Пак са под въпрос европарите за наука

Ново опасно забавяне в сроковете по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) в частта й за наука за пореден път създава риск България да загуби 350 млн. лв. Те са предназначени за създаването на 4 центъра за върхови постижения и 8 за компетентност. Договорите с оценителите за конкурса според уговорените с ЕК срокове трябваше да бъдат сключени до края на месец май т.г., но това не е направено. И не се знае кога ще бъде направено, както личи от отговор на МОН на въпрос на ДУМА, изпратен в петък. Попитахме готови ли са договорите, кога ще започне оценяването на проектите, подадени от българските учени, и колко от тях са допуснати до оценяване след проверката за административното им съответствие с изискванията на конкурса. На 1 и 2 юни оценителите трябваше да бъдат обучени за работа с информационните системи за оценяване, а самото оценяване трябваше да започне на 5 юни и да завърши до 20 юли т.г. съгласно Закона за управление на евросредствата. Срокът да бъдат сключени договорите с учените е до края на септември 2017 г. Дните вървят, срокове са вече пропуснати, оценяване няма.
Програмата е застрашена не за първи път.

Струва си да се разкаже сагата,

за да се види как се работи в България за прословутите европейски пари, пък и учените непрекъснато питат какво се случва всъщност. По времето на Меглена Кунева правилата, насоките и сроковете бяха променяни и удължавани, конкурсът бе обявен чак в края на август 2016 г., вместо през февруари. След продължили неправилни действия на Управляващия орган по ОПНОИР в МОН, описани през декември м.г. дори в писмо до министерството на тогавашния и сегашния вицепремиер Томислав Дончев, екипът на Кунева удължи срока за подаване на научните проекти до 28 февруари 2017 г. Не без перипетии, случили се и в последния ден, тези проекти бяха подадени.
Набирането на оценители за проектите пък е отделен екшън. През септември м.г. министър Кунева обяви обществена поръчка, според която трябваше да бъде избрана фирма посредник, а тя от своя страна да подбере оценители от различни държави и да направи методика, като изискванията за научна компетентност и към фирмата, и към оценителите бяха изключително ниски. Според поръчката, дори бакалаври можеха да оценяват проекти на водещи наши професори. Фирмата трябваше да получи 1,8 млн. лв. В края на януари т.г. се оказа, че кандидатствалите в поръчката фирми, включително италианската "Прогетти Плант С.Р.Л", подредена на първо място, не са представили изискваните в техническото задание на поръчката документи и доказателства дори за поисканата ниска научна компетентност. Но комисията в МОН в нарушение на закона е допуснала фирмите да внесат липсващите документи след приключването на сроковете по поръчката и накрая класирала фирмите. Затова при служебния министър проф. Николай Денков на 21 февруари т.г. МОН прекрати поръчката и бе обявен централизиран конкурс за подбиране на индивидуални оценители чрез МС. При това чрез специализирани в оценяването научни институции на ЕК бе отправена покана за участие, публикувана в най-авторитетни научни издания като Nature и Research Europe. Така в конкурса можеше да кандидатства за индивидуален оценител всеки учен от всяка точка на света. А необходимата за оценителите сума бе само 900 хил. лв. - наполовина по-евтино от цената на обществената поръчка на Кунева. Към кандидатите бяха поставени и много високи изисквания за научна компетентност и научни постижения. В резултат в конкурса са подали документи 405 учени, отговарящи на високите научни изисквания, с които до края на месец май трябваше да бъдат сключени договори.
Паралелно Еврокомисията направи одит за изпълнението на програмата. В свой доклад през октомври м.г.

ЕК посочи множество нарушения и дори замрази плащанията

по две процедури. Основните възражения бяха, че МОН, а не училищата, изпълнява проекти като "Твоят час" например, Дори бе обявено, че ЕК ще намали парите по две процедури - за интеграция в детските градини и училищата и за докторанти и постдокторанти. Основните упреци в одита на ЕК са свързани с това, че Управляващият орган на ОПНОИР в МОН по времето на Кунева е допуснал министерството едновременно да е изпълнител на проекти, поръчител и контрольор. След преговори с ЕК екипът на проф. Денков успя да сведе средствата, които ще бъдат намалявани, от 334,6 млн. лв. до 42,6 млн. лв. Предложено бе проблемните проекти и парите по тях да бъдат извадени от МОН и прехвърлени за изпълнение към самите училища или към регионалните управления на образованието. По одитния доклад бяха набелязани 14 мерки, които България пое ангажимент да изпълни, вкл. с решение на МС. Бяха съгласувани и сроковете за договорите на 405-те оценители.
В отговора си до ДУМА от МОН съобщават, че още не е приключила дори проверката за административно съответствие и допустимост на подадените от учените проекти, която също трябваше да е завършила до края на май. От министерството съобщават, че при проверката е установена липса на определена информация и документи, която съгласно Закона за управление на евросредствата може да бъдат поискани от проверяващата комисия. "Тъй като някои документи трябва да се предоставят от чуждестранни партньори", оценителната комисия е удължила срока за представянето им. Списък на проектите, които не се допускат до оценяване, се очаква да бъде публикуван около средата на юни.
В отговора на МОН до ДУМА се казва още, че в момента в комисията определят за всеки проект подходящия научен профил (научна област) на международните оценители - "съгласно списъка с лица, одобрени в Централизирания конкурс за избор на външни оценители". Това означава, че

