Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

29 Юни 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

В очакване на добросъседството

Коалиционното правителство на Зоран Заев ще управлява в сложна обстановка

Зорница Илиева

13. Юни 2017 , брой: 113   431   0



   Пред журналисти, след срещата си с германския канцлер Меркел, премиерът Борисов казва "убедих канцлера, че трябва да се помага на Македония, важни са за нас, трябва да дадем шанс на новото правителство и, разбира се, да продължим разговорите с Груевски, който пък е от семейството на ЕНП". Допълнението е, че "Македония трябва да мине малко по нашия път, знаете колко остри сме били всички, но това никога не е донесло резултат".
Освен, че това е новото лице на премиера, който открито търси консенсус по щекотливите проблеми на страната ни във външен план и определено изпитва необходимост от подкрепа, когато "ножът е опрял до кокала", става ясно, че България най-после се е решила да заяви своя визия за външна политика на Балканите. Изглежда, че държавата ни осъзнато се е обърнала с лице към региона като приоритетен за нас и дава сигнали, че сме наясно със заплахите за сигурността и бъдещето на всички на полуострова. Не става въпрос само за оцеляване и запазване на статукво, което пълни предимно лични джобове, но и за търсене на изход от натрупано с години напрежение, което обрича балканските страни на вечна и крайно изостанала периферия на Европа.
Зад тезата, че "интеграцията на Западните Балкани ще е добър акцент за българското председателство" застават всички - и политици, и общество. До реална политика в това отношение има още доста път. Македония е онзи катализатор, който ще покаже дали сме в състояние да отстояваме национални интереси и да добием самочувствието на регионален играч, който в основата си е екипен.

В очакване на добри новини

    Новият премиер на Македония Зоран Заев, СДСМ, вече обяви, че планира официална визита в България към "края на месеца", но преди това ще посети, естествено, Брюксел (на 12 юни). Очаквал срещи с Юнкер, Туск и Могерини, на които да обсъди приоритетите на македонското правителство, за да се реализират обещаните реформи, както и да разгледа заедно с лидерите на ЕС препоръките от доклада за напредъка на Македония. Заедно с него ще е и външният министър Никола Димитров, дипломат от кариерата и експосланик във Вашингтон, който ще има свое посещение и в Атина, за да обсъди с гръцкия си колега спора за името на страната след правителствените промени в Скопие. Както и за изграждане на доверие между двете страни. В телефонен разговор със Заев Ципрас вече заяви, че Гърция си има становище по въпроса. В същото време генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, също в телефонен разговор със Зоран Заев е съобщил, че "ще посети Македония през летните месеци (до средата на юли) и ще донесе хубава новина". Новината вече стана известна като план на НАТО да приеме Македония като пълноправен член до пролетта на 2018 година. Явно без значение под какво име.
Казват, че стартирането на бърз процес за влизане в НАТО, както и промяна на позицията относно санкциите към Русия са два от ангажиментите, които Зоран Заев е поел, когато водеше битките за сваляне от власт на управлявалата 10 години и определяна като дясна националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ с лидер Никола Груевски. Другите ангажименти са пряко свързани с приети условия от т. нар. албанска платформа (съгласувана в Тирана под егидата на Еди Рама, албанския премиер, три дни след извънредните избори от 11 декември), което Груевски определи като предателска политика от страна на СДСМ. Друг въпрос е защо самият Груевски не съумя да получи отново подкрепата на своя дългогодишен албански партньор в управлението, ДСИ, който предпочете да се коалира със СДСМ и така даде възможност да се заговори за край на политическата криза в Македония. Криза, която раздели общество и етноси до степен, че се появиха информации за федерализация на страната, за етнорелигиозни войни  и съответно промяна на граници в целия регион, включително чрез създаване на "Велика Албания".
Тепърва ще става ясно каква всъщност е цената за съставяне на това правителство в Македония и дали страната трайно се е стабилизирала. На дневен ред са въпроси като гарантиране на политическа сигурност, икономически просперитет и социални защити, които геополитическите сили, активно участвали в объркването на обстановката в страната, смятаха, че могат да подкрепят. Засега от ЕС се лансира "план Маршал за Балканите", но доколко това ще бъде реална политика в Македония, също е въпрос на бъдеще.

