Щрихи от Италия

Безпощадното римско слънце вече започваше мъчително да се спуска към хоризонта и нагорещената кожа с благодарност усещаше първия по-хладен повей на вятъра, когато двамата тъмнокожи мъже се зададоха по тротоара и се спряха пред супермаркета. Бяха натоварени с някакви кашони, торби, на външен вид приличаха на хора от района на Индостан. Спряха, огледаха се. Полицаите и военните, които през деня патрулираха района около базиликата "Санта Мария Маджоре", си бяха отишли. Околните магазини гръмовно хлопваха кепенци, охраната предимно от чернокожи африканци подканваше последните клиенти да побързат.
Двамата азиатци с отработени движения разгънаха кашоните, сложиха върху тях друг картон, и започнаха да нареждат върху импровизираните масички някакви джунджурии - запалки, ключодържатели, синджирчета, компасчета и други стоки, на които автоматично бихме лепнали етикета "китайски". След малко дойдоха и първите клиенти - рускоговорящи, които се поспряха и се опитаха да се пазарят на нещо като английски с хора, които говореха нещо като италиански.  Най-интересното е, че се разбраха, но не се споразумяха.
Мургавите азиатци са навсякъде по туристическите места в Рим. На площад "Навона" или на площад "Испания" ще ви продават стикове, за да си направите селфи или пък ще ви услужат с тях, срещу заплащане. На гигантската опашка пред Ватиканските музеи ще ви предлагат ледена вода от хладилни чанти. Те са и

значителната част от персонала

на кварталните магазини. Само на партерния етаж на  сградата, в която бяхме отседнали, имаше хранителен магазин, държан от някакви бангладешци, фризьорски салон, в който се говореше на китайски, както и в съседния рибен ресторант. Мургави азиатци държаха и двата малки ресторанта от другата страна на улицата, а на ъгъла се намираше заведение за бързо хранене с отбор юнаци от Шри Ланка.
Тези от близкия до Индия остров май много харесват Италия, защото са значителна част от мигрантската популация. На техния фон арабите, които бяха нарочени за основните смутители на спокойствието на Стария свят, почти се губят. Тъмните азиатци са дори повече от чернокожите, поне в Рим. Заведенията им за бързо хранене обаче са добри. Готвят бързо, вкусно, порциите са огромни в сравнение с ресторантите, държани от "бели хора", а цените са "народни". Ако туристическият ви бюджет е "икономичен", нямате предразсъдъци хора от друга раса да приготвят храната ви, и ви харесва вкуса на ориз "басмати", то вашето място е там.
Прави впечателение, че има някакво расовото разделение сред мигранската среда, според типа работа. Китайците са в ресторантьорския бизнес, другите азиатци са специализирани в търговията и в заведения за бързо хранене. Видимо на африканците на юг от Сахара им е поверено да охраняват чуждата собственост. И ако в по-непретенциозните квартали те идват на работа в каквото и да е, то по престижните улици, в бутиците на известните марки, подбраните като за гвардията чернокожи са вече в костюми с папийонки и гледат строго посетителите.
През 2016 г. в Италия през Средиземно море са пристигнали рекордно количество мигранти. Близо 180 хиляди души, което е повече от предишния рекорд от 2014  г. - 170 хиляди. Основната част от тези хора са

дошли от Нигерия, Еритрея и Гвинея

Ако в Рим присъствието на мигрантите не е толкова натрапчиво, вероятно заради огромните потоци от туристи от САЩ и Европа, то в Неапол, който е нещо като своеобразна врата за този човешки поток от Африка, ситуацията е съвсем различна. Африканците на практика са превзели цели части от града, на първо място района около гарата, където честно ви предупреждават, че не е особено безопасно да се навъртате. Не става дума за обикновено джебчийство, а за най-нагло отмъкване на чанти, бижута, които са по врата, фотоапарати, често и с нанасяне на удари. Изобщо не е задължително престъпниците да бъдат от Африка, тези с европейската външност били по-опасните, твърдят препатили. Впрочем Неапол и без мигрантите се слави с криминогенната си обстановка, а и с една безпардонност в поведението, характерна май за коренните жители.
Освен, че са окупирали тротоарите, където върху разни импровизирани сергии или направо на земята продават всевъзможни дрънкулки и часовници, и очила ментета, африканците вече трайно обитават и част от близките квартали. Ако фасадите, които гледат към по-големите градски артерии са що-годе прилични на външен вид, то зад тях, в малките улици и откровените сокаци, често превърнати в битаци, където трудно могат да се разминат двама души, човек действително има чувството, че е попаднал в Нигерия.
Казват, че цените на жилищата около гарата в Неапол били паднали драстично през последните години, което не е за учудване предвид видимата подмяна на населението, което обитава района, и постепенно го преформатират съобразно своя начин на живот. Тези квартали са характерни както с безподобната си мръсотия, която те отвращава, докато ги пресичаш, така и със специфични миризми, характерни за някои видове човешка дейност. Като цяло Неапол прави впечатление на град, който има

