми вариант беше да използвам кислорода на най-ниската степен, която е за спане. Имахме обаче големия късмет да стигна върха заради хубавото време и независимо това, че се изкачвах сам.
- И след това какво стана?
- Направих си снимките и тръгнах да слизам. В базов лагер 4 останах малко над един час и потеглих към Еверест, какъвто ми беше планът. Другите ми 12 колеги нямаха сили даже да вървят. Разстоянието между двата лагера е около 90 минути вървене. Като пристигнах обаче, започна да духа много силен вятър, който се очакваше на другия ден. Което означаваше, че няма никакви шансове за изкачване. Така беше в следващите три дни.
След това пак тръгнах към върха с моя партньор, но по пътя намерихме безпомощен един шерпа от нашата фирма организатор. Беше без маска и ръкавици дори. Ръцете му са целите черни в момента и той ще получи ампутации. Останахме при него над 40 минути. Искахме да му помогнем, но на 8700 метра нямаше как. Температурата беше към -30 градуса и дори ако бяхме останали още при него, можеше да ни навреди повече на нас. Оставихме го и продължихме нагоре, за да не получим и ние измръзвания. Горе останахме около 40 минути, но ми беше много тежко, защото това момче още ми беше в главата. Тогава около нас минаха около 30-40 души, а се спряхме само ние. Но на тази височина не можеш да помогнеш на никого. Всеки сам трябва да се оправи. Ако не можеш да вървиш, никой не може да ти помогне.
- Какво научи от тази експедиция?
- Много неща. Борбата беше изключително трудна, особено вътрешната. Защото бях 11 дни над 6500 м. На тази височина разходът на калории е над 5000 ккал на ден, а приемът е около 1000. А и планът ми беше да стоя толкова високо около 5 дни. Свалих около 9 кг, което е най-много. Досега съм свалял по 5-6, не повече. И друго, беше толкова трудно, че 40 души въобще не изкачиха нито Еверест, нито Лхотце именно заради лошото време. Аз обаче бях в невероятна форма и успях.
- Доволен ли си въпреки усилията и условията?
- Да, доволен съм. Щом съм слязъл, съм доволен. Получих много подкрепа. За първи път толкова много хора разбраха същността защо го правя това нещо. Всеки ден толкова много хора продължават да ми пишат и да ме поздравяват и подкрепят. Когато бях на върха, обявих на видео, че повече няма да ходя на експедиции. Обаче когато се върнах тук, усетих огромната подкрепа и всички ме питат коя ще е следващата ми експедиция. Те ми казват, че ще завърша 14-те осемхилядника. И колкото и да си бях обещал, че приключвам, аз в момента искам да продължа. Имам ли сили и спонсори, ще продължа с моята кауза, защото виждам, че правя хората щастливи. А това за мен е най-важното.
- А кога ти беше най-трудно?
- Когато на Лхотце останах без кислород. Нормално в една бутилка има по 1000 литра кислород, а при мен останаха едва 100. Принципно, когато ти останат 500 л, си сменяш бутилката. А аз със 100 се чудех какво да правя, да продължавам ли нагоре или да се връщам. Но реших, че ще рискувам, защото бях на около 250 м от върха. Но за да спечелиш, трябва да предприемаш рискове.
Другият труден момент е, когато под Еверест стояхме толкова дълго време, за да се опитаме да помогнем на шерпа. Тогава ми изстинаха ръцете и краката и не беше сигурно дали отново ще ги стопля, което е изключително важно, защото в противен случай те замръзват. След около 1,5 часа успях да се стопля.
- Как колегите ти на Еверест приеха твоя успех, защото все пак да не забравяме, че ти си веган?
- Още миналата година, когато бях в Пакистан за експедиция, имаше много известни алпинисти и те ми говореха на име, а аз се чудех откъде ме познават. На Еверест се отнасяха с голям респект към мен, защото всички знаят, че ям само растителна храна. А след като качих Лхотце, в лагера ми викаха "Бългериан мънки", защото този връх е стръмен, а аз го покорих без шерпа и тези зад мен са ме гледали как се справям. А другият ми прякор е "Веган машин", защото, както се казва, ям само гарнитурата от основната храна. Но хората виждат, че и с моя начин на живот може да се успее.
- С какво се храниш всъщност по време на експедициите?
- Ориз, картофи, спагети, зеленчуци. В последните метри преди върха почти не се яде. Сега за пръв път носих с мен протеинов бар и също така пиех протеин за вегани. С него се чувствам доста добре.
- А получи ли поздравления от българската общност на алпинистите?
- Има ли такава? Не знам да има, трябва да питаме... В България за съжаление е така. Ако някой иска да постигне нещо и друг го направи, той, вместо да го поздрави, предпочита да го плюе. Както и при мен заради генералния ми спонсор - фирма "Юлен". Явно обаче за България това нещо е нормално. Когато някой иска да направи нещо, но не е успял и вижда, че друг го е постигнал, започва да говори против него - да пуска противоречива информация и т.н. Лошото е, че има хора, които разпространяват такава информация, а други се хващат на нея.
- Общо взето, тук става въпрос за играчка с живота и смъртта. Защото, докато беше в подножието на Еверест, се съобщи, че четирима твои колеги са намерени мъртви в палатката си.
- Да, предполагам, че при тях е станало нещо с газовите им бутилки, които понякога изпускат. Нещо от студа е станало и газта е изхвърчала, а палатките са затворени и явно така са загинали. Този сезон под Еверест са загинали сигурно 14-15 души. Просто всеки, който тръгне нагоре, знае, че може да му се случи нещо. И то независимо че си подготвен. Сега, като се качвах на Еверест, имаше само три трупа. Преди три години, като се качвах пак, но от другата страна, те бяха 13-14, защото там не ги разчистват. Докато от южната страна пращат 7-8 души, връзват тялото и започват да си го влачат надолу.
- А смъртта горе може ли да се приеме за нормално?
- Да, точната дума е нормално. И когато се случи подобно нещо, единственото, което можеш да направиш, е да продължиш да се бориш за своя живот. Колкото и да ти е гадно.


Атанас Скатов на Еверест