Западът, каквото можа направи,

и натискът върху македонския президент Георге Иванов да връчи мандат за съставяне на правителство с премиер Зоран Заев се реализира по начин, който остави привкус за непрецизирана външна намеса във вътрешнополитически процеси в малката ни съседка. Факт е, че албански партии с тяхната платформа са в правителството, че някои от министрите, както и председателят на Собранието, са бивши членове на командването на АНО, че Билал Касами, лидер на албанската Беса (предпочела да остане извън управлението, с 5 депутати, смятана за "дългата ръка на Анкара") открито твърди, че "целта е да създаде албански профил в Македония като поддържа вековните ислямски ценности", че се разразяват шпионски скандали за намеса на сръбски специални служби, както и близки до президента Вучич, в кризата в Скопие, че има твърдения за намеса на Москва, която използвала православието, общия славянски корен и историческите връзки, за да отклони Скопие от западната ориентация, т. е. членство в НАТО и т.н. Всичко това увеличава напрежението и дава основание за изводи, че проблемите трудно ще се преодоляват. На този етап не може да се каже, че етническите и конфесионалните противоречия са решени. А това е акцентът в политиката на Груевки, който в опозиция казва, че няма да се примири и ще работи за нови извънредни парламентарни избори (заедно с местните през октомври), защото "свалянето на правителството е било цел на операция на външни сили".
За него задълбочаването на конфликтите, противоречията и конфронтацията ще са благодатна почва за предизвикване на нови избори. Но и Груевски потвърждава, че неговата ВМРО-ДПМНЕ е за членство на Македония в ЕС и НАТО и призовава за "повече намеса на Европа в страната".

Столтенберг се отмята?
 
Странно, но само дни след като в първото си интервю като премиер Зоран Заев обяви, че очаква това лято генералния секретар на НАТО Столтенберг да му гостува в Скопие и да му съобщи обещаната "добра новина", говорител на НАТО отхвърли възможността за скорошно посещение на Столтенберг, както и че не е възможно бързо членство на Република Македония в алианса, особено под името "Бивша югославска република Македония". Такова е решението на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година. Подчертава се, че "поканата за членство на Македония ще бъде изпратена, след като се преодолеят различията с Гърция", но "генералният секретар очаква новия премиер на Македония в понеделник в Брюксел". В такъв случай какво ли са си говорили американският посланик в Скопие с Радмила Шекеринска, министър на отбраната, които са имали среща на 9 юни?

