29 Март 2024петък09:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ще успее ли феноменът Макрон да завладее и парламента?

Прогнозите са за мнозинство на новосформираната партия

/ брой: 113

visibility 69

Георги Христов

Важните избори в Европа продължават. Този уикенд ред бе на Франция. След като избраха своя нов президент миналия месец, сега французите трябва да изберат и нов парламент. Това ще стане на мажоритарни избори в два тура, които ще се проведат съответно на 11 и 18 юни. Партията на президента Макрон "Напред Република" се очертава като основен претендент да управлява след втория тур. От една страна, доскорошният икономически министър в кабинета на предишния президент Оланд все още се наслаждава на ефекта от президентските избори, когато той се открои рязко като нормалния кандидат на фона на Марин льо Пен, от друга, за това спомагат в голяма степен и традиционните дясна и лява партия във Франция, които са в тежка криза.
Друг фактор за крайния успех на партията на Еманюел Макрон би била избирателната система. Ако никой от кандидатите не спечели 51% на първи тур, се провежда втори такъв. За него се класират всички кандидати, събрали над 12,5% на предишния рунд. Така в неделя на окончателното пресяване могат да се явят трима, дори четирима кандидати. При настоящото положение е много вероятно на много места да се повтори ситуацията от президентските избори - кандидат на Льо Пен срещу кандидат на Макрон. Такава ситуация не е новост за Франция. Досега традиционните партии на статуквото винаги са се обединявали срещу представящия се за антисистемен играч Национален фронт. В резултат националистите на Льо Пен имаха едва двама депутати в предишния парламент, въпреки че на първия тур събраха над 13% от вота.
Не на последно място трябва да се отчете още една традиция във Франция - парламентарните избори често следват тенденцията от президентските, тъй като французите са свикнали да дават на новоизбрания президент и властта върху парламента. Всички президенти през този век - Жак Ширак през 2002 г., Никола Саркози през 2007 г. и Франсоа Оланд през 2012 г. - са получавали мнозинство на парламентарните избори, след като преди това са спечелили президентските. Разбира се, всички те са идвали от средите на традиционните партии.

Основните играчи

Както и в много други държави, традиционното ляво и дясно във Франция са в криза. За първи път в историята те не успяха да класират кандидат на втория тур на президентските избори и се очаква тези лоши резултати да се повторят и на парламентарните. Социалистите не можаха да избягат от тежкото наследство на досегашния президент Оланд, който постави рекорд по непопулярност за много години напред, докато десните републиканци затънаха в скандали покрай своя кандидат Франсоа Фийон.
Това позволи възхода на Макрон и неговата партия "Напред Република", създадена съвсем наскоро. Определяща се като "екстремен център", тя няма ясна идеология, т.е. нито е лява, нито е дясна. Критиците й твърдят, че това означава дясна - упрек, който се потвърждава и от основния приоритет на Макрон - реформата в Кодекса на труда. Макар промените да се представят като мерки за справяне с безработицата, те бяха силно критикувани във френското общество и дори родиха движения като #nuitdebout (будни нощем), довели до масови демонстрации и безредици в много френски градове с участието на синдикати и студентски движения. Основните възражения срещу реформите са, че те ограничават правата на трудещите се за сметка на тези на работодателите. Така например за последните ще е по-лесно да уволняват служители, а промените оставят вратички за заобикаляне на 35-часовата работна седмица и увеличаването й до 48 часа по усмотрение на предприятието.
Очаква се партията на Макрон да получи около 30% от вота на първи тур. В крайна сметка поради липса на сериозна алтернатива Макрон би могъл да разполага с огромно мнозинство в парламента - около 400 депутата от 577 общо. Необходимият брой за мнозинство е 289. Ако това стане истина, това би било най-голямото мнозинство във френския парламент след разгромната победа на Републиканската партия през 1993 г. Партията на Макрон вече спечели 10 от 11-те мандата, които се разпределят между гласуващите в чужбина френски граждани.
Националният фронт по традиция не се представя добре на парламентарни избори поради споменатата вече традиция на втори тур избирателите да предпочитат по-умерени кандидати. Въпреки това се очаква Марин льо Пен да спечели без проблем мандат от своя избирателен район, като прогнозите са, че там тя може да спечели до 44% от гласовете. На национално ниво се очаква, че Националният фронт може да спечели общо между 5 и 15 мандата.
Дясната Републиканска партия също не може да гледа с голям оптимизъм на вота. Въпреки шанса, който получи от слабото управление на Оланд, тя не успя да се възползва от него, а кандидат-президентът й Франсоа Фийон се забърка в скандал, в който стана ясно, че е платил стотици хиляди евро на жена си в корупционна схема. Така от основен претендент той се превърна в маргинална фигура и това ще се отрази и на резултата на партията сега. Въпреки това се очаква основната дясна партия да спечели около и над 100 мандата.
Големият губещ на тези избори се очертава да са социалистите. Катастрофалното от гледна точка на рейтингите управление на президента Оланд вероятно ще бъде наказано тежко от избирателя, като се очаква партията да събере не повече от 20-30 мандата. Рязък контраст с предишното народно събрание, където тя се радваше на самостоятелно мнозинство от 289 места. Това развитие на нещата поставя под въпрос самото оцеляване на Социалистическата партия. Много е вероятно тя да последва съдбата на гръцката ПАСОК и да се превърне само в маргинален играч в политиката.
Като стана дума за Гърция, във Франция може би наблюдаваме зараждането на френска СИРИЗА, която да заеме мястото на традиционната социалистическа партия вляво. Голямата изненада на изминалите президентски избори се казваше Жан-Люк Меланшон. Ексцентричният левичар, подобно на Бърни Сандърс в САЩ, бе смятан за аутсайдер и наистина той не успя да ги спечели, нито дори да се класира на втори тур. Но с 20-те процента подкрепа, които събра, и с хилядите млади хора, които посещаваха предизборните му прояви, Меланшон успя да се доближи максимално до фаворитите и не му стигнаха едва няколко процента. Можем само да гадаем какво би станало, ако например Беноа Амон от Социалистическата партия - класирал се пети и събрал едва 6%, но все пак достатъчно за стопяване на разликата - бе подкрепил Меланшон, вместо да участва в тази предварително изгубена надпревара. Разбира се, доколкото Меланшон е кандидат от крайно левия спектър, а французите не обичат много крайностите, прогнозите са, че въпреки личната му популярност неговото движение "Непокорна Франция" няма да успее да събере повече от 20-ина мандата в новия парламент. Все пак това е голям успех за Меланшон и вероятно нов шанс за лявото във Франция.

