Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Ноември 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Култура

Булевард: Срещи

Павел Николов:

Красотата и щастието са на една ръка разстояние...

Допускаме да се отдалечат, водени от заблудата, че да притежаваш повече, е основният критерий за щастие, смята художникът.

Боян Бойчев

16. Юни 2017 , брой: 116   554   0
Снимка


Павел Николов е роден на 20 май 1976 г. Завършил е средно образование в Колежа за пластични изкуства "Николай Райнов", специалност "Живопис", и висше образование в Нов български университет, департамент Кино, реклама и шоубизнес "Визуални изкуства и комуникации", бакалавър по "Приложна графика и видеографика"с допълнителна професионална квалификация художник-проектант. Художник. Член на клуб ЮНЕСКО Леонардо да Винчи, член на Творческия съюз на професионалните художници (Русия), учредител и член на ИЗО клуб към РКИЦ. Преподавател по рисуване в Школата за естетическо развитие към РКИЦ "Млад художник". Автор на няколко изложби с живопис, фотоизложби, както и авторски филми. 

- Павел, вече пет години си ръководител на студия "Млад художник" към РКИЦ. Кое те накара да се захванеш с тази школа и оправдаха ли се очакванията ти?
- И преди създаването на студията съм се занимавал с обучение и развлечение на деца под една или друга форма. Още в детските години със сестра ми и още някои по-големи от мен организирахме детски тържества на други деца. На 5 години дори бях Дядо Мраз. По-късно, през 2001 г., участвах в проект "Изкуство за социална промяна", което се занимаваше с деца в неравностойно положение в град Берковица. Със 120 деца 2 години работехме 20 човека, от които по-голяма част бяхме артисти, художници, певци и двама психолози. Тогава усетих как изкуството променя положително децата и се надявах това малко зрънце, което давахме, да покълне. Работил съм като детски аниматор в продължение на 7 години на нашето Черноморие и в Египет. Това беше голяма школа за мен, защото трябваше всеки ден да има различна програма за рисуване и развлечение. Освен с рисуване, моделиране, изработване на фигури от различни материали организирахме и много игри. След това започнах да работя в Руския културно-информационен център като художник оформител. Благодарение на ръководството на центъра през 2012 г. сформирах студия "Млад художник". Очаквания нямах, имах огромно желание за работа, което не ме е напуснало, и така се надявам да е и занапред. През школата са минали обучение над 200 деца, като някои от тях продължават да идват до днес.    
- Какво е да работиш с деца и да им предаваш тайните на четката? Какви качества е необходимо да има преподавателят?
- Да работиш с деца е щастие. Това е като да си правиш среща с откровеността и непринудеността, която децата носят. Тайните на четката предпочитам те да откриват сами, нашата роля е само да загатваме, да провокираме, да разчовъркаме детското любопитство и желание за творчество и креативност. Учителят, който се занимава с деца, трябва на първо място да обича децата и да знае как да работи с тях. Ако това отсъства, всичко останало е излишно. Всяко дете притежава индивидуалност и качества, различни от другите. Затова в процеса на работа забелязвам какви са и по различен начин подхождам спрямо всяко дете, за да разясня темата, задачата, техниката, ако не са ме разбрали. Преподавателят трябва да е търпелив, внимателен, да умее да обяснява, да насърчава, да може да покаже нагледно, ако има затруднение. Резултат от работата е желанието на децата да идват и да не им се тръгва от занятието. Голямо удоволствие е да аранжирам техните рисунки, а това се случва често, тъй като на два месеца правим по една изложба в РКИЦ. Също така участваме в конкурси в страната и в чужбина, където печелим отличия.
- Разкажи малко за студията. Какви техники изучавате, с какви материали работите?
- Хубаво е художникът да знае и използва повече техники и стилове в творческия процес. Първата ми учителка по рисуване Сузи Аронова обичаше да казва: "Ако на изпита ви дадат лимон, направете си лимонада".