сериозни проблеми с чистотата

Знаем много добре за ситуацията с неаполитанския боклук, чието прибиране се контролира от местната мафия и преди време се наложи армията да се намесва, за да се овладее ситуацията. Този боклук стигна дори до България, но в районите, населени плътно с мигранти от Африка и Азия, имаш чувството, че или преднамерено не се чисти, или че не им насмогват. Виж, в Рим обаче такива проблеми не се забелязват. Както не се забелязва и нещо подобно на отношението на неаполитанците към шофирането.
В Неапол има три категорично безсмислени неща. Това са обикновената пешеходна пътека, пешеходната пътека тип "зебра" и светофарите. Изобщо не е ясно защо са необходими тези регулатори на движението, след като никой, нито автомобилистите, нито пешеходците си правят труда да се съобразяват с тях. Ако в останалата част на Европа ви учат, че когато наближите "зебрата" трябва да намалите, да спрете дори да няма пешеходец, в Неапол, когато шофьорите ви видят на пешеходната пътека те рязко дават газ и тръгват да ви заобикалят. За хаотичното на пръв поглед движение допринасят и хилядите скутери и мотоциклети, които са едно от основните средства за придвижване в италианските  градове, но в Неапол те са некоронованите крале на уличното  движение. Определено в Италия, и в Неапол в частност, има култура на скутерите, част от която е безкултурието на пътя. С очите си видяхме как жена на средна възраст, яхнала "Веспа", се намърда между два автомобила, заседна, оттласна се с крака от бордовете на колите и без церемомене продължи напред, сподирена от словесен поток, който макар и неразбираем за нас много изглеждаше да е от псувни. Резултатът от целия този хаос може да се види по паркингите. Едва ли не всяко трето превозно средство има следи от удари по броните, калниците и вратите. Нищо чудно, че хората в България са предубедени срещу вноса на коли втора ръка от Италия.
За разлика от Неапол Рим е нещо съвършено различно. Уж се говори пак на италиански, но поведението на хората е

коренно противоположно

След шокиращите картини от уличния живот в на-големия град на Южна Италия, Рим ти предоставя привичните за европейците култура и уважение на пътя, с нюансите на италианския темперамент. Различно е и поведението на хората, в Рим е някак си по-спокойно, делово, не толкова експресивно. Не напразно и в самата Италия хората казват, че на юг от Рим живеят други хора, а някои направо стигат до безумни крайности като партията "Северна лига", която иска от отцепи в отделна държава Северна Италия, като се аргументира с разликите в манталитета и икономическото състояние между Севера и Юга.  Но това са крайности, за които много трудно можем да си представим, че ще излязат от рамките на кресливото националистическо говорене.
Италия, подобно на Гърция, има повече допирни точки до нашата страна, в сравнение с други западни държави. Това личи както по външния вид на градовете, чаровни, спретнати, с един доминиращ архитектурен стил, но в същото време малко олющени, малко мръсни, малко несресани, някак си не толкова "сресани", както са в Германия да кажем, но и не чак толкова несретни както събратята им в България. Самите италианци, също са по-близки до нас като поведение, някак си по-небрежни, в сравнение с други западни, да не говорим северни народи.
Всичко това обаче са лични субективни наблюдения, които не би трябвало да могат да подсладят или да вгорчат онова, заради което човек отива да види Италия - великата култура на тази страна,белязала завинаги континента, която те обвива като в пашкул още от пристигането ти и не те пуска, дори след като си си заминал. Заради това си струва да изтърпиш много, наградата е за цял живот.


Импровизираните битаци, с чернокожи продавачи са често срещани по улиците на Неапол


Чистота в Неапол, особено в районите около гарата и историческия център, не показва, че градът е в Европа


Скутерите са истинските господари на уличното движение в южния италиански град

Снимки - italia-ru.com