Смекчаване на тона

В такава ситуация каква да е политиката на България към "най-романтичната страница от нашата история"? Въпрос с повишена трудност. Отчуждението между София и Скопие ескалира по време на управлението на Груевски и то най-вече по линия на т. нар. кражба на история, чиято цел бе постигане на идентичност за Македония и то за сметка на нашето вековно общо минало. Но да се акцентира прекалено отчетливо върху признание на Зоран Заев, че "ние сме братски народ" няма да е далновидно, защото е казано в период на нужда от подкрепа и отвън. Според нашия премиер и тримата: Заев, Груевски, както и президентът Иванов са му се обадили по телефона след случая на насилие в Собранието, а Зоран Заев дори го е нарекъл "брат". Но това определено е сигнал, че в политическата сфера на двустранните отношения е настъпил период на оптимизъм. Коалиционното правителство на Зоран Заев ще управлява в сложна обстановка, но може още отсега да се твърди, че има смекчаване на тона към България. Особено след като македонското общество отчетливо се изрази негативно към намесата на Албания във вътрешните дела на Македония и реагира отрицателно на лансирани от задокеански конгресмени и анализатори идеи за подялба на държавата между съседи или просто за промяна на границите с цел изграждане на чисти етнически държави. Някои смятат, че това е единствен начин по мирен път да се решат проблемите на Балканите.
При една премерена, но и повишена активност от българска страна, без комплекси и излишни страхове от реакции на други играчи в региона, както и с ясна визия, може да се постигне наистина сериозен диалог между София и Скопие, който да доведе до подписване най-после на онзи прословут договор за добросъседство, който стои замразен вече години, но има идея да регулира в европейска посока двустранните отношения. Без поглед в миналото, което безспорно е общо, но днес отчитането на реалностите е основно правило за успешна политика и стабилни съседски отношения. Особено на фона на заплахи като тези от страна на "Ислямска държава", която заяви, че страни от Балканите са нейни следващи цели.
В тази връзка призивът на германския президент Франк-Вартер Щайнмайер за интеграция на Западните Балкани, който той отправи преди дни на срещата на върха на държавите от Западните Балкани в словенския курорт Бърдо при Краню (срещи "Бърдо-Бриони), е не само знаков, но и дава надежда за тласък на процеса за присъединяване към ЕС на оставащите извън съюза балкански страни. В противен случай може би ще се окаже прав Мило Джуканович, дългогодишен премиер и президент на Черна гора, който заяви наскоро, че "закриването на европейската перспектива на Западните Балкани ще увеличи опасността от създаването на велики държави в региона, включително Велика Албания". Е, той признава, че "ако попитате една голяма част от черногорците, те ще ви отговорят, че Черна гора не трябва да бъде част от НАТО и ще се аргументират с традиционно близките ни отношения със Сърбия и Русия, с бомбардировките на НАТО над СФРЮ". Това е само едно от доказателствата колко сложно е на Балканите и как гражданите от региона в голямата си част са против военния съюз НАТО, но са за ЕС, което управляващите обикновено се чудят как да съчетават, колкото и да са проевропейски ориентирани. Сигурно затова и лансираната от нашия премиер инициатива за предоставяне на европейски паспорти за гражданите от Балканите, чиито страни все още са извън съюза, ще даде възможност да се запази вярата в европейската интеграция като изход от ситуации на напрежение и страхове от неясно бъдеще. Осъществяването на идеята за създаване на европейска армия като колективна част от НАТО е също стъпка за баланс между обществено мнение, атлантически натиск и отчитане на новата обстановка в геополитиката, която изисква Европа  да се движи по собствен път.
Именно в такава ситуация на балканските страни ще им се наложи да  вземат наистина съдбата си в собствени ръце, ако искат да оцелеят. Македония е част от този процес, а нашата подкрепа и добре формулирани наши позиции по нерешените проблеми може да е онази основа, която ще гарантира добросъседство, което да кулминира в една среща на върха за Западните Балкани, на която да бъдем домакини по време на предстоящото наше председателство. Засега се лансират идеи. Важното е наистина да дадем време и шанс на новия македонски премиер да осъществи на практика обещания и заявени позиции. Редно е да го посрещнем с "добре дошъл" и да си пожелаем онова "брат" да е от сърце и да се отнася за целия български народ. Народът ни винаги е имал душа и сърце за Македония.


На юг не им признават името. На север - църквата. Откъм запад им искат половината територия.
И това обсадно положение превърна най-кротките хора от бивша Югославия в най-големите инатчии


Скопие заприлича на град, превърнал се в кич

В Скопие се замислиха да се съгласят на БЮРМ
Република Македония ще обсъди промяната на името си в усилие да деблокира противопоставяне на членството й в НАТО. Това заяви в интервю за "Файненшъл таймс" македонският външен министър Никола Димитров. Малко по-късно обаче изданието промени заглавието си от "Македония обмисля възможността да смени своето име в опит да стане член на НАТО" на "Македония разглежда възможността за използване на временното й наименование за членство в НАТО".
 

 

 

България

  • Местните събират подписка срещу проучване, разрешено от Министерството на енергетиката и одобрено от кабинета
    29. Юни 2017 125
    90
    0

    Жителите на Белоградчик се обявиха срещу установяването на две кариери за трошен камък, които според тях ще застрашат Белоградчишките скали. В града вече тече подписка срещу проучването и разработката на терените. Пристигна решение на Министерството на енергетиката за разрешаване на проучване на един терен в нашата община, потвърди кметът на общината...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"