Какво може да очаква Франция след изборите?

Ако прогнозите се окажат верни, Макрон би имал пълната свобода да реализира плановете си. Поради идеологическата неопределеност на партията му все още е трудно да се каже каква политика би провеждал той. Засега е ясно, че Макрон е про-ЕС настроен, макар да има своите критики към съюза. И докато реформата в Кодекса на труда показва технократско, наричано дори от някои неолиберално отношение към социалните и трудовите въпроси, един друг ход на Макрон подсказва, че тези критики към него не са изцяло оправдани. Макрон потвърди, че подкрепя преструктуриране на гръцкия дълг и запазването на Гърция в еврозоната - нещо, което бе загатнато от Янис Варуфакис преди изборите и което веднага го изправи срещу германския канцлер Ангела Меркел, главния фактор зад политиката на бюджетни икономии в ЕС. Междувременно той се срещна и с руския президент Владимир Путин, като даде да се разбере, че подобряване на отношенията е възможно.
В същото време не може да не отчетем, че въпреки че бе възхваляван като нещо ново в европейската политика, засега Макрон предлага предимно същата клиширана риторика, на която разчитат евролидерите и досега. За разлика от един Меланшон например. Бивш банкер, Макрон вероятно би искал да се представи като борец срещу статуквото, но е обречен да му служи. Въпреки че бе възхваляван като "спасител на ЕС", в програмата му не се наблюдава нищо качествено ново. Именно в това се крие голямата опасност - избирателите на Льо Пен са разочарованите от ЕС, от кухата риторика, от последиците от глобализацията, от икономическите неравенства. В САЩ и Великобритания това недоволство вече "произведе" Тръмп и "Брекзит". Във Франция и този път крайнодясната вълна бе спряна. Но с всеки следващи избори тя става все по-мощна. Ако Макрон не провежда политика, която да отговаря на очакванията на редовия французин, опасността през 2022 г. отново да сме изправени пред възможността Марин льо Пен да стане президент на Франция и разпад на ЕС не само остава, тя дори може да стане още по-реална.


Катрин Барбару, председател на партията на президента Еманюел Макрон "Република напред", е доволна от изборните резултати. Партията печели безапелационно първия тур на парламентарните избори във Франция и ще разполага с пълно мнозинство в следващия френски парламент."Република напред" печели 32,6% на първия тур, на второ място се класират десноцентристите "Републиканци" с 21,5%, трети е Националният фронт с 14%, следва "Непокорна Франция" с 11%, пета е Социалистическата партия с едва 9 на сто

БГНЕС

Макрон вече е спокоен, няма кой да пречи на управлението му

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 455

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 542

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 587

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 526

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 532

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