не е завършило и разпределянето

на оценителите по научни области, което трябваше да стане до края на май.
Междувременно обаче програмата обрасна с още един проблем. Фирмата, подредена на първо място в обществената поръчка на Кунева, обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекратяването на поръчката. А КЗК се произнесе, че... тя е прекратена неправилно и трябва да продължи оттам, откъдето е прекъсната. МОН обжалва решението на КЗК пред ВАС. Тричленка на ВАС гледа делото на 6 юни т.г. Според протокола от заседанието, който е публичен, прокурорът по делото е пледирал, че решението на КЗК е необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Защото по закон е недопустимо извършеното в МОН при Кунева - допълнително приемане на документи по техническото задание на поръчката, а класиране и избор на фирма при това положение е незаконосъобразно. Евентуално избиране на оценители, които нямат компетентност и опит в оценяването, ще е в противоречие на целта на обществената поръчка, казва прокурорът. Очаква се съдът да се произнесе с решение.
При встъпването в длъжност на министър Красимир Вълчев начело на Управляващия орган в МОН се върна от дълга отпуска по болест г-жа Цветана Герджикова, която го оглявяваше при Меглена Кунева. В четвъртък миналата седмица министър Вълчев обясни, че МОН ще продължи процедурата в зависимост от решението на съда. По думите му, не може да се сключи договор с оценителите, избрани централизирано чрез МС, ако бъде върната за изпълнение обществената поръчка на Кунева. Той обаче подозира, че при такъв вариант следващата класирана фирма (Обединение "Европейска мрежа", която е оценена само с 4 стотни по-ниско от италианската фирма) може да обжалва класирането и тогава забавянето на сроковете по програмата ще е неизбежно.
Министър Вълчев има и още едно съображение - той се е обърнал към Агенцията за обществените поръчки с питане дали може да се сключат индивидуални договори с оценителите, избрани центразилирано, или трябва да се обяви обща обществена поръчка за всичките. Според юристи, които се занимават с управлението на европейските средства обаче, това питане е абсурдно, тъй като с всеки оценител се сключва индивидуален договор за оценяването на конкретен проект и този начин е широко прилаган досега по програмите на Еврокомисията. Включително български учени, които са кандидатствали за оценители в други страни, работят именно с такива индивидуални договори. Нещо повече, според юристите, договорите с оценителите, избрани централизирано, може да се сключат незабавно, а ако ВАС възстанови обществената поръчка на Кунева, тя спокойно може да бъде отменена отново на основанието "отпаднала необходимост". Аргументите за забавянето на процедурите са наивни и категорично водят към провал на оперативната програма, смятат те. Ще е жалко за толкова усилия, положени от българските учени за написване на проектите.
Засега в НС бе приета обновената Стратегия за научни изследвания, което бе едно от неизпълнените предварителни условия за ОПНОИР. От МОН няма информация за второто неизпълнено условие - съставянето на Пътна карта на научните инфраструктури, нито пък дали се работи по поетите 14 ангажимента със срокове, одобрени и от МС, за поправяне на грешките, констатирани от одита на Еврокомисията. Не се знае също какво е направено по двете оспорени от ЕК процедури (за интеграцията в детските градини и училищата и за докторантите и постдокторантите), по които 42,6 милиона със сигурност ще бъдат намалени. Казано бе, че конкретният размер на финансовата санкция ще бъде определен след повторна оценка на 60 проекта, избрани на случаен принцип. Ясно е, че парите ще бъдат намалени, но поне трябва да се избегне спирането им изобщо.
За 23 юни 2017 г. е планирано следващото заседание на Комитета за наблюдение на ОПНОИР. Според сайта на програмата, в състава му са включени 53-ма представители на академичната общност, държавни институции, органи на местно управление, социални партньори, НПО, както и 10 наблюдатели с право на съвещателен глас.