В нашата студия наред с класическите рисунки с обикновен молив, акварелен молив, сух и маслен пастел, въглен, маркери, флумастери, акрилни, темперни и акварелни бои, много често използваме и нестандартни изразни средства за рисуване. Когато започнахме през 2012 още с първия урок за буквите, посветен на 24 май, освен че им показах как от буквите да правят картини, им показах и интересна техника със сламка за сок. Това много се хареса и този принцип и до ден днешен го следвам - заедно със сериозната тема им показвам нещо интересно и закачливо като техника, например да направим сняг със захар, използваме и сол в някои картини, памук, с дунапренени гъбички рисуваме вместо с четки, за да пресъздадем дъжд, или космос, четките за зъби също влизат в употреба, когато правим шаблонна рисунка, и т.н. Децата също дават идеи - ако им покажеш разнообразието, те го увеличават. Едно момиче направи планета с люспи от риба. 
Има млади художници, които са в студията от самото създаване. За да им е интересно, периодично каня и други художници, които да направят мастер клас. Вера Горнева, моята жена, която също е художник, започна работа с мен в съботния урок преди две години и внесе много повече приложни занятия и техники. Така мартениците ни станаха много по-интересни, някои деца се научиха да шият, започнахме да изработваме триизмерни фигури от различни материали. Тази година е обявена за годината на екологията и ние сме посветили цял дял за рециклиране на материали. Различни кутии, тоалетни рола, пластмасови чаши и др. ние превръщаме в произведения на изкуството. Един от последните уроци беше да направим хранилки за птици от кутии за сок и мляко.
В нашите уроци присъства и скулптурата, работим с бързосъхнеща глина, олекотена глина. Правили сме различни видове мозайки с камъчета и цветна хартия, колажи, апликации с растения, картини с бобени и житни продукти, изработвали сме макети на космически кораби и ракети и какво ли още не. Тази година имаха урок по линогравюра - една от основните графични техники, работихме и с пирограф. Силиконовият пистолет пък е неразделна част от приложните ни занятия. 
- Децата са различни. Как да съхранят своята индивидуалност в изкуството?
- Първо, учителят не трябва да налага собствения си стил и маниер на детето, а да се работи с индивидуалността още от самото начало. Второ, творецът да не се влияе от модни тенденции, а да следва своя вътрешен порив за творчество. Това не значи да не се опитват различни техники, да не се сменят стилове. Дори напротив, художникът не може да е праволинеен през целия си живот да рисува едно и също по един и същ начин. Той трябва да е търсещ, не е казано, че трябва да бъде намиращ. Да го вълнува това, което прави, да влага душа и сърце и така ще стигне до душата и сърцето на зрителя.
- Лесно ли се става художник? Какви съвети би дал на мечтаещите да се посветят на това изкуство?
- Както всяко изкуство, е нужно постоянство и търпение. Едно е да си рисуваме за удоволствие, когато сме деца, и друго е, когато решим, че това ще е бъдещата ни професия. Тогава трябва да се мине през школовката. Да се научим да рисуваме от натура, по 8 часа, да научим ръката на определена техника и как да работи заедно с мозъка. Това се учи след 13 г. - възраст, когато е взето решение да се постъпи в специализирано училище. Едно от важните неща е художникът да може да рисува! А това се учи, стига да се отдели нужното време и да се попадне на добър учител. Но може да се научиш да рисуваш отлично и да не си художник. Това са две различни неща.
Художникът е с една от най-свободните професии. Той сам трябва да си поставя задачи, да го вълнуват теми, да изследва и да предава на платното по най-добрия начин с техниката, която години наред е усъвършенствал. Но няма ли какво да каже, той си остава занаятчия.
- А ти как започна да се занимаваш?
