Помирителят

Как България може да способства за нормализацията на отношенията между ЕС и Турция? Когато премиерът Бойко Борисов казва това, някой задава ли си въпроса дали изобщо е възможно подобно нещо. Как България, която е заинтересована страна като член на ЕС и едновременно с това зависима от Турция страна (заради граничния си статут, големия брой български мюсюлмани и връзките им с Анкара, заради турските икономически интереси у нас), може изобщо да играе ролята на помирител, на нормализатор? Такава роля по-скоро би прилягала на държава извън ЕС, която не е в зависимост от Турция, но такова нещо ние не наблюдаваме.
Това, което виждаме, е повторение на ролята, която Борисов играеше в края на второто си управление - куриер на съобщения между Анкара и Берлин, защото всъщност става дума за германо-турски отношения, а не за някаква обща европейска политика спрямо Анкара.
Тази роля е недостойна за български политик, независимо кой е той. Случвало се е и дори е практика държавни ръководители на трети страни да посредничат, но или инкогнито, или официално са натоварени с тази задача. Това дори е почетно по време на конфликти.
В нашенския вариант казусът е съвсем различен. Просто германският канцлер би понесла имиджови загуби, ако тръгне да прави директни договорки с президента Реджеп Ердоган. Затова се използва "скъпият Бойко", чийто имидж няма от какво да страда след грамите на посланик Байърли, и който винаги е готов да услужи на западните правителства, на чиято благосклонност разчита. Въпросът с мигрантите ще бъде решен от външни сили, а не от българското правителство, което дори не се опита да укрепи с нещо по-сериозно от колове и тел границата ни с Турция.
За България от срещите на Борисов в Турция е важно само едно. Дали той ще съумее да вреди държавата ни на изгодни условия в бъдещия газопровод "Турски поток".