- Аз си спомням, че когато бях дете, в класната стая имахме портрети на Васил Левски и на Христо Ботев. Много обичах да ги прерисувам. Ботев се получаваше добре, голямо чело, брада, коса, замечтани очи и хоп, получи се Ботев. Виж, Лески ми убягваше, навярно както е убягвал дълго и на заптиетата. Труден е за рисуване, но голямо предизвикателство! Сестра ми рисуваше повече от мен и нея я приеха в приложното училище. След време и аз реших да кандидатствам, но бях резерва. Малко обидно е да си резерва в изкуството. Тогава моят баща и още десетина родители, на които децата им бяха резерви в приложното и в художествената гимназия, се обединиха и създадоха училище, което и до ден днешен функционира успешно - "Профилирана гимназия за изобразително изкуство "Николай Райнов". Там имахме шанса да учим както изящни специалности (графика, скулптура и живопис), така също и приложни (керамика, сценография, иконопис, текстил, илюстрация). След това в НБУ се запознах с голямото разнообразие на дигиталните изкуства, от фотоапарата, видеокамерата до всички възможни софтуери за изработка на компютърна графика, анимация и видеомонтаж. Продължавам да рисувам, но цифровото изкуство също ме привлече и започнах да творя и с техниката. След като завърших образованието си, работих специални ефекти за холивудска фирма, видеомонтажист в две български телевизии, сценограф в България, Египет и Русия, фотограф в Румъния и в България.
- Има ли сблъсък между компютърните технологии и изкуството?
- Сблъсък според мен няма. Те се движат в днешно време в една посока по различни релси. Компютърът е сметачна машина, но творецът е в състояние да прави чудеса с нея. Не можеш да замениш картина, нарисувана с маслени бои или акварел, със създадена на компютъра. Но това не подценява нито едното, нито другото произведение, когато е направено с майсторлък и е докоснало зрителя естетически, емоционално, духовно или идейно.
- Може ли да се издържа днес човек с изобразително изкуство?
- Чувал съм за такива хора, но не съм ги виждал. Тези, които познавам по-добре и които смятам, че са добри художници, работят работа, която е свързана с художественото им образование, и рисуват.  
- А ти имаш ли време да рисуваш? Какво те вдъхновява да хванеш четката?
- Последната ми самостоятелна изложба беше през 2012 г. Оттогава участвам в общи експозиции с български и руски художници. Напоследък все повече снимам и подготвям няколко изложби в близкото бъдеще.
Рисувам с децата, когато им показвам. Когато имам време през почивните дни, също рисувам. Бялото платно ме кара да хвана четката и да го лиша от бялото.
- Как изглежда днес светът през погледа на един художник?
- Ако трябва да е актуален художникът за днешното време, той трябва да изобразява както красотата, която ни заобикаля в природата, така и наболели теми на модерния наш свят - екологията, войните, различията, алчността.  
- Ако си разменим местата и трябва да нарисуваш една картина с думи - послание към хората, какво ще има на нея?
- Може би бих си послужих с карикатурния изказ. Красотата и щастието са на една ръка разстояние, а ние влагаме много енергия, за да се отдалечат, водени от алчността и заблудата, че да притежаваш повече и повече е основният критерий за щастие. Материалните блага са важни, но умереността във всичко - това мисля е ключът към вратата. Така и една добра гозба с точните пропорции от основните продукти и подправки става вкусна. Ако трябва да го нарисувам, сигурно ще е абстракция с подправка "текст".

 

 

 

Култура

  • Билетите, купени днес, утре и в неделя за представления през ноември, декември и януари, са по 7 лв.
    24. Ноември 2017 231
    126
    0

    След "Черна комедия" от Питър Шафър, чиято премиера бе на 22 и 23 ноември, в Театър "Българска армия" предстои "Черният петък" (24 ноември), "Сивата събота" (25 ноември) и "Обикновената неделя" (26 ноември). Само в тези дни касата на театъра ще продава билети за всички представления, продукция на ТБА...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"